Кой не си е мечтал подобно на Пипи да си има кон, който да държи на верандата и да носи на ръце? Конят обаче е голямо животно, изисква много пространство и грижи, и твърдо е извън списъка с допустими домашни любимци.
Освен ако не става дума за коня фалабела, смятан за една от най-миниатюрните породи. Той изглежда точно като големия си събрат, но със средна височина от 70 см. при рамената е двойно по-малък от обичайните коне, което го прави идеален за отглеждане в по-малък двор.
Точно като истински кон, фалабела може да се язди и да тегли товар, стига да е съобразен с размерите на животното, естествено.
Това означава, че кон от тази порода би бил чудесен другар за деца. Освен това има приветлив характер, поддава се на дресура и се разбира с малки и големи хора и с други животни.
Фалабела идва от Аржентина и носи името на семейството, което е започнало да селектира породата в средата на XIX век. Смята се, че предците му са породи от Андалусия, донесени от испанците в Южна Америка. Оставени в суровата среда в южната част на континента, конете постепенно стават по-малки, за да могат да оцеляват с минимални ресурси.
След това, преди век и половина, започва и изкуственото селектиране, така че породата да стане още по-малка. В процеса, с който се е занимавал мъж на име Хуан Фалабела, са включвани и уелско и шотландско пони, за да може да бъде допълнително намален размерът на породата.
Тя става популярна чак през 40-те години на миналия век, когато друг Фалабела - Хулио, прави стандарт и регистър за породата и успява да намали ръста на конете до 100 см. С развъждането на малкото конче се заемат още специалисти и успяват да "свият" фалабела до 76 см. ръст при рамената.
Процесът продължава и днес, като има животни с височина от едва 50 см. Средно тежат между 70 и 80 кг. С подобни размери тези коне са по-малки от овцете.
Това, което ги прави уникални, е че фалабела имат характеристиките, структурата и пропорциите на конете, а не на понитата, които са по-набити, с по-къси крака и могат да са доста упорити. Фалабела притежава цялото изящество и аристократичност на арабските коне, но просто в умален вид.
Дори според организацията на експертите по развъждането на тези коне - Falabella International, кончетата са доста по-силни в сравнение с по-големите си събратя, съотнесено с размера им.
Голямо предимство на миниатюрните коне е и характерът им. Те се смятат за дружелюбни, нежни и интелигентни, което ги прави чудесни за отглеждане в семейства с деца. Поддават се лесно на обучение, могат да бъдат дресирани да теглят малки товари, да изпълняват трикове и да бъдат яздени от малки деца.
Друго голямо предимство - или недостатък, е дълголетието им. Фалабела живеят по около 40-45 години.
Като всички коне, фалабела се отглеждат на открито - в случай, че обмисляте да си вземете кон на терасата. Заради малкия си размер, те имат нужда от по-малко пространство и паша, но все пак се смята, че е необходим един акър за един кон, особено ако животните не се прибират в конюшня за през нощта. Ако нощуват на закрито, може да живеят и на половината от това пространство.
То обаче постепенно ще намалява, тъй като опитите да се селектират още по-малки коне продължават. В Аржентина има коне с височина от едва 50 см., но за да са здрави животните, стандартът все още изисква конете да са 70-сантиметрови.
И макар и малки, тези животни, живели в пампата на Аржентина, са здрави, жилави и се адаптират към по-суров климат.
Недостатък? Породата е рядка. По принцип цените им започват от 1200 долара нагоре, но това е в Аржентина. В Европа има около 450 официално регистрирани фалабела, а годишно се раждат до 50 животни.
Което значи, че ако наистина искате миниатюрно конче за двора си, задачата е трудна, но не и невъзможна.
