Здравей, приключенецо.
Лятото почти дойде. Време е за втория ни трип из града, този път обаче ще обикаляме цветните улици на Пловдив. Защо Пловдив ли? Просто спонтанен сутрешен избор, случил се, докато пиех кафе с най-добрите си приятели.
Хриси - момичето с вечната усмивка, и Кръг - големият пътешественик и мое куче.
Обуваме гуменките, взимаме каишката и хайде на път.
След няколко препятствия най-накрая пристигаме. Вече е обяд. Влизаме в Пловдив, паркираме и търсенето започва.
Прекосявайки първия парк с апарат в ръка, неотлъченият ми четириног приятел и Хриси, заобиколени от усмивки и деца, тичащи след топки, откривам първите симпатяги. Седят на една беседка. Скрили са се от парещото слънце.
Няма разгорещен разговор, просто усмивки и абсолютен "chill".
Решавам, че искам да разбера повече за тях. Рапочването на разговора не бе трудно, тъй като започнаха веднага да се радват на Кръг.
- Хей, здравейте!
- Здравей, имаш страхотно куче! - казва червенокосата девойка от средата на снимката.
Усмихвам се. Представям се и веднага питам дали може да ги снимам и да ми разкажат малко за тях. Оказва се, че са от Стара Загора и също като нас - пътешестват импулсивно. Ето как се разви "интервюто".
Кажете ми имената си?
Йоан, Радостин, Моника, Валери и Зу
На каква възраст сте?
От 20 до 27
С какво се занимавате?
Който к'вот намери. Междувременно работим.
Откога се познавате?
Над десет години.
Какво ви събра?
Общи интереси...към сайдерите и бирата (смях)
Имате ли си любима история?
Настава смут и много смях - Ами какво да ти кажем...има толкова много. Пътуваме често. В момента създаваме една от тях и ти присъстваш в нея. Първото ни интервю (...и пет широки усмивки се появяват, готови за снимка).
Разделяме се с едно "Хайде наздраве и до скоро".