Той е легенда на "Анфийлд", но и най-дълго задържалият се треньор на Сити от 40 години
Даниел Тейлър - английски журналист и съавтор на биографията на Кевин Кийгън, разказва как и къде е изгледал неделното дерби Ливърпул - Манчестър Сити. Историята е публикувана в сайта theathletic.com и е един съвсем различен поглед към случилото се в лудия следобед на "Анфийлд". Ето я.
Докато разглеждам "Златната топка", грижливо сложена във витрина в дневната, Кевин Кийгън държи дистанционното за телевизора близо до себе си. Изглежда ми лекичка, изненадващо дори. Покритието върху нея започва да губи цвят от времето. Кийгън се смее и разказва история как един тип в заложна къща веднъж му казал, че не може да вземе за нея повече от 10 паунда. Има и други сувенири и призове във витрината - шапки от повиквателни за националния отбор, както и модел на кораб - подарък на прощаване от периода му в Хамбург.
Мачът наближава - Ливърпул срещу Сити. До мен е човек, свързан с толкова много история и в двата клуба. Абсолютна суперзвезда при "червените", печелил с тях Купата на европейските шампиони. Както и най-дълго задържалият се мениджър на Сити от 70-те години насам.
Картината вече е от стадиона и You’ll Never Walk Alone озвучава гледката, ехтейки от "Анфийлд". Той засилва звука и емоцията е изписана на лицето му. В този момент, вероятно неподходящо, аз подхвърлям въпроса какво ще стане, ако разликата отиде на 9 точки при победа на домакините.
06:57Национали от Сити и Ливърпул едва не стигнаха до бой на тренировката на Англия
"Кога за последен път титлата е била решавана през ноември?", пита ме. Но след това се усмихва - вероятно се досеща, че веднъж водеше с 12 точки като мениджър на Нюкасъл, а я изпусна...
След това подхвърля нещо в стил - "дали ще е пак някое 4:3", очевидно визирайки една от класиките между тези два отбора неотдавна. А после аз му разказвам за история, която съм чувал от германски колеги.
Малкият Клоп, тогава на 11 години, е едно от десетките хиляди германски деца, изумени от ефекта на Кийгън след идването му в Хамбург през 1977 г.
Той печели два пъти "Златна топка", страната го идолизира, а прякорът му Могъщата мишка заради дребния ръст, е популярен и днес из немските стадиони. Един от първите хора, на които Клоп пише съобщение след идването в Ливърпул, е Кийгън - казва му, че винаги е добре дошъл на базата в Мелууд при играчите и хората от клуба.
Всъщност, възхищението е взаимно.
"Юрген просто разбира за какво става дума, какво е Ливърпул - отпуска се Кевин. - Знае какво искат феновете. Вижте отбора му, трима в атака, нападащи крайни защитници. Прекрасно за гледане. Излизаш от стадиона след всеки мач доволен. Не е ли това идеята на футбола?"
Мачът започва, но Кийгън е видял нещо, което вероятно не би ми направило впечатление. "Спечелили са жребия - казва ми, сочейки телевизора. - Виж им лицата."
Не разбирам все още...
"Това е открай време така на "Анфийлд" - ако спечелиш жребия, избираш да нападаш към "Коп" през второто полувреме. Това е огромно нещо, страхотна традиция. Съперниците често избират обратното поле, за да дразнят Ливърпул. Аз играх на този стадион шест години и знам какво е да атакуваш към тази трибуна. Все едно тичаш надолу по хълма, а не нагоре."
Два рикошета, Агуеро вдига ръце и иска дузпа. Кийгън реагира веднага - "имаше ръка, сигурен съм". Инстинктът му казва, че е така, усеща го по реакциите на играчите.
Ливърпул отива на другата врата и вкарва гол. Фабиньо изстрелва топката по страховит начин. "Какъв шут, човече - казва. - Гари Невил (коментира мача по Sky) обвинява вратаря, но не съм съгласен. Не мисля, че Браво е виновен."
В това време на терена съдията Оливър слуша в слушалката си, а ние чакаме повторение. "Това уби и емоцията от гола, смешно е... Това би било голяма работа... а и съдията там, на терена... ", размишлява в това време.
След което вижда ситуацията. "Това е дузпа. Дузпа е, как може да не я даде!", вълнува се Кевин от положението с игра с ръка на Арнолд.
Отнема му минута-две да каже още нещо, играта вече върви. Сега е спокоен, но видимо раздразнен от видяното. "Ще имаме доста такива ситуации с този VAR", казва легендата. Не е фен - съвсем ясно е. Първо - убиха емоцията от един прекрасен гол, а после - не взеха правилното решение и при повторенията.
На почивката, вече при 2:0, Кийгън отива в другата стая и носи голяма купа с плодове. Усмихнат е, а аз го подсещам за нещо, случило се преди 16 години.
3 май 2003 г., "Анфийлд".
Същият мач, Ливърпул срещу Сити. Последната победа на небесносиньото срещу червеното в неговия дом. Знае ли кой е мениджърът, който я е постигнал? "Да не би да съм аз?", пита, но не е съвсем сигурен.
Милан Барош даде аванс на домакините, но Никола Анелка изравни от дузпа, а в края донесе и победата на гостите, точно пред "Коп". Паметни мигове, в които изхвърленият от Ливърпул французин празнува пред феновете на "червените", а Роби Фаулър, вече в Сити, отказва да се включи в това.
"Винаги е било специално място, но моите отбори са ходили там смело и са играли атакуващо - е неговият коментар. - Ливърпул очаква съперникът да се защитава на "Анфийлд", но аз имах друг подход. Трябва да имаш смелост във футбола."
Кийгън води Сити близо 4 години, което все още не е достигнато от Пеп Гуардиола, а преди Кевин го е правил за последно Тони Буук (1974-78 г.).
Снимките в коридора на внуците му са показателни. Те са в екипи на Сити. Той продължава да има голямо уважение към клуба. Но мислите му се връщат към мача. "Защитната четворка... това е проблемът им". Ясно е - без Лапорт, отборът на Пеп е различен.
Ливърпул изглежда много по-солиден в мача, много по-уверен. Разговорът стига до Александър-Арнолд и Анди Робъртсън, а Кийгън става емоционален. "Те са ключови играчи. Характер, желание, мощ и енергия. Имат всичко. И ще стават още по-добри. Робъртсън за мен е невероятен. Той е навсякъде, създава положения, покрива в защита. Господи, какъв играч! За колко го взеха от Хъл!? Някакви пенита..."
3:0. Мане. Гари Невил казва от екрана на телевизора, че Сити "иска мачът да свърши".
Кийгън не мисли така. "Не ги отписвайте, ако вкарат един гол, всичко е възможно... Те са специален отбор."
Агуеро не се чувства на мястото си. Все пак това е стадионът, на който той никога не е вкарал гол. Вече 782 минути, 12 мача. Но смяната му с Габриел Жезус предизвиква реакцията на легендата.
"Трябват ти голове, а Агуеро е човекът - казва Кийгън. - Защо просто не сложиш Жезус до него? Серхио има инстинкт, винаги може да вкара. А и какво имаш да губиш при 0:3?"
Времето си тече, а голът на Бернардо Силва не променя много. Мачът е толкова задъхан, че Кевин почти не говори. Очевидно е доволен от това, което вижда.
"Това са двата най-добри отбора, никой не е дори близо до тях - заключава. - Щастлив съм за Ливърпул, но и Сити бяха страхотни. Иска ми се Ливърпул да спечели титлата, а Сити - Купата на шампионите (казва си я старомодно, не с новото наименование). Така и двата клуба ще са доволни, нали?"
В последните секунди онази песен се чува отново, този път без уредбата. Пеят я трибуните. И пак - дистанционното и звукът се засилва. Когато пишехме заедно биографичната му книга, Кийгън ми е доверявал, че като играч понякога You’ll Never Walk Alone го е докарвала до сълзи на терена, докато върви мачът.
"Представи си първия ми мач на "Анфийлд" - 23 000 само на "Коп". На някои стадиони общо няма толкова хора. Уникално е и до днес, всичко на този стадион.
Къде другаде имат това? Не е нужно дори да си фен на Ливърпул, за да му се възхищаваш. Тълпата просто пее, отново и отново. Винаги ме докосва, и като играч, и до днес. Денят, в който спре да ме докосва емоционално тази песен, ще съм мъртъв."
