Преди два дни бе официално потвърдена една новина, която се знаеше отдавна - че голмайсторът на Левски Гара Дембеле преминава в немския средняк Фрайбург.
В отбор, който догодина я го има в Първа Бундеслига, я не.
Така Гарата тръгна по пътя на други бивши основни играчи на "сините" като Жоазиньо, преминал в Краснодар, Николай Димитров в Касъмпаша, Валери Домовчийски в Херта, Ричард Еромоигбе в Химки, сегашният мениджър Георги Иванов в Самсунспор, Александър Александров и Предраг Пажин в Коджаелиспор и т. н.
Повечето хора биха казали, че 2 милиона и нещо евро са си предложение, което не можеш да откажеш и че президентът на клуба е принуден да продава при такава оферта.
Да, но има и нещо друго. Когато обезкървяваш отбора си (какъвто е случаят с всички изброени трансфери плюс други, които за краткост не споменаваме), прави го поне в името на развитието на футболиста. Защото историята е красноречива - никой от изброените не надскочи нивото си, което имаше в Левски, а точно обратното.
Дано Дембеле направи изключение и е същата голова машина и в Бундеслигата, но традицията не е на негова страна - когато преминаваш от отбор, който всяка година се бори за титлата и играе в евротурнирите, в посредствен отбор, сам ставаш средняк.
Още по-лошото е, че тази трансферна политика обрича и Левски на посредственост. Ако Жоазиньо не бе шитнат набързо (и против желанието си) в никому неизвестния Краснодар, може би "сините" нямаше да загубят така лесно борбата за титлата.
На път е да си тръгне и друг ключов за отбора играч - Дарко Тасевски. Дано поне той поеме към клуб с високи цели.
Дано и се намерят равностойни заместници на двамата - нещо, което е изключително трудно и до голяма степен въпрос на шанс. В обратния случай на Левски не им мърдат "калъфките" в България и нова европейска излагация след миналия силен сезон.
