В последните седмици за болшинството от феновете на Манчестър Юнайтед тема №1 бе съдбата на нападателя Уейн Рууни. Докато всички те следяха с внимание новините около новия договор на английския национал, имаше една групичка привърженици, за които най-важната новина бе съвсем друга.
Това са феновете на съществуващия само от пет години „Юнайтед ъф Манчестър". Клубът е създаден от привърженици на истинския Манчестър Юнайтед, които се отказват от любимия отбор след като той става собственост на семейство Глейзър. Когато първоначално в Манчестър се появяват информациите за създаването му, един от бившите футболисти на „червените дяволи" Алън Гоулинг отсича „Всичко ще приключи около Коледа". „Червените бунтовници" както наричат „Юнайтед ъф Манчестър" обаче опровергават всички прогнози.
Всъщност идеята за създаването на подобен отбор съществува доста преди той да стане факт. Тя се появява сред привържениците на Манчестър Юнайтед, когато медийния магнат Рупърт Мърдок опитва да купи клуба през 1998 г. Тогава обаче сделката така и не става факт. Седем години по-късно „червените дяволи" все пак получават нов собственик - американската фамилия Глейзър. Идването им начело на клуба кара хиляди фенове да се откажат от подкрепата си и да възродят идеята за собствен футболен отбор.
Първото заседание на членовете на новата организация се провежда през юли 2005. На открито гласуване са подложени всички най-важни въпроси около появата на новия клуб, включително и този за бъдещата емблема. Победител става тази, която съдържа елементи от герба на самия град - жълто-червени диагонални линии, а отгоре кораб. По същия начин - с явно гласуване се вземат и до този момент решенията в „Юнайтед ъф Манчестър". Всеки фен, който плаща годишния членски внос от 12 лири, става член на клуба и има право на глас.
На всеки две години от издигналите своята кандидатура привърженици се избира Управителен съвет, който назнавача президент и секретар. Само тези две длъжности се явяват платени в клуба. Членовете на Управителния съвет не получават нищо за работата си, от клубната хазна се плаща единствено на Анди Уолш, който е президент на клуба от основаването му и на Линдзи Робъртсън - неговият секретар. Офисът на клуба е предоставен безплатно от един от феновете и там могат да бъдат открити именно Уолш и Робъртсън.
Управителният съвет, който се състои от 11 човека, се събира тогава, когато има много важни въпроси за решаване като дизайна на екипите за следващия сезон или цената на билетите за срещите. Да, феновете сами решават колко да платят за вход. Те са категорични: футболът в събота трябва да бъде достъпен за всички. Затова цените са съвсем нормални - 8 лири за възрастен, 2 лири за дете и 5 лири за пенсионерите. Всички средства, събрани от продажбите на билети се реинвестират обратно в клуба.
На първото събрание на клуба преди пет години е представен и треньорът - Карл Маргинсън. Зад гърба си той има огромен опит в полупрофесионални английски отбори. Именно той събира първия отбор на „Юнайтед ъф Манчестър". Съставът за дебютния мач включва, както поканени от Маргинсън играчи, така и онези, които са се отзовали на специално публикувана обява. Никой от феновете обаче не се меси в избора на треньора.
Първият двубой се играе на 16 юли 2005 и завършва 0:0, а съперник е отборът на РМИ. Срещата е приятелска.
Първият официален мач е в North West Counties Division 2 - десетата английска лига, откъдето започва живота си Юнайтед ъф Манчестър. „Червените бунтовници" печелят с 5:2 срещу Лик Кънтри Скул Олд Бойс. Поради липса на собствен стадион новият отбор използва този на друг малък клуб от града - Бери.
От този момент до днес на трибуните на „Гиг Лейн" редовно се събират по над 2000 зрители. На терена те не виждат изключителна техника, невероятен дрибъл и феерични комбинации. Но зрителите имат нещо много по-ценно - възможността след всеки домакински двубой да изпият по бира с играчите и треньора и да обсъдят развоя на срещата. Все пак това е техният клуб, а един от девизите му е „Нашият клуб, нашите правила".
Играчите и треньорите на „червените бунтовници" получават съвсем скромни заплати - около 450 лири на седмица. По тази причина почти всички имат и съвсем обикновени професии. Самият Маргисън до края на третия сезон съвместяваше треньорската работа с тази на шофьор. От два сезона той е треньор в младежкия отбор на Колежа по изкуства и технологии в Манчестър. Фактът, че в редиците на тима няма как някой да натрупа милиони, ражда още един от девизите на клуба: „Създаваме приятели, а не милионери"
В първото си участие тимът уверено заема първото място с осем точки аванс пред втория в класирането. Последният мач, който Юнайтед ъф Манчестър играе на собствен терен, събира 6000 зрители. На следващата година, в по-горното ниво тимът отново е първи. Следва второ място в осма английска дивизия Unibond Division 1 North. В плейофите Юнайтед ъф Манчестър с лекота се справя със своите съперници и отново се изкачва в по-горно ниво.
За петте години, откакто съществува, само на два пъти двубоите на тима са минавали с малко публика. И двата пъти феновете пропускат мачовете съзнателно. Първият е заради преместване на срещата по обед, за да може да бъде удобно за интернет-транслация. Вторият е при едно от гостуванията, когато съперникът неочаквано вдига цената на билетите.
Привържениците на тима не спират с подкрепата си, независимо от резултата на таблото. Те имат песни за всеки случай и всеки играч. Въпреки че така горещо подкрепят собствения си отбор, някои от тях продължават от време на време на посещават двубои на „Олд Трафорд".
Голямата им мечта е в бъдеще Юнайтед ъф Манчестър да спечели промоция за Висшата лига и след това с гордо вдигната глава да се откаже от мястото си там, показвайки че не желае да превърне футбола в бизнес.
Тимът има своите фенове и извън границите на Англия - в Германия, Полша, Китай, САЩ, Нова Зеландия, Франция, Холандия и други страни. През май миналата година отборът дори изигра приятелски мач с шведския Юргорден на негова територия. Няколко месеца след това пък „червените бунтовници" бяха на предсезонна подготовка в Южна Корея, където играха с местния Бучеон.
„Винаги сме казвали, че Юнайтед ъф Манчестър е позитивна алтернатива. Ние сме фенове на Манчестър Юнайтед и ще останем такива, въпреки че политиката на семейство Глейзър ни принуди да напуснем „Олд Трафорд". Когато започнахме, си казвахме, че ако успеем да съберем по 1000 зрители на мач ще бъде добре. Днес имаме по 2-3 хиляди, което е повече отколкото дори някои отбори от четвърта дивизия събират. Всичко е в предаността на феновете. Имаме много привърженици, които се присъединиха в последствие, както и подкрепата на други клубове", обяснява накратко философията президента Анди Уолш.
Вече пет години той и хората, които подкрепят клуба с гордост могат да заявят „Аз имам футболен клуб" и „Както ние кажем, така ще бъде". Душата на клуба просто не се продава. Замислете се колко от големите отбори днес могат да се похвалят със същото?
