Голямото чудене започна. Журналистическата гилдия избира футболиста на годината. И този път това е може би най-тежката задача пред работещите в различните медии. Постната продукция на родните псевдозвезди прави избора „Мисията невъзможна".
Правилният подход към анкетата този път може би е кой е най-малко незаслужилият да бъде номер едно?
По „дифолт" сигурно пак ще си гласуваме за Димитър Бербатов, на принципа „като няма кой друг, да е той".
Едва ли обаче човек, който по такъв начин затвори вратата на националния отбор, заслужава да бъде номер едно. Почти сигурно е, че носителят на „Златната топка" тази година ще е от световния шампион Испания, т.е. приоритет при такива класации е националният отбор, защото там не се играе за пари, а за чест.
Вярно, Бербатов вкара три гола на Ливърпул, ама това беше през септември. Оттогава е забравил какво е усещането да бележиш. Вярно е и че през тази година спечели Купата на лигата и Суперкупата на Англия с Манчестър Юнайтед, като вкара един от головете срещу Челси, но непостоянството като че ли е преобладаващото в изявите му.
Какви са другите варианти? В почти всички мачове на националния отбор гледката беше плачевна, резултатите слаби, а картината посредствена.
Все пак може би си струва да се отличи едно име - това на вратаря Николай Михайлов. Твенте даде почивка на титулярния си страж Сандерс Бошкер, който бе на Мондиала в Република Южна Африка и Михайлов се възползва по най-добрия начин, като с добрите си изяви се наложи като титуляр на вратата на холандския шампион. Представя се успешно и в Шампионската лига, а каквото може прави и в представителния тим на България, където нерядко е принуден да бъде в ролята на хокиен вратар, който трябва да отрази десетки удари в един мач.
Българският футбол записа още един успех в лицето на друг вратар - Димитър Иванков. Той гордо развя българското знаме в Турция, след като допринесе за първата в историята шампионска титла на Бурсаспор.
Стилиян Петров стана капитан на Астън Вила и има най-много изиграни мачове, но присъствието му не бе съчетано с големи успехи.
Ивелин Попов играе силно напоследък, но най-голямото му достойнство е, че е записал участие във всички осем мача за националния отбор, в които има и два гола, но от тези срещи шест за завършили със загуба за нашите. Към постиженията добавяме и шампионската титла с Литекс, преди да бъде трансфериран в Газиантепспор.
Само в една от категориите на традиционното допитване победителят е предизвестен - Гара Дембеле отдавна си осигури приза за нападател номер едно в родното първенство.
Ако трябва да сме честни обаче, при избора на футболист на годината личните пристрастия - и клубните, и към даден играч, също оказват голяма роля.
И в крайна сметка изборът е крайно ограничен, а голямото чудене отново се свежда до познати имена и единствено до стремежа да се гласува така, че да няма пак бойкоти и сърдити, които да развалят коледното настроение.
