Опитвали ли сте да сложите каишка на врата на котка? Предпазна яка? Костюм?
Не се получава, нали? Проклетото животно по-скоро ще се удуши, отколкото да търпи каквото и да било около врата или по тялото си.
Защо тогава социалните мрежи и интернет са пълни с пременени в костюми котки, с котки с червени шапки като на Дядо Коледа и най-вече с котки с нашийници? Дори по ветеринарните предавания има купища животни, които си стоят с предпазните яки без да опитват да се самоубият, докато яростно се мятат и дърлят вратовете си.
Не се чудете - вашата котка не е изключение, а правило.
Огромната част от тези животни наистина не търпят нищо по себе си. Затова и да ги навлечете в костюм е лоша и изключително стресираща за четириногото идея, а стопаните на писаните с каишки на врата са проявили нечовешко търпение, докато успеят да ги накарат да свикнат с тях.
В природата котките са и ловци, и плячка. Това означава, че за тях е жизненоважно да няма нищо, което да ограничава движението на тялото им. Те инстинктивно ще опитат да премахнат всяко нещо от себе си, а ако не успеят, резултатът е жесток стрес.
Същото важи и за шапките и нашийниците. Всяко чуждо тяло на главата на котката, особено покриващо ушите, очите, носа или мустаците, пречи на нормалното възприятие на околния свят и тя би направила всичко, за да го махне - ще тича като луда, ще тръска глава, ще се чеше и дере.
Дори е възможно да се стресира дотам, че направо да замръзне, вместо да хукне. Това не бива да заблуждава стопанина - животното се чувства изключително зле и единственото смислено нещо е да бъде освободено от всичко излишно.
Другото, което влудява котката, е миризмата на нещо чуждо по собствената ѝ козина.
След като то бъде премахнато, тя ще прекара дълги часове в близане, за да я премахне.
Освен това, ако упорствате много, рискувате да загубите доверието на котката. За нея обличането е екстремна ситуация и освен че ще запомни и намрази костюма, това може да се проектира и върху стопанина.
Макар и малко, има котки, които приемат да бъдат обличани за кратко, особено по-кротки породи като рагдол и персийки. Първият знак, че животното евентуално би приело дреха е доколко социално е то.
Ако имате котка, която лесно приема чужди хора и се втурва да посрещне непознати, е по-вероятно тя да се съгласи да поноси дреха, отколкото ако писаната ви е от тези, които се крият при поява на непознат.
Дайте време на животното да свикне с костюма. Едва ли ще стигнете до там да търсите специално облекло за котки, но поне се постарайте то да е съобразено с тялото на писаната, да не я пристяга и да не пречи на движенията или дишането.
Оставете време на четириногото да свикне с дрехата - няколко дни я слагайте до котката и на любимите ѝ места, за да я опознае.
Следващият знак ще ви даде самата котка.
Ако тя не се дърпа още при първия опит да нахлузите нещо през главата или на гърба ѝ, може да продължите нататък. Още на този етап повечето животни ще демонстрират ясно как приемат идеята - ще се дръпнат, ще ви ухапят или одерат или ще побягнат.
Ако го направят - оставете ги на мира - и при втори опит резултатът ще е същият. Не ги насилвайте - пак няма да стане, единствено ще си спечелите дълбоки одрасквания и стресирана котка.
Макар че единици стигат до истинско обличане - ако се получи - не оставяйте котката сама. Това че е приела нещо върху себе си за 5 секунди не значи, че на шестата няма да се опита да се освободи по начин, който да я нарани. Наблюдавайте я, направете си снимките бързо и освободете животното от мъчението. Защото е ясно, че всичко това е заради едната снимка в социалните мрежи.
Колкото и да е студено, котките нямат нужда от дрехи, които да ги топлят и не биха търпели да са облечени постоянно.
Не така стоят обаче нещата с предпазни яки и евентуално нашийници с чип или данните на стопанина - за котки, които се разхождат свободно навън.
Ако се налага, котката би могла да бъде приучена да носи нещо около врата си, а принципът е същият - търпение.
Нашийникът трябва да е еластичен или с механизъм за разкопчаване при дърпане, който позволява бързо и безопасно отстраняване, така че котката да може да го махне сама без да се нарани.
Широчината му трябва да е съобразена с врата на животното - не прекалено хлабав, за да се изхлузва от главата, но не и пристегнат - разстоянието между каишката и врата трябва да е два пръста.
Първият опит едва ли ще е успешен, но за него изберете време, когато котката е спокойна и доволна. Преди това писаната трябва да се е запознала с новата вещ - покажете ѝ я, оставете я да поиграе с нея и да свикне с миризмата ѝ.
Можете да я напръскате с котешки феромони, които помагат да приемането на дадена вещ. Другият вариант е да придадете на нашийника миризмата на котката - да го отъркате леко около устата и бузите ѝ и така тя да го маркира.
Когато сложите каишката, възнаградете котката с лакомство и я успокойте с думи и милувки. Оставете малко време на животното да свикне с новата ситуация и свалете каишката.
Повтаряйте така ежедневно, докато писаната започне наистина да свиква. Или просто се откажете.
