Докато африканците разочароват, а европейците криволичат, латино отборите се чувстват като у дома си в Африка. Толкова у дома си, че заради Мексико и Уругвай симпатичният отбор на ЮАР стана първият домакин на световно, който не може да излезе от групите!
Тази тенденция е толкова силна, че не може да остане незабелязана - от първите две групи за елиминационната фаза се класираха три американски отбора (защото толкова имаше) и един азиатски.
В изключително неблагоприятната ситуация при жребия - да са в група със сребърния медалист и вечен фаворит Франция и със страната-домакин, Уругвай и Мексико извлякоха максималното.
За Аржентина няма какво да говорим - в групата им просто нямаше кой да ги спре. Същото се отнася и за бразилците, които вече се класираха за втората фаза, а в последния много увлекателен мач ще се реши кой ще оглави класирането - те или бившата им колониална господарка Португалия.
Парагвай е традиционен участник на световните първенства през последните години и сила, с която всички трябва да се съобразяват. Те показаха това, гарантирайки си класиране за Мондиал 2010 преди всички останали в зона "Южна Америка", както и с играта си в първите два мача - равенството с Италия и категоричното 2:0 срещу Словакия. Преди последната им среща в група "F" с Нова Зеландия те са тези, които изглеждат сигурни за първото място, а не световният шампион Италия. Нещо повече, за разлика от предишни години, когато играта им винаги е била асоциирана с предпазлив и защитен футбол, сега парагвайците разполагат със страхотно разнообразие в нападение в лицето на известния Роке Санта Крус, почти двуметровия голмайстор на Бенфика Оскар Кардосо и дуетът от Борусия (Дортмунд) Нелсон Валдес и Лукас Бариос.
Същото може да се каже и за уругвайците, които разполагат с две от най-често бележещите остриета по европейските терени - Диего Форлан от Атлетико (Мадрид) и Луис Суарес от Аякс. Днешният Уругвай, който размаза ЮАР с 3:0 и се наложи над смятания за фаворит в двубоя им Мексико, няма нищо общо с традиционната представа за ефективен, но грозен отбор. Уругвай е феномен във футбола с невероятната си успеваемост - две титли и два полуфинала са уникално постижение за държава с население от едва 3,5 милиона жители! Само шест по-малки от нея страни са участвали някога на Мондиал - Северна Ирландия, Уелс, Кувейт, Тринидад и Тобаго, Ямайка и Словения! Със своите успехи Уругвай е съвършената запушалка за устата на всички умници, които не спират да твърдят, че България била малка държава и затова нямаме силен футбол! Наистина, последният подобен успех на "урусите" датира от далечната 1970 г., когато завършват на четвърто място, но може би е време за завръщането им на голямата сцена - най-малкото съперникът им на осминафинала Южна Корея изглежда напълно преодолим...
Другият "латино" отбор в група "А" Мексико също радва с атрактивно представяне и класни нападатели - Франция най-добре знае това. Отсега е ясно, че сблъсъкът им със звездната Аржентина във втората фаза ще бъде едно от украшенията на мондиала.
Остана още един отбор от зона "Южна Америка", на който досега не обърнахме внимание - Чили. При тях нещата засега не стоят така благоприятно, както при останалите, защото третият им мач - срещу испанците, ще бъде решаващ за класирането им и като нищо може да ги изхвърли от борбата, а напред да отидат двете европейски сили - Испания и Швейцария. Но едно евентуално равенство гарантира продължаване на чилийците и сериозно заплашва шансовете на големия фаворит на световното първенство - еврошампионът Испания. Така че всичко е в техните ръце, т.е. крака. Представителният отбор на държавата с форма на люта чушка, откъдето идва и името й, не разполага с прочути звезди, но колективът е изключително сплотен, а цялата нация гледа с надежда към тях да й донесат радост след земетресението, опустошило страната по-рано тази година. Начело на Чили е големият аржентински треньор Марсело "El Loco" ("Лудият") Биелса, чиято футболна философия е атака и пак атака.
Аутсайдерът в същата група "H" Хондурас е с минимални шансове за продължаване, но все още не е отпаднал. Самото им класиране за световно първенство обаче е огромен успех за малката и бедна централноамериканска държава, така че дори и да са единственият "латино" отбор, останал в групите, те ще са по-скоро изключението, потвърждаващо тезата, че Америка е у дома си в Африка.
Като важен фактор за това успешно представяне могат да бъдат изведени географските особености - измежду 32-те страни на световното първенство, единствено домакините ЮАР, Австралия и петте отбора от зона "Южна Америка" са разположени в южното полукълбо. И това ако не е причина да се чувстват на свой терен, здраве му кажи!
Нещо повече, друга особеност на природата в ЮАР е голямата надморска височина, която и Христо Стоичков изтъкна като фактор с влияние. Макар и да са предимно равнинни страни, Парагвай и Уругвай, и в по-малка степен Аржентина и Бразилия, те прекрасно знаят как се играе на няколко хиляди метра над морското равнище в Боливия, Перу и Чили.
В момента съотношението на световните титли между Европа и Южна Америка е точно 9 на 9, а историята учи, че никога отбор от Стария континент не е ставал шампион, когато първенството се е провеждало извън него.
Изглежда сигурно, че картинката от миналия Мондиал 2006 в Германия, когато изцяло европейска четворка (Италия, Франция, Германия и Португалия) стигна до полуфиналите, няма да се повтори, но ако Европа изпусне титлата този път, ще й е трудно да догонва, тъй като следващото световно през 2014 ще е в Бразилия.
Какво пък, латиноамериканците заслужават тази радост - в по-голямата си част бедни хора, ощетени в историческото си развитие от богатия север в лицето на Европа и САЩ. Да ви приличат на някого?
След като балканските страни дружно отпаднат в груповата фаза, със сигурност в България имаме хилядократно по-големи исторически основания да стискаме палци на латиносите, отколкото на тукашните всенародни любимци Англия например...
