Григор Димитров съвсем не изненадващо загуби от Новак Джокович в Индиън Уелс. Също така, за наша радост, съвсем не изненадващо игра чудесно на моменти и показа огромния си талант. За него в света на тениса отдавна знаят.
Гришо загуби срещу най-добрия. Няма нищо лошо или срамно. Просто повтори старите си грешки и доказа слабостта, която за момента му пречи да стане постоянна величина при най-добрите.
Момчето от Хасково просто се срива психически под напрежение. Става за секунди, за един гейм, за няколко разигравания. После Гришо се взима в ръце, но е изпуснал тънкия и най-важен момент в един мач.
При 5:3 гейма и сервиране за първия сет, големите тенисисти са безпощадни и по-концентрирани от всякога. Григор направи 4 двойни грешки в своето подаване и подали гейма на Ноле. Да се случваше за първи път, здраве да е. Но колко пъти само през тази календарна година Димитров надиграва с класа, разнообразие и сериозен арсенал удари съперник от топ 30, за да предаде ключовия първи сет в края. И впоследствие да бъде пречупен от рутината.
Това е нещото, което трябва да изчисти от играта, а най-вече от главата си. Гришо би следвало все още да влиза в мачове като този с Джокович с мисълта, че само може да спечели. Да изживее момента, да изиграе топките както ги усеща и му идват. Тенис извира от отиграванията му, физиката му вече не е на момче, а на мъж, остава само и главата му да бъде като на топ играч. Това непременно ще се случи. Съвсем леко притеснение идва от факта, че се трупат твърде много загуби по един и същ сценарий - след превъзходство и с пропуснати златни шансове за затваряне на сетове и взимане на психологическо предимство.
Времето е пред Гришо. Без съмнение той ще е играч от топ 20, и то вероятно за години. Въпросът е само може ли да стигне до самия връх? Ако пренастрои чипа в главата си и изчисти онова "малко нещо", което го затормозява в тези ключови моменти, няма причина и това да не стане.
