И в четирите контроли, които Левски изигра в Кипър, не пролича да е намерено решението на големия проблем на отбора през цялата есен от Дебрецен до Сливен - липсата на футболист, който да реализира головите положения. Дори при победата над чехите от Прибрам с 5:0 головете бяха вкарани от халфовете и крилата.
Ясно е, че единствените хора, които носят отговорност за представянето на Левски, са Георги Иванов и Тодор Батков. Единият пред втория, а той пред никого. Ако не броим над милион българи, които безпомощно псуват при поредния пропилян гол.
Други двама мъже - Исмаил Иса и Мариян Огнянов, май са единствените играчи на Левски, които могат да играят на поста централен нападател и да вкарват голове. Единият продължава да е преотстъпен в Локомотив (Мездра), а другият рядко влиза дори в групата, а при последния си мач като титуляр преди няколко месеца бе пуснат... опорен халф. Отказът от двамата е много странен лукс от страна на мениджъра от английски тип.
Използваните през есента на тази толкова важна позиция Георги Христов и Еньо Кръстовчев в различна степен показаха неумение да бележат. На фона на направо безнадеждния Христов, Еньо почти успя да се превърне в любимец на публиката, но пълната липса на техника при него няма как да бъде изцяло компенсирана с мощ, тъй като дупнишкото момче не е Оливер Бирхоф, нито дори Георги Чиликов.
За алтернатива в нападението бе привлечен Мирослав Антонов от Спортист (Своге), който на пръв поглед е футболен близнак на Еньо. Нищо лошо не може да се каже на този етап за 23-годишния таран, но през есенния сезон в "А" група той има всичко на всичко 5 гола.
За сравнение Иса вкара 8 за съседите по град и по класиране Локо (Мездра). С 3 повече от водещия голмайстор на Левски Христо Йовов, който има 5! Колкото е и общият сбор от попаденията на Христов и Кръстовчев (съответно 1 и 4)...
Друг е случаят при Мариян Огнянов. Рядко срещан талант от невръстна възраст, Мариян бележеше редовно за юношеските състави на Левски, макар и от позицията на крило или на атакуващ халф. Окъпа се за кратко в блясъка на славата с гола си срещу Челси, когато влезе към края на мача като втори нападател и стана единственият играч на български отбор, вкарвал в груповата фаза на Шампионската лига. Случайност или не, но в тази криза откъм нападатели, е доста ценно качество да си перде и да не ти пука дали срещу теб е Петър Чех или Юлиан Левашки.
Подходът към Мариян в Левски е различен, отколкото към други талантливи юноши на клуба, които бяха изпуснати с лека ръка. Всичките треньори в списъка от Мъри насам хем не го налагат, хем оценяват, че е прекалено добър, за да бъде освободен. А постоянният му статут на резерва е пагубен за развитието му като футболист. Няколкото скандали с негово участие в родния му Лом май отдавна вече са в миналото и всичко, което е нужно сега на Мариян, е доверие, за да укрепне самочувствието му и да почне да бележи и да подава за голове. А той го може и е един от малкото истински талантливи футболисти в младежка възраст не само в Левски, но и в България.
Вероятно тази статия нямаше да бъде написана, ако на "Герена" беше привлечен поне единият от други двама напълно свободни нападатели: Крум Бибишков, който отиде в Академика (Коимбра), и Цветан Генков, който се върна в Локомотив (София) - все отбори, които отстъпват по класа и амбиция на Левски, и едва ли биха ги предпочели при реален интерес от "Тодорини кукли".
Четирите мача в Кипър с променлив успех срещу съперници от собствената черга са алармен сигнал, че приказките на Гонзо и Батков за защита на титлата при изоставане от седем точки и почти безплатна селекция май са си само приказки, независимо дали двамата си вярват. И ако нещата продължават по старому, единият ще трябва сам да вкарва голове, а другият най-сетне да продава.
