Годината не започва през януари

Клубовете от Острова отново ще похарчат най-много пари през януарския трансферен прозорец и това отдавна не е новина. Първият сравнително голям трансфер на Албиона вече е факт, след като Дани Стъридж смени Челси с Ливърпул.

"Червените", които постигнаха две поредни победи в последните два кръга на Премиършип, платиха 12 млн. евро на колегите си от Лондон. Сумата не е малка, но е далеч от рекордната сделка по същата ос, но в противоположната посока от 2011-а, когато Челси даде 50 млн. паунда за Фернандо Торес.

Точно толкова ще струва на Роман Абрамович удоволствието да види в звездната си колекция Радамел Фалкао от Атлетико Мадрид, но шансовете колумбиецът да смени клубната си принадлежност през зимата изглеждат все по-малки. На опашката за Ел Тигре са още Манчестър Сити и Реал Мадрид, а според последните слухове в Испания той вече се е разбрал с "кралете", където ще премине от лятото.

Други две имена от Пиренеите - Давид Вия (Барселона) и Фернандо Йоренте (Атлетик Билбао), също са актуални на Острова. Тотнъм е в борбата и за двамата, но "шпорите" нямат голям шанс за Вия в конкуренцията на обичайните заподозрени Челси и Манчестър Сити.

От своя страна Тотнъм притежава едно от най-желаното бижу в световния футбол в лицето на Гарет Бейл, който е спряган за Реал Мадрид, отново за наложилата се като тенденция сума за големи звезди в размер на 50 млн. паунда.

С 40 млн. за трансфери ще разполага мениджърът на Арсенал Арсен Венгер, което е повече от общо похарчените от французина пари през януари за последните 10 сезона. "Артилеристите" са на осминафинал в Шампионската лига, където ще имат трудна задача срещу немския колос Байерн Мюнхен и Венгер ще развърже кесията, ако иска да се противопостави на баварската машина и да спечели място в четворката на върха във Висшата лига.

Тук е мястото да погледнем и от по-различен ъгъл към януарския трансферен прозорец, особено за отборите, които напролет ще играят в евротурнирите. По традиция зимата не ражда успешни сделки, но клубовете в Шампионската лига и Лига Европа си правят сметка дали ще могат да ползват новопривлечените в битките на Стария континент.

Нищо случайно няма, че един от най-богатите клубове в света Пари Сен Жермен "избухна" с 40 млн. евро за играч от южноамериканския пазар, привличайки Лукас Моура от бразилския Сао Пауло. Неограничените бюджети на Манчестър Сити, Пари Сен Жермен и Челси обаче значително променят пейзажа не само във Висшата лига и Лига 1, а в Европа като цяло. И по-скоро може да се търси аналогия между самите тях, а не между тях и останалите в Англия и Франция. Същото, разбира се, важи за Барса и Реал Мадрид в Испания.

Колко англичани играят в Примера?

Фактът, че Висшата лига иска най-големите звезди на Примера (изключае Лео) без никакви притеснения, е достатъчно красноречив. На Албиона уцелиха ваксата и огромните три милиарда от ТВ права, които започват да се изплащат през лятото, осигуряват на клубовете голяма покупателна способност.

Явно английският трансферен модел е най-печеливш, след като Островът умело брани най-добрия си местен материал, а изнася на огромна печалба футболисти от легиона като Лука Модрич, Сеск Фабрегас и Шаби Алонсо...(летни трансфери)

Финансовата криза някак си не зашлеви толкова силно английския футбол и откакто се роди това "животно" през 2008-а, английските клубове похарчиха половин милиарда паунда за четири януарски прозореца, което изглежда внушително.

Друг е въпросът дали парите си заслужаваха, защото историята винаги ще помни трансферите през зимата на Фернандо Торес (50 млн. паунда), Анди Керъл (35 млн.), Андрей Аршавин (15 млн.) и др., на чиито фон Луис Суарес (23 млн.) и Един Джеко (27 млн.) изглеждат като изключения.

Все повече специалисти споделят мнението, че зимното пазаруване трябва да е породено от явна и неотложна нужда. Да се търси балансът между цена, качество и предполагаемото време за адаптация. И вероятно са прави.

Дискусии предизвиква и настоящият трансферен формат, който въведе ред най-вече в преговорите между играчите и клубовете, но от друга страна доведе до изкуствено "надуване" на цените на футболистите и лиши отборите от възможността да потърсят попълнения точно когато имат най-голяма нужда.

Допреди 10 години трансферите бяха възможни от началото на лятото до края на февруари следващата година...

Противоречив или не - трансферният януари седна на трона за десети пореден път!

Новините

Най-четените