Може да не харесваме доста от нещата, които стават у нас, но в България се случват и хубави работи, често и без да забелязваме.
Едно от тях е огромното развитие, което бележи ветеринарната медицина - като специалисти и професионални умения, като клиники и възможност за грижи и лечение, като отношение и не на последно място като промяна у самите стопани на животни.
Дори да нямате домашни любимци, трябва да подчертаем, че този напредък е добра новина за всички ни, защото отношението и грижата за животните са показателни за нивото на едно общество като цяло.
"Има развитие, то се дължи предимно на навлизането на нови техники и на по-голямата специализация на самите лекари. Те стават все по-тесни специалисти, което помага за по-качествената грижа за животните", обяснява д-р Тома Щилиянов от столичната ветеринарна клиника "Анимейт".
По-качествената грижа и по-добрите възможности за диагностика и лечение пък водят до повече доверие сред стопаните, които търсят по-често ветеринарни грижи и така и двете страни се движат взаимно.
Дотам, че у нас почти вече няма нещо от хуманната медицина, което да не може да се прави и при животни. При ветеринарите има специалисти по кардиология, ортопедия, дерматология, неврология, онкология и т.н. Правят се дори мозъчни операции.
Единственото, което се практикува в Европа, но още не се е появило в България, е хемодиализа и трансплантация на бъбреци при котки, обяснява д-р Щилиянов. Но вероятно е въпрос на време и това да стане.
Според д-р Мила Бобадова, съосновател на клиники "Добро хрумване", развитието в последните години се дължи на отварянето ни към света, към образование и конгреси в чужбина, а отскоро и събития и у нас, към които самите лекари започват да проявяват интерес.
Те стават по-изискващи към себе си, отделно и стопаните искат повече и са по-склонни да плащат за грижи, да търсят лечение и консултации със специалисти, а не просто да приключат с една инжекция. Тя самата има специалност дерматология, която е изучавала във Виена.
"Помня колко различно беше преди 20-25 години - малки кабинети и по-различно отношение към животните", казва Бобадова, която за доста хора е известна и като Козата Ани от социалните мрежи.
Стартиралите през 2005 г. "Добро хрумване" например са първите, които започват да налагат идеята за "pet friendly" клиники с по-весела и различна среда. Част от този начин на мислене е и персоналът - всеки новопостъпил задължително минава през обучение как да се държи с котките и кучетата - нещо, което не се преподава в университетите в България.
Зад този процес стои най-мощният двигател - пазарът, в комбинация с урбанизацията.
Преди 30 години под ветеринарна медицина се разбира основно грижа за селскостопански животни, а масово се гледа с пренебрежение на т.нар. дребни животни - котки и кучета.
След закриването на социалистическите ТКЗС-та, навлизането на ветеринарите в частния сектор и с преместването на все повече хора по градовете, професията започва да се променя.
Понастоящем на национално ниво ветеринарите, които се занимават с добитък, вече са по-малко от тези, които се специализират към грижи за домашни любимци. В София, където е и най-развитият пазар за услуги за котки и кучета, специализацията е почти изцяло в тази посока.
Голямата конкуренция в столицата също играе роля - в града има над 300 ветеринарни практики и големи клиники, в които има лечение на световно ниво.
А това води и до търсене на кадри и доста млади лекари в клиниките.
"Те далеч не са толкова много, има и доста, които се отказват", казва обаче д-р Щилиянов. Според него това се дължи на неблагодарността на професията и нежеланието на част от стопаните да плащат реалната сума за лечението, което води и до финансови проблеми за практиките.
Наблюденията на д-р Бобадова са подобни - далеч не всички, които завършват ветеринарна медицина, издържат на темпото. "За съжаление са от това поколение, на което не му се работи много и искат да имат повече свободно време", споделя наблюденията си тя.
"А за да си ветеринарен лекар такива неща няма как да се случат. Или си лекар, или не си. Няма как да си затвориш в 5 часа практиката и да кажеш "чао", допълва Бобадова.
Макар в София да има само една денонощна клиника, тъй като пазарът не позволява повече, голяма част от центровете за ветеринарни грижи работят и в почивните дни, както и до късно вечер.
Всичко това струва пари, които се виждат прекалено много за някои от стопаните. Цените на ветеринарните грижи далеч не са ниски като за България, но за повечето хора е трудно да приемат, че те се формират от фактори, които са сходни на тези в хуманната медицина.
Прегледът при Бобадова например е 75 лв., което е повече от обичайното - тя все пак е специалист по дерматология.
Цената на един скенер в клиниките в София е около и над 400 лв. - колкото и в хуманната медицина, няколко дни хоспитализация на животно със съответната терапия могат да струват стотици левове.
"Цената се образува на база неща, включени в нея, а не на база това, че някой иска да почива в Дубай", обяснява Бобадова. Въпросните неща са консумативи, медикаменти, времето, което лекарят е отделил, ток, вода, парно, апаратура, осигуровки, обучение на персонала, кредити. Всичко това струва толкова, колкото струва в хуманната медицина.
"Само литературата, налична в само една от клиниките ни, е 6000-7000 евро и тя е нужна на лекарите", обяснява ветеринарният специалист.
"Ако се печелеше от този бизнес и тук беше класическа западноевропейска страна, аз, бидейки с 22 години стаж и с развитие максималното за България, може би щях да имам доста пари. Истината е, че не е съвсем така", казва д-р Бобадова.
Съществува и останалото отпреди десетилетия мислене, че за животни - особено домашни любимци, не следва да се дават пари или поне не толкова, колкото за лечение на хора.
Логиката всъщност е обратната - домашният любимец е лукс, той не е право, а отговорност, казва лекарят.
Естествено, за лечение на животни няма как да се отделят обществени средства и да има някаква форма на здравна каса с общи за всички осигуровки, или пък финансирани от държавата клиники.
Има обаче медицински застраховки за животни, които биха могли да покрият грижите да тях. "Много малък процент от хората застраховат животните си, вероятно и не се интересуват -застрахователната култура у нас е ниска", смята ветеринарят-дерматолог. Според нея това е отговорност и на застрахователите, които да поработят с хората и да им обяснят, че това не са пари на вятъра.
Все пак голямата част от стопаните са готови да платят колкото е нужно за животните си, което показва и промяната в отношението - поне в София и големите градове. Те подхождат все по-отговорно, полагат и профилактични грижи, ваксинират, обезпаразитяват и кастрират животните си.
Тома Щилиянов практикува от 10 години и вижда разликата. "Те са все по-отворени към това да се грижат адекватно за животните си, готови са да дават пари за скъпи изследвания и процедури, защото ги приемат за член на семейството, а не като украса", казва той.
Това движи и развитието на самата грижа - търсенето на диагностика и лечение води до предлагане и до напредъка на самата ветеринарна наука. И обратното.
"Ветеринарите също имат голяма роля в образоването на стопаните. Тези, които нямат достъп до лекар за дребни животни, нямат и информацията, по-недостъпно е ваксинирането, нормалната храна - защото не им е обяснено", казва д-р Щилиянов.
Затова и в провинцията промените идват по-бавно и там все още се държат кучета на вериги, котки се оставят да се изхранват сами с каквото намерят и на тях се гледа като на товар.
Но може би най-голямата разлика, която виждат стопаните, е отношението. То е това, заради което никой вече не нарича ветеринарите конски доктори.
Те показват повече емпатия към пациентите си - и към стопаните им, отколкото хуманните лекари. Не нагрубяват, не назидават и не си позволяват арогантност, дори и в случаи, в които стопанинът е закъснял и е неглижирал животното си.
"Най-малкото нашите пациенти не ни нагрубяват. Много по-мили и отворени сме, защото нямаме резерви към тях", обяснява Тома Щилиянов. Той знае какво да очаква от едно животното - то може да го нападне, но това е самозащита и инстинкт, и за разлика от хората котката и кучето не могат да контролират реакциите си.
Колкото до стопаните - обяснението е, че все пак инстинктът при животните е да не показват болка и неразположение и често хората разбират, че има проблем, когато той се е задълбочил. Затова и често водят любимците си за лечение, когато вече са в тежко състояние.
"Няма как да търсиш отговорност от стопанина - животното не е показало, че има проблем", обяснява ветеринарят.
"Тук хората идват с проблеми и това често е съпроводено с едно много неприятно настроение и свързано с грубиянщини. Но когато виждаш, че човекът идва с проблем, тушираш желанието да отговориш", допълва д-р Бобадова.
Според нея значение имат и медиите, с които са отраснали по-младите ветеринари - Animal Planet, National Geographic и т.н., които образоват в различно отношение към животните.
Другото обяснение според нея е в самите хуманни лекари - при тях има сериозен проблем с липсата на емпатия, на фона на който нормалното човешко отношение на ветеринарите изпъква.
"Разбирам натоварването, изнервянето, умората - тя е адска. Комуникацията с хора става все по-трудна - COVID, войни - това си каза думата, хората буквално изчаткаха и са много трудни за работа. Няма ден, в който да не ми идва да си разбия главата в ръб, но въпреки това сутрин ставам и продължавам, без да нагрубявам никого", коментира тя.
Естествено, немалка част от обяснението е и че ветеринарната грижа е чист пазар и клиниките не могат да си позволят да се държат зле с клиентите си. Защото, както казва Мила Бобадова, "на немалка част от хората им е трудно да плащат, но полагат усилия, особено когато видят нормално отношение".
