2019-а е и едва ли е изненада, че истинската надежда за франчайза "Междузвездни войни" (Star Wars) - или поне за по-възрастните негови почитатели – се крие не на големия, а на малкия екран.
Първата стъпка в тази насока е The Mandalorian – първият игрален сериал във вселената на "Междузвездни войни", чийто първи епизод се появи заедно с дебюта на стрийминг услугата Disney+.
Първа стъпка, при това по-скоро успешна. The Mandalorian не разчита на нито един от популярните и утвърдени от филмите персонажи, а на атмосфера, много по-близка до оригиналната трилогия на Джордж Лукас, отколкото филмите от новата трилогия за Рей и Кайло Рен.
Продуцентът и сценарист Джон Фавро ("Железният човек", "Цар Лъв") улавя някои от магическите съставки, превърнали преди повече от 40 години Star Wars във феномена, който е днес. И макар че с The Mandalorian трудно ще привлече нови почитатели към франчайза, ще успее да зарадва някои от по-старите такива.
Сериалът отново ни запраща в една далечна галактика, няколко години след падането на Империята (т.е. след филма "Завръщането на джедаите" и преди "Силата се пробужда"). В период, в който световете, освободени от железния имперски ботуш, се опитват да намерят своя нов път, престъпни елементи има колкото пожелаеш. За един ловец на глави работа винаги ще се намери, особено ако е добър. А Мандалорецът е точно такъв.
Името на главния герой на сериала е обвито в мистерия и всички се обръщат към него така, заради бронята и шлема му, характерни за бойците от планетата Мандалор. Той е особено добър в намирането, залавянето и връщането на индивиди, опитващи се да избягат или да се укрият. Професионалист е – не се поддава на подкупи и в краен случай е готов да стреля (пръв), за да изпълни задачата.
Новото му назначение обаче е по-специфично. Империята може да е загубила своя лидер и най-силното си оръжие, но това не означава, че все още не са останали фрагменти от нея. Пред Мандалореца се появява тежък избор – дали да остане верен на професионализма си и липсата на скрупули, или да се вслуша в онзи вътрешен глас, онези наченки на съвест, които в най-напечените ситуации се опитват да ни направят добри.
Историята, разказана в първия епизод на The Mandalorian, не е излишно богата – още едно нещо, което Фавро очевидно се е опитал да вземе от оригиналните филми. Той подхвърля на зрителя трохи – за миналото на главния герой, за ситуацията на мандалорците сега, за състоянието на вселената – но без да се впуска в подробни обяснения. Фокусира се върху главния си персонаж и има защо.
В Мандалореца има нещо особено симпатично, въпреки че така и не виждаме лицето му, а и го чуваме да произнесе едва няколко реплики. Подобно на Боба Фет и той печели симпатии със своето спокойно присъствие и самоувереност, но и носи усещането, че може да се справи с много по-опасен противник, ако ситуацията го изиска. Като герой в стар уестърн, който не иска да си има неприятности с местните, а просто да си свърши работата и да продължи по пътя си, но късметът в това отношение рядко е на негова страна.
Сравненията с уестърн не са случайни – The Mandalorian в голяма степен е такъв.
Разказ за самотния, мълчалив стрелец с готино превозно средство (само че кораб, не кон), който уж работи за пари, но истината всъщност не е точно такава. А светът около него е объркан, враждебен и много повече сив, отколкото черно-бял.
Първият епизод на сериала има и своите проблеми. Началото е интригуващо и добър начин да бъде представен главният герой. Финалът е зрелищна екшън сцена с престрелка с бластери, в духа на най-добрите такива от всички филми от "Междузвездни войни". По средата обаче темпото се забавя твърде много, а някои сцени - от рода на изковаване на броня или уроци по езда - просто не тежат на мястото си, колкото интересните начало и край.
Повдигане на вежди поражда и фактът, че епизодът няма и 40 минути (но заради мудната среда се усеща по-дълъг). И въпреки че вероятно целта е била да завърши с голямата изненада, пак остава усещането, че "Дисни" са опитали да разтегнат историята си в 8 епизода, за да могат да я излъчват по-дълго.
Напълно възможно е в следващите епизоди, с добавянето на персонажи, които сме виждали в трейлърите, но все още предстои да се появят на екран, темпото на сериала да се подобри и той да стане по-динамичен.
Едно не може да се отрече на Фавро и екипа за сериала – The Mandalorian изглежда впечатляващо. Не става дума само за визуалните ефекти, но и за практическите такива и за костюмите. В духа на новата (и добра) политика на "Дисни" да се използват истински модели и маски там, където не е задължитено да се прекалява със CGI-а, сериалът успява да те накара да се чувстваш сякаш наистина действието му се развива в същата онази вселена, в която Люк и Оби-Уан си имаха проблеми в бар на Татуин. Получаваме възможност да надникнем в престъпния свят и широката дейност на ловците на глави, а, очаквано, това се случва на фона на отдалечени, бедни планети.
Усещането е много подобно на това, което носи филма Rogue One: A Star Wars Story (2016 г.). Допълнено е с чисто операторски и монтажни похвати, като например преливания от кадър в кадър, които силно напомнят първите филми.
Прилики с Rogue One могат да се открият и в нивото на фантастично насилие, което тук достига доста високи нива, без да е графично или отблъскващо. The Mandalorian спокойно може да бъде гледан и с детето/по-малкото братче или сестриче, просто не е сигурно, че на него ще му е интересно.
Сериалът на Фавро е ориентиран най-вече към по-зрелите фенове на поредицата – онези, които пазят топли спомени за Епизоди от 4 до 6, някак са преглътнали Епизоди от 1 до 3, но "Силата се пробужда" и най-вече "Последните джедаи" са ги накарали да се мръщят като преяло бебе.
За целта разчита и на любопитен актьорски състав. В главната роля, макар да не го виждаме, е Педро Паскал (Пепелянката от Game of Thrones). Освен него в първия епизод можем да видим Ник Нолти и режисьора Тайка Уайтити (но тях също няма да познаете), както и Карл Уедърс ("Хищникът") като лидера на гилдията от ловци на глави, от която е част Мандалорецът.
Естествено, най-голямо впечатление на тези, които ще го познаят, ще направи Вернер Херцог. Мистерията се завърта около плановете на неговия персонаж, а само медалът от Империята ни подсказва нещо за миналото му.
Ще промени ли The Mandalorian мнението ви за всичко ново по "Междузвездни войни", излизало под шапката на "Дисни" от 2015 г. насам? Не. Ще ви разтърси ли? Също не. И този сериал очевидно ще се нуждае от поне няколко епизода, за да стане наистина интересен. А с оглед на това, че сезонът е само от 8 епизода, бързо след това вече ще е свършил.
Успехът му се крие в улавянето на част от есенцията на "Междузвездни войни", което се оказа голямо предизвикателство за младите кинотворци, в чиито ръце се озова франчайза през последните години. Както "Соло" (2018 г.) показа, няколко познати персонажи не гарантират добър филм (или боксофис успех).
Може би поемайки в друга насока, The Mandalorian е напипал по-верен на оригинала път.
