В събота националният отбор на Англия завърши 2:2 с Швейцария у дома и като заваляха едни критики... Повече отколкото при загубата на бъдещия световен шампион Испания от "кръстоносците" на Мондиал 2010!
Все едно хиксът 2:2 не бе срещу отбор, воден от Отмар Хитцфелд и участвал във всички четири последни големи първенства (докато Англия пропусна последното европейско), ами срещу Сан Марино например.
Нереалните очаквания относно силата на „Трите лъва" тормозят англичаните още от първата половина на ХХ век, когато Футболната асоциация отказва да изпраща националите на някакво си Световно първенство, където да играе с някакви си чужденци. Когато след Втората световна война, в чак четвъртото издание на шампионата Англия най-сетне скланя да играе, шокът е пълен - отборът губи от събраните на почти случаен принцип от всички точки на земното кълбо футболисти на бившата колония САЩ.
Единственият голям успех на националния тим е на домашното първенство през 1966 г., когато Англия има наистина страхотно поколение, а и вкъщи, както е известно, дори стените помагат.
Култовият ореол по цял свят на клубовете от Острова и огромното медийно покритие на Висшата лига обаче традиционно вдига нереално високо летвата на очакванията към горките британци - дотам, че да се смята за провал отпадането от световно след загуба от Германия на осминафинала например, както бе миналото лято.
Но ако се загледаме внимателно във водещите футболисти на най-успешните английски клубове през времето, няма как да не видим, че те далеч невинаги са англичани като Боби Чарлтън и Кевин Кигън, ами често са ирландци като Джордж Бест и Рой Кийн, шотландци като Денис Лоу и Кени Далглиш, уелсци като Йън Ръш и Райън Гигс... Да не говорим за французина Ерик Кантона или за мултинационалната картинка, която представляват в момента отборите на Арсенал, Челси и Манчестър Сити.
И тъй като реалността рядко се покрива едно към едно с прочутата компютърна игра Football Manager, до доказване на противното Англия си остава един национален отбор от средна европейска величина.
Така че и ние няма от какво да им се плашим, ами трябва да си гоним победата на 2 септември, когато ще гостуват на Националния стадион „Васил Левски".
