Когато на 27 май 1965 г. капитанът на Интер Армандо Пики пое за втори пореден път в ръцете си Купата на европейските шампиони пред претъпкания въпреки проливния дъжд „Сан Сиро", едва ли и най-големите песимисти са мислили, че в следващите 45 години „черно-сините" само ще мечтаят за най-големия трофей на Стария континент.
С идването на Жозе Моуриньо на треньорския пост мечтите са напът да се превърнат в реалност. Своенравният и Специален португалец вече се доказа като майстор на шампиони. Първо короняса Порто като европейски първенец, после катапултира Челси на върха в Англия след половинвековна пауза, а когато пое Интер, сякаш за него бе детска играчка да спечели и „скудетото". Да, но държавните титли се оказаха малка хапка за милионерите Абрамович и Морати, които искат купата на Европа. Затова и губернаторът на Чукотка се раздели с Моуриньо, въпреки че Жозе въобще не заслужаваше подобно отношение.
Сега на ход е Масимо Морати, който като младеж е виждал с очите си славните триумфи на Мацола, Факети, Суарес и компания, водени от „Великия магьосник" Хеленио Херера и клубния президент - неговия баща Анджело. Титлата на Италия вече не е предизвикателство и целта е една - победа в Шампионската лига. Именно затова Моуриньо е изправен до стената - сега или никога! Тестът Челси бе издържан с „Отличен", защото провал срещу лондончани вещаеше буреносни облаци над главата на Специалния. Нито Фъргюсън в Юнайтед, нито Леонардо в Милан, нито Анчелоти в Челси бяха поставени пред такова изпитание, пред каквото бе Моуриньо. Но той пристигна на „Стамфорд Бридж" като завоевател и си тръгна с „Дойдох, видях, победих!" На практика Жозе се изправи срещу своя отбор, на който знаеше и кътните зъби и остана непобеден на този стадион.
Куриозно, но факт - на реванша с Челси в Интер не игра нито един италианец и отборът изцяло оправда пълното си име Интернационале. Четирима бразилци, четирима аржентинци, холандец, камерунец и македонец не дадоха възможност на Челси дори и да мечтае за купата, до която англичаните бяха на едно... подхлъзване разстояние през 2008 г. На практика сегашният Интер не разполага със суперзвезди от далечното или по-близко минало, но изключителната колективна дисциплина е решаващият фактор по пътя към победите. Блестящ тактик и прагматичен до мозъка на костите, Моуриньо изчисти игровия облик на тима и вече спокойно можеше да каже, че това е неговият Интер. На вратата Жулио Сезар е почти непробиваем, защитата вещо се ръководи от „вечния" Хавиер Санети, в средната линия със замах действа Уесли Снайдер, който именно в Лондон показа, че е оригиналният ключ към успехите. В нападение Ето'О понякога е длъжник на отбора, но пък притежава неподражаем усет към решаващите голове в най-важните мачове. Като се добавят Лусио, Камбиасо, Милито и Станкович, се вижда, че съставът е балансиран във всички линии и това е съществено предимство пред отбори, разполагащи и с по-ярки индивидуалности. Да, със сигурност отборът не играе толкова атрактивно като Барселона или Манчестър Юнайтед, но когато тактиката е печеливша, дори и естетите следва да признаят очевидното.
Сега на четвъртфинала пред Интер се изправя московският ЦСКА. Руските армейци сюрпризираха неприятно Севиля като гости и това вече е знак за внимание. Моуриньо едва ли ще подцени съперника, но няма право на грешна стъпка по пътя към финала. На полуфинала най-вероятно Интер ще срещне европейският шампион Барселона и това ще бъде вторият Рубикон за Специалния преди заветния финал на „Сантяго Бернабеу". Именно вероятният сблъсък с Меси и компания ще покаже нагледно дали Интер вече е готов да протегне ръка към мечтаната купа. Миналата година Челси на Хидинк показа с фантастична тактика как Барса може да бъде спряна, а Меси да бъде обезвреден и ако не бе явната съдийска несправедливост, каталунците едва ли щяха да триумфират с пълния сервиз от трофеи.
А накрая идва финалът! Срещу Байерн или Манчестър Юнайтед - това е въпросът. Който и да е, Моуриньо вече е готов за последното предизвикателство. 45 години чакане стигат за привържениците на Интер! Масимо Морати вече сънува как ще дублира баща си на Бернабеу. Времето работи за Специалния, който ако спечели европейската купа, ще се докосне до непреходната слава на Великия Хеленио Херера.