Късно в неделя вечерта сезонът за националните гарнитури във волейбола официално приключи. Точката сложи финалът на европейското първенство за жени в Белград. Който - точно както и мъжия седмици преди това - бе спечелен от Сърбия. Сега поне в следващите два месеца - до ноември вниманието ще бъде съсредоточено върху клубните отбори.
Или поне така е в нормалните страни. България обаче явно не спада в тази група, защото макар че от края на европейското първенство при мъжете мина почти месец у нас продължава да се коментира представянето на родния тим.
От два дни в дискусията се намеси и спортния министър Свилен Нейков. С мотива, че федерацията получава твърде много средства той поиска обяснение от централата и от Радостин Стойчев за "провала на европейското".
Странно защо обаче министърът не отрони и дума за неговия предшественик Силвано Пранди. Защото италианецът изведе тима до бронз на европейското първенство през 2009 г., но представянето на тима ни през 2010 бе доста по-голям провал от това през тази година. Преди година тимът ни дори не стигна до финалите на Световната лига, а на световното първенство остана седми, въпреки че четири години преди това бе трети...Тогава обаче никой не поиска обяснение...Нещо повече, Силвано Пранди бе уведомен по телефона, при това от журналистите, че вече не е треньор.
Свилен Нейков призна, че не е дискутирал с хората от волейболната федерация и въпроса за женския тим. Съставът, в който бяха най-големите скандали това лято, пак остана встрани от вниманието. "В момента важен е мъжкият отбор с оглед на класирането за олимпийските игри в Лондон", обясни спортният министър.
Да, олимпийските игри са най-големия форум, но това прави ли единия отбор по-маловажен? Нали и двата представят България?Какво от това, че волейболистките нямат шанс да играят в Лондон, ами европейското и световното първенство? Не е ли важно защо и как отбор, който в историята си има спечелена европейска титла, а в по-ново време и бронзов медал остава на предпоследно място в Европа?
И ако разсъждаваме от гледна точка на финансите - да не би за него да не са били отделяни пари? Нали само преди няколко дни от федерацията ни увериха, че условията за подготовка са били "повече от перфектни", това няма как да се е случило без средства, дошли вероятно отново от държавния бюджет...
И още няколко любопитни въпроса, които са пренебрегвани. Как така треньорът, който същата тази федерация преди осем години освободи - Джовани Гуидети - в неделя бе на крачка от европейска титла, а ние сме на дъното?
И защо звездата на тима ни Ева Янева, която се радва на заслужено признание в Европа, бе наказана с две години лишаване от право да играе в тима след като единственото й прегрешение бе различното мнение и критиките към ръководството?
Не е ясно и защо никой не отронва и дума за младежкия национален отбор. Нали от там трябва да дойдат резервите на представителния състав? Само че това лято младежите, които миналата година обраха овациите със сребро на европейското се провалиха с гръм и трясък на световното. Тимът ни остана едва 13-и, а това е достатъчен повод за размисъл и търсене на отговори.
А какво да кажем за клубните ни отбори? Дори шампионът ЦСКА има финансови проблеми и не се знае в какъв състав ще играе в най-престижния турнир - Шампионската лига. Което няма как да не се отрази и на резултатите, постигани в надпреварата...
Ами вътрешните ни първенства, интересът, към които намалява с всеки изминал сезона? Тимовете масово отказват участие в Европа, а българските волейболисти и волейболистки бързат да се махнат от тук при първото предложение от чужбина. Без значение, че тези отбори и първенствата може да не са подходящи за тях. И че вместо да им помагат да израстват те всъщност ги дърпат надолу.
А какво да кажем по въпроса за школите?
Ами треньорите, лекарите, физиотерапевтите? А статистиците...Все неща, които на запад приемат за нещо нормално, а тук като непостижим лукс? Кога за последно у нас е правен треньорски семинар с известни лектори?
Ето за тези проблеми трябва да се търси отговор и да се задават въпроси. Защото националния отбор е само върха на пирамидата. И ако той не е стабилен е, защото нещо куца в основата й. Но това нещо не е свързано с Радостин Стойчев.
Да, треньорът може и да допусна грешки на европейското първенство, да не взе най-правилните на моменти решения, но търсенето на сметка и евентуалната раздяла с него няма да направят отбора ни по-успешен. Нито ще му осигурят квота за игрите в Лондон. Дори напротив - раздялата с треньор от неговото ниво може да завлече отбора ни съвсем към дъното. И тогава ще е интересно какви отговори ще дават онези, които сега искат такива.
