Изабела Иванова е биолог, пътешественик, планинар и любител-фотограф. Ако не е в лабораторията на болница „Св. Иван Рилски", където прави изследвания за диагностика на хепатит, вероятно ще я намерите в Южния парк, на Витоша или на някой връх от другите ни планини.
Не е изключено да я срещнете и в средата на някое езеро върху каяк, на картинг пистата или върху гърба на някой кон.
Изи дава вид на сериозен човек, но истината е, че тя е един от хората с диагноза „кучкар", а всички знаем колко са странни тези хора.
В Webcafe.bg ги обичаме и приветстваме. Затова създадохме специална рубрика PET CAFÉ, в която ще ви срещаме с техните разкази. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху няколко горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.
А от интервюто с Изи ще разберете какво е да се грижиш за бийгъл, съдба ли е сегашното ти куче да е родено в деня, в който е починало предишното, колко е паниката по скалата от 1 до 10, когато любимият ти звяр изчезне в белотата на зимна Витоша и колко са обединени хората, когато пред тях стои обща кауза.
Как се запознахте с Марти?
Преди девет години в зоомагазин, където си го бях „поръчала"... Беше като живак, въртеше се, тичаше и махаше с опашка около мен толкова бързо, че не можех да го погаля. Веднага се разпознахме.
Защо реши да го кръстиш така?
Всъщност исках да се казва Чоки (любим литературен герой от детството ми), но приятели ми казаха, че е по-добре името да съдържа буквата „р". Не мога да си спомня как ми е дошло наум да бъде Марти.
Как реши да си вземеш куче - планирано ли беше, или се случи естествено?
По-скоро естествено. Предишното ни куче, Алек, почина и понеже много ми липсваше, реших да си взема куче. Впоследствие разбрах, че в деня, в който беше починал Алек, на бял свят се беше появил Марти..
Какъв е като характер?
Любвеобилен, любопитен и много добър. Доста енергичен и общителен с кучета и хора.
Лесно ли се гледа бийгъл? Верен ли е митът, че породистите са по-послушни?
Послушанието се учи и не мисля, че зависи от породата. Просто при някои породи нещата се случват по-бързо, а при други се изисква повече търпение и постоянство.
Аз имам късмет, че Марти се подаде на дресировка и стана послушен. А това си е трудно за ловните породи, защото хванат ли следа, оглушават напълно.
Кои са любимите ви места за разходка с Марти?
Южният парк. Там сме всеки ден. Иначе той много обича да се вози в кола и да изследва нови територии.
На повод ли се водите, или пускате кучето да ходи спокойно?
В парка е пуснат свободно, но зависи от това дали няма много хора или деца. В повечето случаи хората и децата му се радват, а той много обича да го галят, така че всички са доволни.
Разкажете за злополучната разходка, при която Марти избяга. Какво се случи?
Случи се преди две години между Коледа и Нова година. Времето беше чудесно - валеше сняг, не духаше вятър, беше чисто и бяло навсякъде.
С Ники Ущавалийски, мой приятел, и Марти, тръгнахме от Златните мостове нагоре. Марти се забавляваше диво, тичаше като луд в снега, въргаляше се, ровеше, търсеше снежните топки, които му мятах.
В един момент стана по-разсеян и започна да вдига нос във въздуха. Не смятах, че е нещо сериозно, до момента, в който с лай се втурна бясно надолу през гората.
Въпреки нашите викове той се отдалечаваше светкавично и след около 4-5 минути дори не го чувахме.
Търсихме и викахме безрезултатно още час.
Колко време липсваше?
Близо 20 часа. А през нощта температурата падна до минус 15 градуса.
Как го търсихте? С обяви, приятели...?
Моя приятелка, Нели Иванова, пусна обява със снимка, телефон и описание къде е видян за последно, във фейсбук.
Това се оказа ключов момент - до сутринта на следващият ден обявата беше споделена около 1000 пъти!!!
Около половин час след публикуването на обявата започнаха да ми се обаждат приятели с предложение да направим акция за търсене.
Вечерта отидохме с двама от тях, Христо Николов и Ирина Илиева, за да се опитаме да го намерим. Търсихме, викахме и обикаляхме до 23 часа. Отново без резултат.
Обиколихме всички близки хижи, където оставихме телефон за връзка, ако го забележат. Но най-важното - на 2-3 места по пътеката и до паркинга оставихме мои дрехи, за да го насочат, като се върне.
Къде се намери в крайна сметка?
На следващия ден сутринта 4-5 коли хора, оборудвани със заредени телефони и радиостанциите на Лъчо Вътев, се отправихме на спасителна акция.
И докато преодолявахме заснежения, а на места и заледен, път към Златните мостове, телефонът ми звънна и непознат номер ни съобщи, че Марти се намира на паркинга на Златните мостове.
Жената, която ми звънна, видяла обявата във фейсбук и така ми намерила телефона.
Той седеше на снега, заобиколен в полукръг на около 5-6 метра от 10-ина човека, които го пазеха да не тръгне нанякъде докато пристигнем. Натам е ясно. Сълзи, гушкане, къпане (миришеше на обор!?!), ядене и сън, много сън.Беше добре.
Какви мерки взимате сега, за да не избяга (медальони с телефонен номер, чипове, тракери и т.н.)?
Не ходим на Златните мостове (имало сърни, чиято миризма била голямо изкушение за ловните кучета). От скоро има и медальон.
Коя е любимата храна на Марти, с която го глезиш?
За бийгълите всяка храна влиза в категорията любима. Но, като че ли е пристрастен към дентастиксовете.
Част от хората смятат, че деца и домашни любимци не могат да се гледат заедно? Какво е твоето мнение?
Дори мисля,че е полезно за децата да имат домашен любимец. Няма дете, което да не обича животни. Естествено прилагането на противопаразитни таблетки и хигиена са задължителни.
За или против подаряването на домашни любимци като коледни подаръци?
По-скоро съм против, освен ако не сме абсолютно убедени, че това е желанието на човека.
Кои са грешките, които според теб собствениците най-често допускат при избора на домашен любимец?
Много хора не се досещат какъв ангажимент е да имаш куче. Двукратните (най-малко) разходки, без значение какъв е климатът навън, невъзможността да го взимаш винаги със себе си на почивки и пътувания - не ти идват на ум тези неща, когато видиш малкото, пухкаво и сладко кученце.
Породата и размерът на кучето са други неща, които понякога се подценяват. Не е добре за кучето, а и за съседите да гледаш санбернар или дого аржентино в малък апартамент и отдалечен от парк или планина.
А грешките при грижата?
Една от трудностите, а оттам и грешка, е да преценим колко храна е достатъчна за нашето куче. То не може, а и да може, едва ли би ни казало, кога се е заситило.
В повечето случаи ние ги прехранваме. А наднорменото тегло е толкова вредно за тях, колкото и за нас, хората. Те също страдат от диабет, сърдечно-съдови и ставни заболявания.
Недостатъчно продължителните или нередовните разходки са други примери за грешки, които могат да навредят на кучето.
Колко животни имате общо вкъщи и как се погаждат те?
Само Марти.
Съжалявала ли си някога, че гледаш куче?
Не!
