Досега не съм изненадан от развитието на световното първенство. Все още никой не се е откроил твърде много. Аржентина има предимство с трите си победи като самочувствие в сравнение с другите фаворити и направи най-силно впечатление с изявите си.
В тактическо отношение нищо ново не е измислено, трудно може да се въведе някаква новост, повечето отбори се придържат към изпитани схеми, които упражняват от години. Все още на това първенство не сме видели някакво значимо нововъведение.
Бразилия прави много добро впечатление с колективния си дух. Няма как да пропусна и изключително силното представяне на южноамериканските отбори като цяло. До момента те са значително по-успешно адаптирани към Африка от европейците.
Аз лично симпатизирам на отбора на Португалия. Те избухнаха срещу КНДР, но все пак съперникът не беше на тяхното ниво, така че не бива да надценяваме победата със 7:0. Смятам, че португалците има какво още да покажат, но дали са готови за нещо повече, ще си проличи в мача им срещу Бразилия.
На индивидуално ниво, както се очакваше, изпъква Лионел Меси. Никой друг не е толкова безспорен като индивидуалност и не е блеснал толкова много все още. Явно Меси наистина е от извънредно висока класа.
Изненадан съм от доста посредственото представяне на страни, които са считани за лидери - Италия, Англия, дори и Германия, които започнаха силно, но заличиха добрите впечатления срещу сърбите.
Дали фаворитите пазят силите си за дългия турнир? Французите така се пазиха, че вече си отидоха. Ясно е, че на преките елиминации фаворитите вече няма да пестят нищо от себе си. Предполагам, че в събота вече ще гледаме истински интересните мачове на това световно, макар че някои си направиха така, че третите мачове в групата им да са решаващи за оцеляването им.
Съперникът ни в квалификациите Англия досега играе доста слабо и безлично, но съм сигурен, че ще победи Словения и ще продължи нататък. Другият отбор от нашата група Швейцария играе типичния си футбол - предпазлив, но и с много сериозна дисциплина и организация. Представянето им е достойно за възхищение и само един червен картон се отрази на резултата им срещу Чили - лошо стечение на обстоятелствата.
Африканските отбори са голямо разочарование. Говореше се за четвъртфинали, полуфинали, сега остана само една Гана като надежда за Африка.
Всички говорят за топката „Адидас Джабулани". Ние играхме с нея в контролата с ЮАР. За нападателите и другите атакуващи футболисти топката е добра. А все пак футболът е за голове и това е по-важното, значи топката е добра.
