Обикновено, когато един човек си сложи ръката на котлона и се опари, след това вече знае, че усещането не е приятно и в най-честия случай не го прави.
Нарича се рефлекс и е валиден за почти всички същества на тази планета. Разбира се, понякога грешки се повтарят, къде от глупост, къде от инат. Но потретването вече води до конкретна диагноза и тя се нарича „глупост".
Дано да не е точно тази диагноза правилната за българските щанги. Но по всичко изглежда, че именно това е болестта, която отново покоси един от най-успешните български спортове. Да кажеш, че е лош късмет - трудно. Как пък все на нас се случва да гърмим? Да кажеш - конспирация, някой ни е натопил! Ама трябва да го докажеш! Първо, едва ли може да се докаже чужда намеса и саботаж и второ - от доста време никой не брои България за сериозен фактор и дразнител, че да прави такива щуротии. А защо не ни броят ли? Защото ни няма...
Вече четвърт век щангистите ни са тема номер едно на анти-допинговите журнали.
Целият ни отбор, без Гълъбин Боевски, изгърмя с фуросемид на Олимпийските игри в Сидни през 2000 година. Тогава срамът беше голям, а обяснението - стандартно. Някой ни е натопил, замърсени са добавките. Естествено, тази версия не беше доказана и много хора видяха как медалите им слизат от вратовете.
Осем години по-късно, в Пекин, български щанги липсваха. Отново някой „подхвърли" забранени вещества. Този път, наред със срама, имаше и малко смях, защото се оказа, че в пробите фигурира анабол, неизползван от повече от 30 години. Дали именно заради това е „попаднал" този „бронтобол" в нашите проби тогава, знаейки се, че може и да не се проверява за него? Тогава също ни натопиха, ама пак не го доказахме...
След поредната смърт на българските щанги все пак успяхме да пратим Иван Марков и Милка Манева в Лондон преди 3 години, където двамата заеха пето място. И когато всички мислехме, че в Рио следващата година най-после ще видим истински български отбор, дойде новата „конспирация".
Пак някой е натопил целия ни национален отбор, мъже и жени, с веществото станозолол - силно забранен в спорта анаболен стероид.
След като стана ясно за положителната „А" проба, всички преминаха към втора сцена на пиесата „Някой иска да смаже България". Изненадани, шокирани, неразбиращи. Треньорът на националния Иван Иванов не може да си обясни как това вещество е във вените на момчетата и момичетата.
Единственото предположение, което даде, е че... идва от замърсени хранителни добавки. Ако Иван Иванов или някой от федерацията успее да докаже този път конспирацията, то със сигурност този човек ще е достоен за поста директор на ДАНС.
Не искам да демонизирам никого. Пределно ясно ми е, че в спорт като вдигането на тежести взимат всички, но хващат само някои. Но не съм сигурен, че вече остана място за ново петно върху образа на българските щанги. Поредно поколение спортисти, които са блъскали до припадък с години наред в залите, ще се окаже на улицата. Поглеждайки огромния списък с българи, носили медали от този спорт, ми е трудно да задам единствения смислен въпрос в случая. Но ще го направя.
Има ли смисъл от съществуването на този спорт в България?
