Какво се случи на първи тур на изборите

Кандидатите на БСП и ГЕРБ Румен Радев и Цецка Цачева отиват на балотаж с малка разлика след първия тур на президентските избори в България. По данни на ЦИК при 95,17 % от обработените протоколи: Румен Радев е първи с 25,70%, следван от Цецка Цачева с 22%.

Трети е Красимир Каракачанов с 15,04%, следван от Веселин Марешки - 10,83%. 70% от протоколите от чужбина вече са обработени.

За подкрепения от ДПС Пламен Орешарски са гласували 6.51 %, а кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков са гласували 5,87 %. Ивайло Калфин получава 3,30%.

1,82% от гласовете отиват при Татяна Дончева, а квадратчето „Не подкрепям никого" са избрали 5,56%.

Кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева води пред Румен Радев единствено в малките населени места. Това показва разпределението на гласовете според exit poll-овете на Алфа Рисърч.

Както в София, така и в големите областни центрове Румен Радев е успял да привлече по-голям дял от гласовете на избирателите. Той води в 20 областни града, докато Цецка Цачева е първа в Шумен, Благоевград и Бургас.

След първия тур на изборите премиерът Бойко Борисов определи ГЕРБ като първа сред партиите, въпреки че изборният резултат отрежда второ място на кандидатите Цецка Цачева и Пламен Манушев.

Въпреки обещанието си от преди вота, той посочи, че няма да подаде оставка преди втория тур на президентските избори, защото "не иска да създаде какафония в държавата за една седмица". Той се зарече обаче да подаде оставка след втори тур, ако Цачева изгуби изборите. Той заяви, че не очаква подкрепа от партията на Ахмед Доган, доколкото "БСП и ДПС вече играят заедно". Цачева се обърна за подкрепа към всички граждани "които помнят тоталитарния режим и които имат свой бизнес". Партията говори пред медии в партийната си централа, на крак, като отказа да даде пресконференция след вота, за разлика от останалите участници в изборите.

Кой кого ще подкрепи на втори тур

При малката разлика между кандидатите, ключово за втори тур ще бъде преразпределението на гласовете от останалите кандидати към Румен Радев и Цецка Цачева. ДПС посочи, че избирателите на партията искат „промяна" и се обяви срещу концентрацията на власт в една и съща сила. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ отбеляза, че партиявта му ще подкрепи „независим кандидат", от което стана ясно, че Движението ще насочи избирателите си към Румен Радев на втори тур от изборите. По време на пресконференцията на ДПС отсъстваше подкрепения от тях кандидат за президент Пламен Орешарски.

"Има риск България да осъмне с президент - червен генерал. Искам България да остане в НАТО и ЕС, значи има една-единствена линия въпреки всички различия, които има между ГЕРБ и РБ". Това обяви здравният министър Петър Москов минути след края на изборния ден, при който станаха ясни участниците на балотажа. Кандидатът на РБ Трайчо Трайков също намекна, че избирателите му ще гласуват против Румен Радев, подкрепен от БСП.

"Избирателите ми не биха искали човек като г-н Радев да стане президент. Не биха искали човек, който се съгласи да бъде издигнат от БСП и Първанов и който сравни членството на България в НАТО с Ньойския договор", каза Трайчо Трайков. Той обаче се въздържа от призив към гласуване за Цецка Цачева.

Решението кого да подкрепи АБВ ще бъде взето след вътрешнопартийно допитване, стана ясно от думите на кандидат-президента Ивайло Калфин пред БНТ.

Веселин Марешки обяви, че ще подкрепи ГЕРБ на втория тур на президентските избори.

"Ако трябва да избирам, бих предпочел вицеадмирал Манушев пред ген. Радев. Не подкрепям никого, а лично ще гласувам за Манушев (кандидатът за вицепрезидент на Цецка Цачева), а не за Илияна Йотова", каза Марешки, който получи над 10 процента от гласовете.

Реформаторският блок се разпадна веднага след вота. Докато РБ дава подкрепата си за Цачева като кандидат на „ЕНП", ДСБ отказва да призове избирателите си да гласуват за когото и да е от двамата кандидати на балотаж.

Картината при предсрочен вот

Десните отново се разцепиха и на евентуални предсрочни парламентарни избори ДСБ ще се яви като отделен от Реформаторския блок политически субект. Минути след края на изборния ден партията публикува декларация, в която обявява, че коалицията между партиите е изчерпана след преминаването на пълен кръг избори заедно. ДСБ потвърди подкрепата си към кандидата, издигнат от коалицията, Трайчо Трайков, но не и към коалиционната форма, в която участва.

ДСБ започва интензивна подготвка за явяване на парламентарни избори, като на 11 ноември ще бъде свикан Изпълнителният съвет и разширен състав на Националния изборен щаб на партията. На 26 ноември ще се състои и Национално съвещание.

След явяването си на президентския вот като коалиция, Обединените патриоти на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров потвърдиха, че ще запазят съюза си и за следващите парламентарни избори.

Валери Симеонов разкри, че малко преди президентския вот е предупредил Каракачанов, че "много сериозно ще се замисли дали да продължи" участието на НФСБ в Патриотичния фронт, ако резултатът му е по-нисък от сбора на НФСБ, ВМРО и Атака на парламентарните избори през 2014 г.

По данните на Симеонов обаче Патриотите са привлекли около 100 000 души повече.

Не стана ясно как новата парламентарна коалиция ще се отрази на подкрепата на ПФ за ГЕРБ и опозиционното отношение на Атака спрямо кабинета.

Възможно е след проведения национален референдум шоуменът Слави Трифонов да влезе официално в политическия живот. „Дали ще направя партия или по какъв начин ще реагирам, зависи от това как изглеждат обстоятелствата от тук нататък", каза той на пресконференция снощи. На повторен въпрос дали ще направи партия, шоуменът отговори: „Ще направя това, което е необходимо."

Референдумът - на кантар

При обработени 43.95% протоколи в РИК за националния референдум по трите въпроса, зададени от "Шоуто на Слави Трифонов", отговорите на трите въпроса се подреждат така:

На първия въпрос за мажоритарната система с "Да" са отговорили - 74.32%, а с "Не" 16.54% .
За задължителното гласуване с „Да" са отговорили - 63.88%, с „Не" - 27.04%

За свиване на субсидията на партиите до лев за глас с "Да" са гласували 75.16%, а с "Не" - 15.32%.
Според паралелното преброявяне на Алфа рисърч референдумът продължава да не бъде валиден, заради недостиг на 100 хиляди гласа.

Избирателната активност при националния референдум, публикувана на сайта на ЦИК, остава по данни от 17 часа от вчера - т.е. 39,42% или 2 694 262. За да бъде валиден референдумът, трябва да са участвали над 3 милиона и 500 хиляди души.

Ако той бъде обявен за валиден, решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.

Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Това означава, че Изборният кодекс и Законът за политическите партии ще трябва да бъдат променени до началото на февруари 2017 г. - в противен случай, няма да се прилагат при провеждането на парламентарни избори и при определянето на субсидиите за партиите. Според Закона решението от референдума трябва да бъде обнародвано в „Държавен вестник" от председателя на Народното събрание в тридневен срок след получаването му от Централната комисия за произвеждане на национален референдум след изтичане на срока за обжалване или след влизането в сила на решението на Върховния административен съд по чл. 24.