42 на сто от заявилите, че ще гласуват, ще дадат вота си за настоящия президент Румен Радев. На втора позиция се нарежда проф. Анастас Гержиков с 28 на сто, а трети е Лозан Панов с 8%.
Това показва последното проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 4 - 10 октомври 2021г. Анкетирани са сред 1123 души.
52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% - на извънредните парламентарни.
"Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес", коментират от социологическата агенция. Очакванията към момента са за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори.
Проучването е направено непосредствено след обявяването на кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов и преди ДПС да обяви своя кандидат - Мустафа Карадайъ.
"Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка се очертава като по-заплетена и с отворен финал", коментират от Алфа Рисърч.
Сред деклариралите, че ще гласуват за Румен Радев най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на "Продължаваме промяната" също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев.
Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за Анастас Герджиков. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на "Продължаваме промяната", 12% - от тези на "Демократична България".
Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа.
Делът на избирателите, които са сигурни, че ще гласуват, но все още са пред дилема кого да подкрепят, е 10.6% за парламентарния вот и 11.3% - за президентския. Това означава, че периферия от около 300 000 души за всеки от двата вида избори все още търси своя представител.
По отношение на изборите за парламент, най-вероятен е сценарий нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии.
За ГЕРБ биха гласували 23% от твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори.
Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж, коментират социолозите.
Сериозната и продължаваща ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила. На старта на кампанията Демократична България (10.9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%).
И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. Демократична България също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект.
С 9.3% от гласовете ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС.
Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера, допълват от Алфа Рисърч.
