16 октомври 1929 г. - гигантският германски цепелин LZ-127 "Graf Zeppelin" тромаво преминава българската граница край Драгоман. В 11,20 часа, докато навлиза над Софийското поле е посрещнат от три български самолета, почетен ескорт.
По това време десетки хиляди са изпълнили улиците на София в очакване на германския цепелин. Учениците са били освободени от занятия, а прелитането на въздушния кораб се превръща в едно от събитията на годината.
Към 11,40 часа цепелинът е вече над българската столица. 240-метровият гигант хвърля сянката си по софийските улици и покриви, прави две тържествени обиколки над града и малко след 12 часа поема в северна посока към град Плевен.
Събитието се отбелязва дълбоко в градската култура от онова време, включително и в популярната песен на Стоян Миленков от онези години:
„Граф Цепелина от тука мина
и си замина, ах, Боже мой!"
Точно 87 години по-късно историята практически се повтаря, защото германската авиокомпания Lufthansa показа в София най-големия пътнически самолет в света A380.
Неестествено голям
За разлика от 1929 г. за днешния българин пътуването по въздуха не е нищо необичайно, но това не пречи да се дивим на гигантските размери на Airbus A380.
Максималната излетна маса на А380 е 575 тона, площта на крилото е 845 квадратни метра, дължината е 72,72 m, а височината достига 24,09 m. Всеки от четирите двигателя Rolls-Royce Trent 900 дават тяга от по 30 тона.
Сухите данни са едно, но съвсем друго е да застанеш от гиганта. Повечето пътници, които имат удоволствието да бъдат превозвани от A380 осъзнават вътрешните размери на машината, но контактуват стерилно с нея - биват натоварвани през пътнически ръкави и така и не успяват да си дадат сметка за реалните ѝ размери.
Застанал до А380 човек в първия момент си казва, че машината е неестествено голяма, дори за съвременен самолет и е по-скоро с размерите на сграда. Стъпила на колесника си с пет стойки и общо 22 гуми, машината се извисява на височина, която би била равна на осем етажен панелен блок.
Масовите А320, които превозват стотици хиляди пътници всеки ден, изглеждат като джуджета в сравнение с двупалубния гигант.
Малцина знаят също, че самолетът всъщност е с три палуби. Под двете пътнически палуби има още една. На нея е товарното отделение, но при самолетите на Lufthansa там е и зоната за почивка на екипажа, в която има легла за тях - нещо нужно при полети, чиято продължителност надхвърля 12 часа.
Едно уникално пътуване
Продажбите на Airbus A380 са далеч от желаното и дори се чуват гласове, че производството му може да бъде прекратено в обозримо бъдеще. Междувременно Airbus започна да рекламира едно съвсем конкретно качество на гиганта - невероятното изживяване, което получават пътниците му.
Няма значение в коя класа пътуваш, дали в супер лукса на първа класа или в икономичната класа. За всички пасажери полетът с A380 е нещо напълно различно и причината за това са гигантските размери на самолета. Не само че вътрешното пространство е много сериозно, но и „возията" на А380 е уникална.
По време на полет съвсем спокойно може да се изправим, да затворим очи и ако игнорираме шума на мощните климатични системи на борда, практически няма да имаме усещането, че се движим с близо 900 km/h на височина от 12 - 13 km.
Двигателите на бучат, няма никакви вибрации и шумове от работата на десетките системи и агрегати на борда, а самият самолет е толкова голям и тежък, че успява да парира почти всички атмосферни смущения. Всичко това дава усещането, че сме здраво стъпили на земята, а не летим.
Самолетът, който Lufthansa показа е в стандартна конфигурация за компанията - 509 места, от които осем в първа класа, 78 в бизнес класа, 52 в премиум икономична и 371 места в базовата икономична класа. На първия етаж са разположени всички места в премиум икономичната класа и 336 от местата в икономичната класа. На втория етаж са местата първа класа, бизнес и останалите 35 икономични места. Германската авиокомпания използва 14 такива машини.
Пътниците на борда се обслужват от 22 души кабинен състав, като един от тях е готвач, който отговаря само за пътниците в първа класа.
И изведнъж, изтребители!
Специалният полет, който Lufthansa осъществи с А380 между Франкфурт и София не бе само за неголям кръг от гости на авиокомпанията, но също така даде възможност на българските ВВС да изпълнят тренировъчна задача по охрана на въздушното пространство на страната.
Сценарият включваше пътнически самолет, който има проблем с комуникацията и навигацията. Машината трябва да бъде открита и опозната, а след това да ѝ се окаже помощ от дежурните изтребители. В ролята на проблемния самолет влезе германският А380.
За повечето редови пътници да видят от борда на самолета си друга пътническа машина не е необичайно. Често, особено около по-натоварените летища, виждаме и други пасажерски лайнери някъде в далечината, които излитат или кацат. Но да видиш до крилото на самолета си три български изтребителя МиГ-29 си е направо нереално преживяване.
След като приключиха с тренировъчната си мисия, българските изтребители се пристроиха плътно до гиганта, осигурявайки му почетен ескорт. През това време от борда на третия МиГ-29 увековечиха събитието.
Случайно или не, всичко това се разви на 16 октомври - празник на военната авиация в България.
Невероятно посрещане
Посрещането на гиганта в София бе страхотно не само заради VIP церемонията на правителствения терминал, а заради хилядите хора по оградата на столичното летище и другите хиляди, които посетиха отворения ден във военната авиобаза Враждебна. Въпреки дъжда, всички те искаха да зърнат най-големия пътнически самолет по време на първото му посещение в София.
Точно както преди 87 години, така и днес, напредъкът на авиационните технологии пленява въображението на българина. Едва ли след посещението на А380 в София ще се появи песен по този повод, но хилядите постове в социалните мрежи са може би съвременния еквивалент.
От бизнес гледна точка, авиацията може би още не е дозряла за подобни гиганти и вероятно дните на производството на А380 са преброени. Но отвъд хладната бизнес логика има и емоции, а Airbus A380 показа, че може да ги събужда в сърцето на всеки.
