Каквото и да си говорим, в света на баскетбола има едно име, което всява страхопочитание. Отбор, който служи за пример, а хората сочат с пръст, казвайки, че подобно нещо няма аналог в спорта.
Дали е така или не е, всеки трябва сам да прецени за себе си, но никой не може да оспори факта, че 1989-а, когато Фил Джаксън поема Чикаго Булс, променя хода на историята.
90-те години са такива, че изглежда невъзможно някой да пребори Майкъл Джордан, Денис Родман, Скоти Пипън и триъгълното нападение на Текс Уинтър. Шестте титли на Биковете в този период са достатъчно красноречиви.
И когато никой не може да се опре на Булс, тимът се самоунищожава, а всичко завършва с ритуално и символично изгаряне.
През 1998 г. Чикаго сломява на финалите Юта Джаз, а това е и времето, когато всички усещат, че краят е настъпил. Въпреки триумфа срещу Джазмените, настроението съвсем не приповдигнато. Ръководството на тима иска да направи следващата крачка, която включвала уволнението на Фил Джаксън, заради което и Джордан напуснал, както и продажбата на Скоти Пипън.
Генералният мениджър Краузе мислел за епохата след Ем Джей, но същевременно не осъзнавал, че този отбор може да му донесе още успехи и пари. Процесът обаче бил необратим.
Всички можели да останат поне още година заедно, но договорите изтичали, обстановката се отровила и играчите се обърнали срещу клуба, а президентът Рейнсдорф бил убеден, че всичко може да се реорганизира светкавично: „Причината да разбием отбора беше, че искахме по най-бързия начин да изградим нов тим.“
Треньорът Джаксън пък извършил символично самоубийство още в редовния сезон, когато в последния ден преди плейофите събрал момчетата в залата и им заръчал на следващия всеки да донесе по един лист, на който да е написал нещо: „Може да напишете стихотворение, ако искате. Или писмо до съотборниците си. Каквото искате.“
На другия ден някои били забравили, но Джордан не бил един от тях, защото написал стихотворение, което всъщност било и най-големият успех на треньора. №23, яростното момче на баскетбола, един от най-големите задници в играта, написал стихотворение. Било шокиращо.
Накрая всеки се изправил пред отбора. Едни четели, други говорели. А след всяка реч Фил Джаксън взимал листа и го поставял в кутия за кафе. Когато всички приключили, той драснал клечка кибрит и запалил написаното, а светлината от пламъка озарила стаята: „Всички тези спомени, за които говорите, момчета, остават за вас. Никой друг ги няма“, било посланието.
Това означавало, че символичното изгаряне на отбора и спомените на играчите ги направило всъщност безсмъртни. По-късно те се разделили, но изживяното завинаги останало с тях и само за тях.
Стихотворението на Джордан вероятно щяло да струва милиони, но не това била целта. След години, когато всички поели по различни пътища, усетили как взаимно са се допълвали и колко си липсват, но нямало какво да се направи. Времето на доминация било отминало, а най-великият отбор изчезнал в история сякаш бил запалена хартия. Написаното на нея обаче никога не би могло да изгори.
