След като проучванията на "Маркет линкс" и "Тренд" показаха, че ГЕРБ си връща преднината пред БСП дни преди изборите, сега това се наблюдава с дори по-голяма разлика в последното проучване на "Алфа Рисърч".
Изследването е проведено в периода 19 - 22 май 2019г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Според данните на "Алфа Рисърч" ГЕРБ неутрализира щетите от имотните скандали в последните два месеца и завършва предизборната кампания за насрочения в неделя вот за Европарламент с аванс от 4,5 процентни пункта пред БСП.
Изследването показва, че засега четири формации - ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО - ще изпратят свои представители в ЕП, а още две - "Воля" и "Демократична България", са близо до прага за излъчване на евродепутати.
Данните на "Алфа Рисърч" показват, че ГЕРБ води пред БСП с комфортна преднина. Близо 31,1% ще гласуват за ГЕРБ, 26,6% за БСП, 13,9% за ДПС. 6% ще гласуват за ВМРО.
Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).
За ВОЛЯ се очаква да гласуват 4,9%, за "Демократична България" - 4,2%, а за Коалиция за България - 3,2%.
Според социологическата агенция този прилив на гласове към коалицията около АБВ на Румен Петков и Георги Първанов се дължи на няколко причини.
Първата е, че социалистите не са успели да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори, за да привлекат избиратели извън кръга на мобилизираните още преди старта й твърди симпатизанти. "Остриетата, на които заложи лидерът на партията Корнелия Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията", сочи анализът на социолозите.
Като трета причина, се отчита своеобразна "технологична загуба" - проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установило няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България" - обединението около създадената от бившия президент и бивш лидер на БСП Георги Първанов партия АБВ.
Самото име "Коалиция за България" беше наложено и използвано от БСП в няколко поредни избори. Сега коалицията около АБВ, която се регистрира с него за вота, приключва кампанията с 3,2% сред решилите да гласуват (при 1,2% през март и април - бел.ред), 80% от които са бивши избиратели на БСП.
Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на „Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.
Доста по-интересен е моментът в сектора на националистическите формации. Макар ВМРО да успява да привлича още електорат към себе си, основният й конкурент за патриотичния вот не идва от другите формации в коалицията Обединени патриоти, а от ВОЛЯ на Веселин Марешки.
Според социолозите масираната кампания на Веселин Марешки успява да мобилизира не повече от от половината от предишния му вот за парламентарните избори, но за сметка на това "дърпа" гласове от бившите избиратели на "Обединените патриоти". В резултат на това "Воля" бележи съществен ръст в кампанията и завършва с подкрепа от 4,9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.
Общо 27% от хората, които са заявили, че ще гласуват, коментират, че все още не са избрали за кого точно ще дадат гласа си. Това означава със сигурност, че ще се получат размествания в резултата на формациите.
От "Алфа Рисърч" допълват, че трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите.
