(Не)желаните спортни бази

31 март е денят, в който всички футболни отбори у нас трябва да са готови с документите си за предстоящото лицензиране за следващите 365 дни. Основна част от изискванията на УЕФА са съсредоточени върху състоянието на стадионите, на които всеки от тимовете играе.

Темата стана особено актуална през последната седмица след като всички дружно и в хор задаваха въпроса как този в Мездра е получил разрешително за А група?Или онзи в „Надежда", за който има протокол от 2007-а, че е опасен и се нуждае от ремонт. Иначе ще стане много, много лошо.

Проблемите със спортната база обаче не започват и не свършват с футболните стадиони. В последните 20 години всяка власт имаше свое виждане за това кой и как трябва да експлоатира съоръженията. Повечето от тях са собственост на държавата, частични са случаите когато стопанин е общината. В случая със стадионите пък единственият клуб собственик на базата си е Славия.

За управлението им има създадени цели три дружества - Национална спортна база ЕАД, Академика 2000 ЕАД и Академика Спорт ЕАД. И в трите ситуацията е една и съща и се подчинява на принципа - „Пари няма, действате". В резултат на това в последните 20 години реновираните и отговарящи на условията съоръжения се броят на пръстите на ръцете. Новопостроените са още малко.

Проблемите на спортните съоръжения трябва да се разрешават от глава 10 на действащия Закон за физическото възпитание и спорта, както и от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. На свое заседание в средата на февруари правителството даде зелена светлина активите на трите дружества да се отдават под наем, да се продават или заменят без конкурс и търг. Целта - да се улеснят спортните федерации и клубове да наемат базите дългосрочно на преференциални цени за 10 години. Въпреки това интересът е нулев.

„Условията трябва да са взаимно изгодни, за да може да се изкарват пари, а това не става само от наем на пистата", обяснява пасивността президентът на федерацията по лека атлетика Добри Карамаринов.

Простичко казано - няма как една федерация или клуб да налива пари в зала или стадион, ако не може да използва прилежащи територии, с които да избие вложеното. За някои мол и стадион едно до друго може и да е скандално, но такива са правилата на бизнеса. 

През миналата седмица бившият министър на икономическата реформа в правителството на Стефан Софиянски - Красимир Ангарски даде идея, която някак си се плъзна по повърхността, без да предизвика реакция. Като част от възможните антикризисните мерки той предложи  „спешна приватизация на едно или две от "златните яйца" от всички отрасли, като дори може да се вземе краткосрочен заем срещу бъдеща продажба на някои от тях". 

Сред въпросните „златни яйца" той посочи и стадионите и спортните бази.  Ако примерът със зала „Универсиада" може да бъде показателен, тогава дали не е време някой от властимащите да се позамисли над този вариант? И поне да опита някакво разрешение на проблемите на съоръженията, вместо просто да регистрираме поредната доза проблеми и закърпване на парче на най-належащите ремонти.

Новините

Най-четените