„Пламен Константинов призна за психологически проблем“, „Хейнен подготвя волейболистите си психологически“, „Психо“ проблеми клатят националния отбор по волейбол“, „Неуспехът на волейболистите в Световната лига бил свързан с „психология и липса на увереност“.
Всички тези заглавия, извадени от медийни публикации в навечерието на или след важен двубой или шампионат, представляват писменото доказателство за намесата на психологията в спорта и нейното отражение в поведението на спортистите, на волейболистите в частност.
Не бива да има никакво съмнение, че някои състезатели имат по-силни характери, понасят напрежението по-леко и спокойно, за едни допуснатата грешка е отрова, а за други – допинг. Не може по никакъв начин да бъде отречен и фактът, че специалисти-психолози биха могли да помогнат на спортистите при индивидуална работа с тях – примери за това има много, включително на високо равнище в професионалния спорт.
Не се ли превръща обаче психологията в оправдание за всичко и за всекиго, под път и над път?
Да, твърдостта, упоритостта, увереността играят особено съществено значение в трудните, напечени ситуации. В крайна сметка, първо трябва да го докараш дотам, а за това е необходимо състезателят да бъде готов физически, да е овладял съответните технически и тактически умения и, разбира се, да е концентриран максимално във всяко разиграване. Ако тези условия са налице, едва тогава можем да се натъкнем и на проблема „психика“.
Какво всъщност представлява психологическият проблем във волейбола според някои изявени специалисти? От какво се нуждае спортистът, за да бъде готов психически за всеки един двубой?
Вижте отговорите във видеото долу (на английски, но с български субтитри), а за още интересни волейболни анализи, може да се абонирате за канала в YouTube Volleyball Explained.
