Ние си свалихме гащите, сега остава и Радо Стойчев да си ги свали. Така - простичко като в чалга поезия - Любо Ганев обобщи последните събития в българския волейбол, където делението на „ние" и „те" доведе до катастрофални последици. Африкански шамани да бяха проклели най-успешния отборен спорт, нямаше да му се случат такива неща.
Дори поредната ПР акция на „Дондуков 2" не доведе до резултат. Премиерът ББ нареди на спортния си министър да помоли федерацията да върне уволнения треньор. Абсурдната реалност се пресъздава с абсурдни словесни конструкции - „нареди да помоли".
„Не очаквайте много от срещата с Бойко Борисов", предупреди Стойчев.
Преди Коледа треньорът се вслуша в думите на премиера и сгреши. Тогава изпусна момента да си тръгне сам. Пет месеца по-късно го уволниха като куче. Сега те го връщат,а той мисли вече втори ден дали да се върне. Срещу 5-6 милиона лева държавни пари превърнаха волейбола в отвратителна сaпунка. Каквото и да се случи оттук насетне, всички са от губещата страна на историята.
НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР е разбит. Зад Стойчев са Матей Казийски, Андрей Жеков и Теодор Салпаров. Срещу него - капитанът Владо Николов и може би Тодор Алексиев. Независимо от развитието на събитията, половината основен състав е изгубен - физически и морално. Няма кауза, която може да обедини отбора. Приказките за общата олимпийска цел са просто приказки. Всички отидоха прекалено далеч, за да могат да се върнат.
РАДОСТИН СТОЙЧЕВ изгуби собствената си увереност, че всичко,което прави, е разумно и успешно. Повярва на хора, които му разказаха играта. Той държеше да не му се бъркат в работата, те останаха на позицията, че който плаща, той поръчва.Разбира се, плащането става с държавни пари. За година и половина начело на българския отбор Стойчев пропиля необратим личен ресурс. Никой няма да му върне съсипаните нерви и загубеното време. Дойде с надеждата да осъществи олимпийската си мечта, тръгва си с поуката, че напред се върви само в съгласие.
ДАНЧО ЛАЗАРОВ фалира като спортен шеф, въпреки безпрецедентната държавна подкрепа за волейбола. След като миналата година разсипа женския отбор, сега видя сметката и на мъжкия. Заобиколен от клакьори, Лазаров се радикализира и изгуби координатна система. Срина се ореолът му на подготвен началник. Неслучайно в опита си да намери изход от кризата премиерът изобщо не пожела да разговаря с него. След 10 години начело на волейбола, строителният инженер сам отряза клона, на който седеше комфортно. Не изчисли колко пагубно за волейбола, а и за самия него, е меренето на авторитети. Ок - уволни Стойчев и какво? След личната „победа„ на Лазаров, щетите за волейбола ще се изчисляват с години.
СВИЛЕН НЕЙКОВ преигра в ролята на анагажиран с проблемите на спорта министър. Взимаше отношение по всевъзможни въпроси - от цвета на екипите до смените на състезатели в конкретен мач. Остави впечатлението, че с Лазаров са създали джойнт венчър, от който и двамата са доволни. Заради личен интерес, или по друга причина, Нейков се превърна в министър на волейбола и съвсем забрави останалите спортове, при това в олимпийска година.
ЛЮБО ГАНЕВ - най-неочаквано някогашният любимец на публиката влезе в нелицеприятна роля. За разлика от други герои в сапунката, Любо е богат човек и изобщо не му трябваше да скача с двата крака в калта. Вместо да си продава метана и да разхожда силиконови блондинки, Ганев се превърна в някакъв разпищолен Гай Петроний, който раздава справедливост. Върхът на всичко беше, когато след финала на олимпийската квалификация си показа голия тумбак пред пълните трибуни в „Арена Армеец". Все пак не е лошо човек да знае какъв е -шоумен, или прокурор, чалгаджия, или авторитет, загрижен за съдбата на волейбола.
По заповед на ББ оръжията са прибрани. Гащите обаче остават свалени. Наивно е да се очаква промяна, без нищо да се промени. Запази ли се статуквото, може да забравим за волейбола. Както забравихме за футбола,баскетбола и много други успешни навремето спортове. Във волейбола се изсипаха милиони, направиха се грешки.
Дали не е време някой да поеме отговорността?
