Какъв би бил светът без туристи? Това е въпрос, който допреди 4 месеца имаше отговор само във въображението ни. Днес обаче можем да видим нагледно как най-посещаваните места на планетата опустяват, а местните, заети основно в туристическия сектор, трябва да търсят ново препитание.
Такъв е примерът с Бали - тропическият остров, разположен в сърцето на Индонезийския архипелаг, където обикновено гъмжи от туристи.
Преди пандемията на COVID-19, 37-годишната Ни Ниоман Аю Сутаряни работи като масажист и йога инструктор в скъпи хотели и СПА комплекси. Днес обаче тя се е върнала в родното си село и изкарва пари със събиране на карамфил.
"Това е първият път в живота ми, в който съм безработна и понякога ми се плаче", споделя тя пред The New York Times. "Всичко сякаш се е върнало в миналото. Това ни се налага да правим, за да не умираме от глад."
Подобно на Aю, мнозина са се върнали в семейните си стопанства, за да помогнат за засаждането и събирането на реколтата. Други пък се прехранват, като събират миди от плитък залив в Беноа или хвърлят въдици в морето на някой от пустите плажове.
Трети пък ловуват малки раци, като използват дървена пръчка с две железни кукички, огънати като пръсти. Ако семействата им имат късмет и притежават лодка, те могат да излизат и в открито море, за да ловят скариди.
39-годишният готвач Агунг Йога казва, че досега риболовът е бил просто хоби за него. Откакто обаче е безработен, това се превръща във въпрос на оцеляване за него и семейството му.
"Ако тази ситуация продължи до следващата година, ще бъде напълно отчаян", споделя той. "Може би ще умрем от глад."
От поколение насам младите хора се местят от селата в северен Бали, за да работят в туристическите центрове, главно в южната част. Много от тях посещават професионални училища по туризъм, преди да заемат длъжности в хотели, ресторанти и туристически агенции.
"Туризмът се превърна в доминираща професия за повечето хора", казва Рики Путра, председател на Асоциацията на хотелите в Бали.
Пандемията обаче принуди много от работодателите да съкратят някои свои работници или да намалят заплатите и часовете на други. По-големите хотели пък изпълняват друга схема: редуват дежурствата на работниците си, на които плащат почасово, за да събират поне някакви пари и да се връщат в селата си.
Икономиката на индонезийския остров толкова се е свила, че някои жители на селските райони са се насочили към бартер на плодове и зеленчуци, за да могат да спестят ограничените си пари за закупуване на най-необходимото.
Бали, с население от 4,4 милиона души, е туристическият двигател на Индонезия, който може да се похвали с просторни плажове, терасовидни оризови полета, живописни храмове и перфектно време. Ето защо страната е бетонирала своята идентичност пред света още преди десетилетия, а в чужбина често е разглеждана като независима държава.
Броят на хотелите продължава да расте, а някои международни вериги управляват повече от дузина свои обекта. Дори Доналд Тръмп има участие на пазара в партньорство със свой политически приближен милиардер, с когото са са изградили цял комплекс, брандиран с името на американския президент.
Повече от половината от икономиката на Бали зависи пряко от туризма, а една четвърт е заета в сектора на дейностите, свързани с него, като превоз на посетителите и доставка на храна в хотели и ресторанти. Миналата година на острова са почивали шест милиона души от чужбина и 10 - от Индонезия.
През март обаче страната забрани посещението на чуждестранни туристи, а през май - и на местните, въпреки че бизнес пътниците и делегатите можеха да го посещават, след като представят отрицателен тест за вируса.
Това на практика замрази индустрията - през първата половина на годината островът е приел 1,1 милиона чуждестранни туристи, почти всички преди пандемията. Това е спад с близо 2.9 милиона спрямо същия период на миналата година.
Нетърпелив да съживи икономиката, губернаторът на Бали Уаян Костер започна постепенно да отваря острова този месец, в това число ресторантите и популярните плажове. Той се надява да върне местните туристи на Бали от следващата седмица, а чуждестранните - след 11 септември.
Има обаче и хора, които виждат положителните ефекти на кризата и биха се радвали, ако някои от нещата останат по настоящия начин.
Местният лидер Деуа Коман Юди например казва, че приветства завръщането на хората в село Тембок, в далечния северен Бали. По думите му около 400 безработни работници - сервитьори, служители в спа центрове, шофьори и готвачи - са се върнали и сега се занимават със земеделие и отглеждат храна на полетата, които досега са пустеели поради липсата на работници. Той се надява мнозина да останат за постоянно.
"Внезапно наблюдаваме процес на деурбанизация заради пандемията", каза той. "В Северен Бали има повече хора, отколкото в Южен, защото много от тях се завърнаха в селата си. За това сме мечтали винаги."
33-годишният Юди, който също е посещавал туристическа академия и работи като хотелски иконом, смята, че Бали трябва да отделя повече ресурс за земеделие и устойчиво развитие.
"Хората зависят от туризма сякаш е опиум", казва той. "Туризмът е крехък, а и ние отидохме твърде далеч. Изоставихме основните неща, които мобилизират икономиката."
На целия остров функционират и общности, които предоставят хранителна помощ на безработни, като ориз, юфка, олио за готвене и захар. Нуждаещите се обаче казват, че тя не им е достатъчна, за да живеят нормално, а и много от тях споделят също така, че имат дългове заради мотоциклетите, които са най-разпространеното превозно средство там.
Напук на всичко това г-жа Аю, която всекидневно се качва високо на дърветата, за да събира цветовете на карамфила, все пак споделя, че в ситуацията има и добри страни.
"Чувствам се радостна", казва тя по време на почивка от брането. "В града е пълно с хора, а тази дейност успокоява ума ми."
По-важното е, че завръщането към традиционния живот в селото отново събира роднини, които обикновено се виждат само на важни празници.
"Печеля повече като работя в туризма", кава Аю. "От друга страна обаче, Бог може би ни е подарил тази ситуация, за да можем да бъдем със семействата си."
