Лицето на Олимпиадата в Лондон 2012? Може би. Най-прекрасният великобритански атлет? Може да се каже. Най-обичаната спортистка на Острова? Съвсем възможно. Най-тежкият съперник, срещу когото някога може да се изправите? Определено!
Голямото сърце и вечната усмивка на Великобритания Джесика Енис-Хил каза последно „сбогом“ на спорта този четвъртък, а дали това е най-универсалният спортист, който страната е виждала през новия век, е въпрос, който е напълно излишно да бъде задаван.
Чудото от седмобоя бе едновременно една от най-бързите спринтьорки на Острова, хърделистка от световна класа, държеше рекорд на висок скок и бе недосегаема на дълъг скок.
Джесика Енис-Хил е двукратна световна шампионка, златна медалистка от Лондон 2012 и сребърна от Рио 2016. Тази година изпревари Анди Мъри в гласуването за спортиста, който кара сънародниците си да се гордеят най-много.
„Винаги съм казвала, че искам да напусна спорта, докато съм още на върха и затова нямам никакви съжаления. Искам да благодаря на семейството ми и на целия невероятен екип, с който имах честта да работя“, написа тя в социалните мрежи и определи решението като „най-тежкото в живота й“.
Енис-Хил постига първи голям успех в седмобоя през 2006-а на Игрите на добра воля в Мелбърн, където взима бронзов медал. В Берлин през 2009-а става световна шампионка, а през 2010-а – европейска. Какво обаче я направи специална?
Висока едва 167 см тя може да скача 30 см над височината си – постижение, което много малко скачачи по света са способни да направят. Превърна се в една от най-добрите гюлетласкачки на Великобритания, а на олимпийските игри преди 4 години бе контузена и трябваше на високия скок да отскача от десния си крак, вместо от левия, и въпреки това стана шампионка.
Но нито рекордите, нито титлите са нещото, което я направи уникална.
Неповторима стана, заради куража си, заради непримиримата си воля и тоталната отдаденост. Заради бруталните сутрини, в които упражнява техниката си на тласкане, спринтира в гората, прави кръгови и кондиционни тренировки, а денят й завършва със серии по 200 м.
Сякаш обаче липсва част от формулата, която я превърна в приказна героиня, въпреки че изреденото дотук е умопомрачително.
Немислимото се случи след златния медал в Лондон – Джесика роди син и успя едновременно да бъде майка и да запази рутината си, така че да се завърне в Рио и отново да завоюва отличие.
И когато натуралният талант, спортният аскетизъм и волята се срещнат, тогава се получава перфектният атлет.
„Тя още има златно сърце и е приятелски настроена. Никога не се промени“, споделя Мик Томпсън, който преди 20 години вижда едно 10-годишно енергично малко момиченце и осъзнава, че е нешлифован диамант.
Такава си остава до края на кариерата – малко дете, облечено в тялото на възрастен, чаровно правещо се на приятно разсеяно и неосъзнаващо факта, че е чисто и просто брилянтно.
България и Великобритания може и да не са толкова близо на картата, но историята на Джесика Енис-Хил е по-близка до нас и по-голяма от страната, в която е родена. Защото е от значение за всеки човек, борещ се с живота.
Веднъж тя бе наречена „попова лъжичка“ заради размерите си и никой не вярваше, че в толкова малко тяло са събрани толкова много качества. Тази попова лъжичка се превърна в най-универсалният войник на Великобритания, който покори света и сърцата на милиони.
Дойде обаче ред за уволнение – краят на една вярна служба, защото всяка приказка си има край. Но дори златният медал да изгуби блясъка си след време, чувството, което тя предизвикаше у сънародниците си, и поуката, която даде на всички на планетата, остават вечни.
