Имаш право да откажеш участие във военната мисия, ако те освидетелстват за невменяем. Но самото артикулиране на тези намерения означава, че съзнаваш положението. Значи не си невменяем. И така започва въртенето в порочния кръг.
Ситуацията, описана от Джоузеф Хелър, отдавна е излязла извън кориците на романа "Параграф 22" и днес вече заглавието е идиоматичен израз за парадоксална ситуация с противоречащи си правила, които на практика правят изхода невъзможен.
Романът е признат за едно от най-значимите литературни поризведения на ХХ век, затова не е изненада, че телевизионна адаптация на Hulu, разпространявана у нас от HBO България, се превръща в едно от най-очакваните събития в телевизията на 2019 г. Още през лятото на миналата година разказахме за този сериал и с наближаването на премиерата очакванията само растат.
След филма на Майк Никълс от 1970 г. това е първата толкова мащабна екранизация на романа. Този път става въпрос за минисериал от 6 епизода, a премиерата ще бъде на 17 май. Начело на продукцията застава Джордж Клуни, който е продуцент, режисьор и влиза в ролята на Шайскопф. Главната роля, тази на известният летец Йосарян, изпълнява американеца Кристофър Абът, познат на публиката с ролите си в "Момичета" и "The Sinner".
Това е най-голямата и със сигурност най-важна роля на Кристофър Абът до този момент. Затова бяхме любопитни да чуем какво ще сподели той в интервюто, дадено специално за Webcafe и осъществено благодарение на HBO Bulgaria. Ето какво сподели с нас той.
Кога се запозна с книгата "Параграф 22"? Гледал ли си едноименния филм на Майк Никълс?
Да. Гледах филма преди няколко години, а след това прочетох и книгата. Би трябвало да съм я чел в гимназията, защото тя е задължителна - нямам такъв спомен, но вероятно е така. Щастлив съм, че събитията се стекоха така, защото такава книга е по-добре да четеш като по-възрастен. Също така - да я четеш по собствено желание, наистина да я разбереш и да влезеш в нея. Реално съм я чел два пъти, преди да започнем да снимаме.
Как би описал героя ти в сериала и с какво той се различава от книгата и от филма на Майк Никълс?
Персонажът от книгата е много известен. Винаги е предизвикателство да играеш някого, който е толкова добре познат на публиката. Но според мен важното е да се придържаш към основата на персонажа и именно това се опитвах да правя. Единствената разлика е, че аз съм на екрана. Защото във филма е Алън Аркин, но в книгата и във въображението на читателя може да бъде всеки. Така че аз само се опитах да "дам" от своите лични преживявания на героя си. Неговата природа е достатъчно ясна в книгата и това се пренася и във филма, надявам се и в нашия сериал да се е получило същото.
Какъв е работният процес с човек като Джордж Клуни, който продуцира, режисира и участва във филма?
Невероятно вдъхновяващо е, защото той има много филми зад гърба си, които гледах, докато растях. Разбира се, е и огромна чест да можеш да работиш с него. Той обаче има способността да те освободи от притеснението, когато сте заедно на снимачната площадка, и това помага много на актьорите. Така те не се чувстват стресирани от това да са на едно място с него и той успява да се възползва максимално от тяхната освободеност.
Защо според теб романът "Параграф 22" продължава да е актуален днес?
Книгата разказва за събития, които са се случили към края на Втората световна война. Но тематично всички тези истории са валидни за всички периоди на война, в миналото и в бъдещето. Тук обаче има и други теми, които се занимават с човешката борба и превъзмогването на вътрешните конфликти. Поне за Йосарян, който преминава екзистенциална криза и поставя под въпрос съществуването си. Всичко това е представено през сатирата и абсурдната бюрокрация във военна обстановка. Тези ситуации са се случвали в миналото не само по време на война. В своята същност те продължават и до днес и лично аз се натъжавам.
Как подходи към ролята на Йосарян?
Реших да прочета книгата и сценария колко се може повече пъти преди началото на снимките. В началото имах представа какво ще се случва в сериала, но след един определен момент от снимките, човек трябва се освободи от своите представи, да се довери на себе си, че знае и вижда какво се случва около него. Същевременно като актьор разполагам само с лице, тяло и глас. Имам свобода да използвам тези средства, но главното за мен е как мога да вляза в кожата на даден персонаж и да го направя достоверен за публиката и себе си.
Подходът ми беше да намеря баланс между тези две неща.
Твоят герой преминава през ожесточена вътрешна битка със самия себе си. Как се справи с този аспект на персонажа?
Една от ключовите характеристики за Йосарян е, че той поставя под въпрос генерални проблеми. Той пита "защо". Просто прекалено често задава този въпрос. Аз мога да се припозная в това. Той сякаш не се страхува. Не се страхува да умре. Това е поставяне на съществуването под въпрос, но комбинирано със желание да се насладиш на живота, защото знаеш, че той е кратък. Това е базова ценност, към която Йосарян се стреми, но хората около него не я разпознават и сякаш това налага борбата му.
Как успяваш да се припознаеш в персонажа на войник, без да си служил в армията?
Действието в книгата се развива в края на Втората световна война, така че основният фокус и в сериала е върху личните битки и човешкия аспект. Извън това актьорите имахме военно обучение. Не преминавахме през интензивен тренировъчен лагер, просто защото акцентът тук е другаде. Това не е военна драма, тематично е малко по-различно. В един момент имахме учение на самолет бомбардировач от Втората световна война с експерти, които ни показаха как работят тези стари самолети и какво трябва да прави всеки един от нас в зависимост от ролята си - аз като бомбардировач, пилотът, вторият пилот...И това беше достатъчно.
Беше ли трудно да балансираш между комедийния и драматичния елемент в историята?
Да. Значителна част от това е работа сценаристите и сцените наистина се движат между тези две неща. Те изграждат ритъма и структурата. От там нататък е мой ред да придам истинност и да повярвам, че написаното се случва. Реших да не планирам изпълнението си много напред, а просто да се оставя на това, което се случва сега. И смятам, че да не мислиш прекалено много за това, което предстои, е номерът за следването на тази линия между драмата, екшъна и комедията.
Какви са за теб предимствата и недостатъците да играеш в история с пропорциите на "Параграф 22"?
"Недостатъците" са по-скоро предизвикателства за мен. Най-голямото беше, че става въпрос за много известен литературен герой, който е познат до болка на заклетите фенове на "Параграф 22". После има шанс те да кажат, че не е съвсем като в книгата.
Но трябваше да се освободя от това предчувствие и просто да направя каквото мога. Интересно е, когато правиш адаптация на книга, тъй като всеки един читател прави същото, когато чете. Всичко опира до неговото въображение. Нищо не може да се сравни с чуждата представа за случилото се и затова е нормално някои да не са съгласни с показаното в сериала.
Но аз мисля, че благодарение на сценария на Люк Дейвис и Дейв Мичъд и на режисурата на Джордж Клуни, Грант Хеслов и Елън Курас направихме една добра и вярна на оригинала адаптация. Книгата не е лесна за адаптиране.
Предимството е, че винаги е забавно да играеш толкова многопластов персонаж. В същото време се налага да правя много неща в сериала, за които трябва да провеждам собствено проучване. То се основава на книгата. Да имаш книга, от която можеш да заимстваш толкова много. Това е плюс, който направи работата ми много по-лека.
"Параграф 22" ще бъде достъпен в онлайн стрийминг платформата HBO GO от 18 май.
