"Казват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Всъщност той е много повече" - тази крилата фраза на Бил Шенкли се повтаря от уста на уста през десетилетията, но едва ли легендарният мениджър на Ливърпул някога е осъзнавал колко буквално и цинично звучат думите му след трагедии като този с починалия в събота футболист на Ливорно Пиермарио Морозини.
25-годишният бивш младежки национал на Италия колабира на терена по време на мач от Серия „Б" в Пескара и лекарите не успяха да го спасят, какъвто късмет имаше халфът на английския Болтън Фабрис Муамба миналия месец.
Поредният подобен инцидент отново повдигна въпроса за свърхнатоварванията в съвременния футбол, както и не толкова директно за другата, по-неудобна тема, стояща в основата на гибелта на редица млади мъже в разцвета на силите си - допингът като неизменна част от професионалния спорт.
След такива случаи човек си задава въпроса какъв въобще е смисълът от смятаната за най-велика игра, когато футболистите се превръщат в гладиатори в буквалния смисъл на думата и плащат с живота си за зрелището на публиката по света.
Със сигурност кончината на Морозини ще породи множество дискусии по темата, но едва ли можем да очаквам някакви генерални промени и в двете проблемни насоки - календарът на мачовете и тренировките и допингът.
Колелото се е завъртяло отдавна и то носи милиарди, така че за връщане назад е наивно да си говорим. Но стриктният медицински контрол и изследванията на състезателите преди всеки мач вече би трябвало да са нещо задължително.
Жалко е, че хора като Морозини платиха с живота си, за да се стигне дотам.
