Да си призная от баскетбол разбирам много малко. И още по-малко сядам да гледам баскетбол по телевизията. Обаче снощи го направих, при това от първата до последната минута.
Гледах полуфинала на Балканската лига между Левски и Евроинс Черно море. Не, че беше кой знае колко драматичен мач или много качествен. Е, имаше и запомнящи се неща, но общо взето напрежението бе вповече и в двата тима.
Обаче имаше атмосфера. И тя ме накара да остана пред телевизора. И залата беше пълна, нищо, че мача свърши някъде към 22,20 ч.
Няколко часа по-рано, дори заради професионалните си интереси, не можах да се заставя да гледам волейболния финал между Левски и ЦСКА.
Битката между „сини" и „червени" на практика бе лишена от смисъл след като по-често погледът ми бе привлечен от празната „Арена Самоков". Ако бях решила, нямаше да ми е трудно да преброя колко фена имаше в иначе прекрасното спортно съоръжение.
Картинката вероятно ще стане още по-грозна в неделя. За тогава е насрочен третия мач, който ще донесе титлата на ЦСКА, ако не се случи някоя голяма изненада. В същия ден, два часа и половина преди началото на волейболната среща обаче футболния ЦСКА играе в „Надежда". Някои има ли съмнение кое от двете събития ще бъде предпочетено от „червените" привърженици?
Липсата на публика обаче не е изненада. Тя бе предопределена още с решението мача да се играе в Самоков, в делничен ден, в 17,30 ч. За него ръководствата на двата тима и на федерацията може да получат по един "Златен скункс" от "Господари на ефира". Защото май само тези хора не разбраха, че няма да се получи. Или не поискаха да го разберат, защото вероятно е по-изгодно.
Дано поне някой от тях да намери сили да се извини на феновете след края на серията. И да поеме отговорността за допуснатата грешка. Иначе догодина празни може да останат и клубните зали.
