Димитър Бербатов не успя да се превърне в обединител на мнения в нито един от клубовете, чиито цветове защитаваше през вече 15-годишната си професионална кариера. В ЦСКА беше суперталант, на който не му бе простено, че не успя да прониже вратата на Левски на "Герена". В Леверкузен го сочеха с пръст с думите "Той е голям талант, но е много мързелив". В Тотнъм го обвиниха първо за "егоист", а след това за "предател". За престоя му в Манчестър Юнайтед може да се напише книга, в която има по много и от "осанна", и от "разпни го".
През този сезон във Фулъм започна силно и редица специалисти на Острова избързаха с комплиментите за плеймейкърската игра на Митко и няколкото му гола. Последва стремглаво пропадане на Котиджърс след първоначалния фойерверк, Бербатов спря да бележи и му лепнаха етикетите "скучен" и "предвидим".
Даже в националния отбор Бербатов не успя да угоди на всички. Едни го обвиняваха, че е скатавка. Други не харесваха прическата му, а трети критично му зяпаха под чаршафа, когато все още беше ерген и покорител на женски сърца.
Но всичко вече е минало. Щастливо женен с две момиченца, постигнал изключително много на клубно ниво и голмайстор на българския национален отбора за всички времена, днес Бербатов продължава да гледа на футбола по специфичния и неповторим начин, по който го правеше през цялата си кариера.
На всяко едно "мързелив си" той отговори с поне три гола и още толкова брилянтни отигравания. Стисна зъби в най-тежките моменти, попиваше напрежението, без да му позволи да го разяри и в крайна сметка устоя. Днес съотборниците му във Фулъм твърдят това, което са твърдели всички играли рамо до рамо с него - достатъчно е да му подадеш топката и той ще направи нещо специално.
Броени дни преди да навърши 32 години в кариерата на Бербатов предстои наистина специален миг. Българинът се завръща на "Олд Трафърд" с фланелката на Фулъм в двубой от 4-ия кръг на ФА къп, а публиката на "червените дяволи" се готви да посрещне бившия голмайстор на Висшата лига и автора на хеттрик във вратата на Ливърпул.
Майсторството на Бербатов не е забравено в Театъра на мечтите, а все повече фенове на
английския колос оценяват качествата на нападателя с минала дата. Един след друг играчите на Юнайтед споменават в интервютата си, че очакват с нетърпение да видят българина, а последният, който го направи, бе самият Райън Гигс.
Дори в клубния сайт новината за следващия съперник в турнира не се въртеше толкова около самия Фулъм, колкото около "welcome back Dimitar". От вчера пък челно каре в страницата на "червените дяволи" препраща към видео-компилация от най-добрите моменти на Димитър с фланелката на отбора със заглавие "Завръщането на Берба". Ако това не е признание, здраве му кажи...
Засега Бербатов остава мълчалив. Мениджърът му Мартин Йол обаче го натовари с тежка задача, макар и пожелателна - да вкара хеттрик във вратата на бившия си тим, след което отсече, че има "проблем" с българина, който му трябва както в халфовата линия, така и на върха на атаката.
Но така е било винаги. На хората, които вършат работата си с лекота, им се поставят високи цели. Затова преди поредния негативен коментар за един от най-добрите ни футболисти за всички времена, нека си спомним колко пъти Димитър ни накара да се почувстваме, ако не чак горди, то най-малкото добре, когато го гледахме на финала на Шампионската лига с Леверкузен, как къса мрежите в Тотнъм и Юнайтед, а даже и сега когато влезе в ролята на футболен маестро в иначе скромния Фулъм.
Да зарадваш един човек е прекрасно, а да си радвал многократно десетки хиляди е велико, гениално, неописуемо... Колко от нас са го правили?
А за финал, в рамките на шегата, искам да споделя, че винаги съм смятал Димитър за малко мързелив и никога не съм харесвал прическите му...
