Благодарим ти, Митко! Да, точно така. Бербатов е човекът с голяма заслуга за възраждането на националния отбор. С отсъствието си, с пресконференцията, която накара всеки нормален човек да гледа с увиснало от изумление чене, с егото, гарнирано с нерешителност, прикрита зад фасадата на „интелигенцията", както той сам се изразява.
В понеделник, няколко дни преди мача с Италия, видяхме истинския Митко Бербатов. Човек, който явно вече е "хванал Бог за шлифера" и си говори с онзи горе на „ти". Няма лошо човек да има самочувствие, да е горд и доволен от постигнатото, което е безспорно. Но поведението и манталитетът на Бербатов напомнят много на някои далеч по-арогантни герои от 90-те години, които просто не бяха толкова прикрити зад костюми и умението да омайват с приказки.
Ицо, Любо, Насо и Трифон си казваха директно нещата, независимо на кого му харесва и на кого не. Пенев изрече прочутата реплика „Който не ме уважава да духа супата". Разпънаха го на кръст. Бербатов на пресконференцията си каза: „Който иска да уважава решенията ми, който не... Не ми пука". Дори смелост нямаше да ни прати на майната ни. А бе очевидно, че това иска да каже.
Та Берби ни увери как сам взимал решенията, нямал началник, гледал си интереса, а накрая взе да хвърля и лафове тип „кой за квото е учил".
Мите! Братко! Ученето не е за всеки. Ако ти беше минал през етапите му нормално, сигурно щеше да осъзнаеш колко са колебливи действията ти, а и колко си противоречат на думите ти.
Първо сам си призна, че е трябвало да си тръгнеш, след като те задраскаха от състава на „Уембли" за онзи финал. Защо обаче не го направи? Защото и за това се иска характер, иска се "да имаш дупе". ОК, твоя си работа. В личната ти кариера и изборите ти в клубния футбол ние гледаме отстрани, нямаме право да се месим.
После направи финтовете с Фиорентина, пак сам оня ден си каза: „Може би сбъркахме, че тръгнахме, а не отидохме...". Очевидно е, не може би. Във Флоренция и Италия името ти, както и това, че си българин, вече ще значат несигурност и липса на тежест. Да купим Жоро Миланов? Да, ама той да не тръгне за другаде по пътя? Примерно.
Преди месец каза, че би напуснал Юнайтед само за отбор с цели в Шампионската лига. Той ти дойде на крака, казва се Ювентус. Но ти избра спокойствието на Фулъм - домакински отбор от втората половина на таблицата в Англия. Твой си е изборът, тук никой няма право да ти се бърка, нито пък ни дреме особено за кого ще вкарваш по два гола на Уигън. Дали Юнайтед или Фулъм - все тая.
После прие, а след няколко дни отказа поканата на Любо Пенев. Това вече е и наш проблем, защото за националния ни пука. Човекът надви собственото си его, въпреки че не той, а и не който и да е друг те изгони от отбора. Ти си тръгна сам, а после се чудиш и цупиш защо никой не ти звъни.
Това е все едно Марчело Липи да молеше преди години Тоти да се върне след отказването му от "Скуадра адзура", или коравият Джон Тошак да ходи на гости на Райън Гигс с букет цветя. Няма начин. Ако сам си казал „стоп", ти ще търсиш контакт да заявиш, че искаш да продължиш. Това е схемата.
Хората ти приготвиха екипировка, място в хотела и съблекалнята. Играчите щяха да те приемат, въпреки че сигурно половината от тях помнят случаите, в които живееш на отделен режим в националния.
Включително и при един мач като гости, след който друг футболист от отбора разказа, че за два дни на лагера са те видели само на терена за тренировка. През другото време си живееш в собствения изкуствен балон, далеч от простосмъртните.
Да, ситуацията ти в Юнайтед те отрезви доста, миналата година поиска да се върнеш в националния и заради това. Но и тогава бе нерешителен, не потърси контакт, а чакаше оттук някой да се вдигне и да те покани.
Именно заради този ти отпуснат и нерешителен характер Любо Пенев в събота се е събудил доволен, че не си в отбора му. Защото той опитва да изгради контрастен на твоята личност колектив.
Там трябват енергични мъже, единни, готови да се жертват и да се хвърлят с тела пред топката. Така да компенсират липсата на световна класа в редиците си. Ти имаш (или имаше) тази класа, но по другите компоненти не пасваш.
Ако не разбра досега - затова и в Юнайтед си предпочитат уелбеците и чичаритовците. Защото имат плам в очите и са готови да тичат до изнемога. Това не е твоят футбол, както ти ни каза.
Ние сме доволни, че националният отбор заслужи овациите на цяла Европа. Германците ни се възхитиха как сме надтичали, подчинили и опитомили Италия. Което те не успяха да направят на Европейското. Какво от това, че нямаме Бербатов в състава?
Най-много още повече да се отърсят от колебанията си останалите национали. Защото твоето отсъствие отключи у тях един дух, амбиция и вяра, че те могат заедно. Преди бяхте ти и останалите, сега те са едно. Още веднъж: благодарим!
