Българите не сме хора, които могат да оставят някого без оценка. Не сме равнодушни към никого и рядко нямаме мнение. Такива сме си. Бербатов пък е от тези човеци, които с работата си и присъствието си не оставят никого без мнение. Нито нас, нито англичаните, пред които играе играта си вече 6 години. Или му се дразнят колко бил флегматичен, или му се възхищават, защото от техните малцина могат да я „лепят" така по обувките и да си правят каквото искат с тази иначе палава топка.
В събота Бербатов изигра един от онези си мачове, с които е хубаво да бъде запомнен. В онова „бербатовско" настроение, в което няма спиране. Подавания като от учебните помагала, които Зидан така и не написа - онзи великан показваше наживо. Гол с глава, асистенция и една дузпа, която може да докара вратаря и половината стадион до истерия.
И десетки завъртания с човек на гърба, пируети, пасове с петичка и онова характерно движение, с което посочва на съотборниците къде ще им подаде, докато води топката.
Това е той - Бербатов, когато е в неговото си настроение. Арсен Венгер каза след мача (смутолеви кисело, както го прави винаги след негативен резултат), че Бербатов е имал „един от онези дни"...
През този сезон те са често явление, а и ще стават все повече. Просто човекът попадна на точното място. А и вече играе като зрял мъж на 31, нахакан като някакъв крал на тази дружина, с която съдбата го събра във Фулъм. Прибавяме това самочувствие към таланта, който никога не е будил съмнение, и - ето ви Бербатов, който се забавлява и наслаждава на футбола. А човек, който си върши работата с кеф, не може да не я прави добре. Особено артистична натура като българския нападател.
Всичко се подреди идеално през лятото. Фиорентина? Ювентус? Чудесни отбори, особено шампионите на Италия. Но щеше ли Бербатов да се адаптира към обсадната обстановка в Торино, където треньорът е наказан за корупция, отборът е постоянно в устата на медиите за подкрепа от съдиите, а публиката иска само победи, независимо от играта? Не е ли това твърде тежка атмосфера за една артистична натура?
Вместо това приличащият на Кръстника холандец Мартин Йол сложи ръката си (дали е с пръстен или не, кой знае) върху рамото на човека, който е луд по филмите. Мениджърът на Фулъм нарича Бербатов с „Дими", а когато заговори за него на пресконференция сякаш приказва за сина си. Преди време той бе казал, че „по-скоро ще умра, отколкото да продам Бербатов на Юнайтед".
Е, тогава Тотнъм го прескочи и продаде Бербатов, но Йол си е жив и здрав. И пак взе при себе си българина. Сега двамата имат заедно 6 мача за сезона, в които Бербатов започна като титуляр. 3 победи и 3 ремита. Не е зле.
И Бербатов е щастлив. Спокоен на място, където няма истерия за резултати. Трибуните на „Крейвън Котидж" са пълни със състоятелни лондончани, които са готови да ръкопляскат на всяко хубаво изпълнение, независимо от свои или съперници. Целият квартал излъчва някакъв аристократизъм. Това е мястото за един улегнал артист да покаже отново своите умения. Ако изобщо някой в Англия ги е забравил.
Спорът около Бербатов остава вечен. Дали той е избрал лесното разрешение, отказвайки на Ювентус, а е отишъл в „отбор без амбиции". Дали е мързелив и егоцентричен, или просто стилът му и отношението към футбола го разграничават от хора, които влизат здраво в единоборства и изглеждат като изгладнели кучета-пазачи още преди мач. Дали е гениален, или безхаберен, дали е успял или недокрай реализирал се. Дали е прав да се откаже от националния или е не е постъпил мъжки...
Въпроси, които винаги имат привърженици и в двата полюса на отговорите. Факт е едно - в събота Бербатов изнесе мач, какъвто на терена на Арсенал правят малцина отбрани във Висшата лига. Такава лекция, при това след изоставане от 0:2 до двайсет и някоя минута, могат да предложат Руни (когато е във форма), Бейл, Силва, Суарес или триото магове на Челси - Мата, Азар и Оскар, но не и някой от тях индивидуално. Още не са дорасли, твърде отскоро са в английския футбол.
Бербатов вече може да го прави навсякъде. На 30 януари той ще навърши 32 години. Но начинът, по който се прероди във Фулъм, доверието към него там, дългосрочният договор на Йол с клуба - съответно основание за дълго партньорство с основния му човек, цялата обстановка на брега на Темза...
32 може да е ново начало. В тази лига, в която вече няма тайни за него, Бербатов може да играе поне още 3 сезона. Ако е здрав, нищо чудно да го прави и по-дълго. И пак да му се случва стадионите на съперниците да го аплодират, както бе в края на мача в събота. Окото на истинския запалянко трябва да разпознава и оценява артиста, нали?
