По Коледа в НДК правят базар под мотото „Изберете българското". Родни производители се надпреварват да рекламират предимствата на предлаганите стоки, в стремежа си да накарат потребителите да пренебрегнат чуждите марки. На футболния пазар положението е същото.
Вчера бе открита и битката в "А" група. Освен по футболните терени, българските играчи водят неравна битка с Италия, Англия (дивизии от А до Я), Германия, Испания, Франция, Русия, Холандия.
Изброихме половин Европа. Едва ли има нормален зрител, който може да изгледа всички двайсетина мачове, които родните телевизионни оператори предлагат напълно безвъзмездно.
Но негово величество фенът ТРЯБВА да предпочете българските двубои. Защо ли? Първо не виждам какво толкова интересно има в мачове от ранга на Уулвърхемптън - Саутхемптън, Бреша - Верона и т.н.(имената на отборите са случайно избрани и не целят да обидят истинските фенове на гореспоменатите селекции.) Че да дойдат тия футболисти от прехвалените първенства на нашите картофени ниви да ги видим как ще играят.
Всичко е един омагьосан кръг. Никой не ходи на стадионите, защото футболистите играели слабо; играчите не си давали зор, защото нямало кой да ги гледа; те играели слабо, защото нямало пари, а като няма интерес, няма от къде да дойдат и парите. Ако се замислим футболът се гледа най-добре на стадиона, там се усеща истинската атмосфера, а не пред телевизора, в поза "римски император" и, ако жената е послушна, ще носи през 15 минути студена бира от хладилника.
Другият вариант е в опушения букмейкърски пункт (бирата пак е задължителен атрибут), където с 2-3 мизерни левчета отруденият българин се надява да изкара крупната сума от 30-40 лв, че да закърпи семейния бюджет и да псува играчите, които получавали огромни суми пари да се разкарват по терена 90 минути.
Грозна картинка. А футболистите се стараят, колкото могат. Шампионите от Литекс примерно - направиха мащабна селекция, като заложиха на чуждестранните футболисти, оправиха си и стадиона, което си е похвално в днешно време.
ЦСКА си взеха треньор с германско възпитание, който ще се опита да наложи немските дисциплина и непримиримост.
Амбицията е на най-високо ниво в Левски, където дуото Ясен Петров и Георги Иванов ще търсят победата във всеки мач.
Адмирации заслужава и отборът на Берое. Шефовете на старозагорци правят всичко възможно да спасят отбора. И там преобладаващ е ентусиазмът.
Интересно е да видим как ще се развие мегапроектът Черноморец. Непредвидима ще
бъде и битката в дъното.
След като достигна дъното, със сигурност тази година първенството ще е по-интересно от миналата. Така че изберете българското!