Наближи мач на националния и наоколо песимистите никнат като гъби. „Ще ни разкрият", чува се от тук и там. Лесна прогноза, разбира се. Защото толкова често са „ни разкривали" за последните 4-5 години, че чак обратното е чудо-невиждано.
Добре, ама защо да е така?
България приема Дания и имаме всички основания да се забавляваме и да се насладим на мача. Ето ви седем причини да идете на стадиона с кеф или да седнете пред телевизора и да изживеем позитивни емоции.
Това е само мач №3 от квалификациите. Нищо фатално няма да стане, ако паднем. Да не говорим, че при Любо Пенев отборът ни изглежда ако не друго, със сигурност труден за побеждаване и задружен. Доста вероятен е равният резултат, който определено не е някаква трагедия. Нека просто се надяваме и подкрепим момчетата да извървят стъпката до победа.
Не натоварвайте този отбор със свръхочаквания, защото реално той сега се изгражда. При 2:2 с Италия видяхме потенциал, определено има и някакви зачатъци на тактически хитрости, на отборна игра. Нека младите (Михайлов, Иванов, Бодуров, Гаджев, Попов, Манолев, Мицански например) получат време, а от тези, за които това може и да последен цикъл, да не искаме чудеса.
Проблемите ни поставиха в лек цайтнот, защото като се замислим, да излязат петима играчи при тая немотия на качествен материал у нас, си е много. Двама са наказани - Веселин Минев и Светослав Дяков, а Емил Гъргоров, Георги Сърмов и Петър Занев - контузени. Първите трима са твърди титуляри при Пенев, а другите двама - неизменна част от групата. В крайна сметка обаче селекционерът ни не се оплака нито веднъж, което е в негов (но не и български) стил. Любо стиска зъби и си гледа работата. И затова си заслужава поздравления.
Датчаните са едни симпатични типове, към тях много рядко някой таи омраза. За разлика от Англия, Италия, Германия - отбори, които освен много фенове имат и много „хейтъри" у нас, „динамитените" пичове от Дания обикновено са позитивни герои. Затова - да се надяваме само да ги бием, а не „смачкаме", „разбием" и прочие запалянковско надъхване, което обикновено носи разочарование.
Имаме четири точки. Хора, имаме си ги. Само си помислете какво приятно усещане ще е ако идем в Прага във вторник със 7. По дяволите, тогава да ги видим чехите! Защото те ще трябва да му правят сметката, ние ще сме напълно освободени психически. И можем леко да почваме да преброяваме пилците, защото вече ще си стане есен.
Дори реми или загуба не са трагедия и заради програмата. Във вторник Италия приема Дания, и ако посочим „скуадрата" като явен фаворит, който е безсмислено да гоним, това е чудесен мач за нас и чехите. В него домакинска победа ни оставя около (при негативен развой в София с датчаните) или доста пред „динамита". С две ремита в петък с Дания и вторник с Чехия, България с голяма вероятност ще завърши годината в зоната на класиране (1-2 място) или съвсем близо до нея. Психологически това е важно, защото не се е случвало отдавна.
Отново има някаква искра. Усещате ли я? Идва най-вече от този самоуверен тип, който казва по пресконференциите, че другите трябва да се съобразяват с нас. Че България е фактор, че иска 10 точки от първите 4 мача, че играем само за победа.
Любо, продължавай така! Нямаш идея колко ни сгряват такива думи, позабравени от запалянковците на темата национален отбор. А и когато са подплътени с представяния като в Амстердам и в София с италианците - кеф да ти стане!
Изобщо - вземете знамето и идете да видите дали най-накрая не е дошъл редът и на Мортен Олсен и неговите датчани да паднат в София. Или просто седнете на бира или ракия и опитайте да мислите позитивно за отбора ни. Натрупванията са много, спомените негативен отенък - още повече. Но това е нова глава в книгата. В нея досега оплаквания нямаме. Ако минем през тези два теста с вдигнати глави и настроение, чака ни една позитивна 2013-а с отбора, който вече започва ни даде надежда, че пак може да е Нашият отбор.
Да го подкрепим.
