Европейската комисия и Съвета на ЕС се разбраха за новата Зелена сделка, пропагандирана от поелата наскоро ЕК Урсула фон дер Лайен. Но притесненията към поетите ангажименти от всички държави в ЕС без Полша все още остават.
Ако погледнете към противопоставянето на източноевропейските държави срещу амбициозната цел на Фон дер Лайен за борба с климатичните промени и нулиране на въглеродния отпечатък на ЕС до 2050 г., може да възприеме ситуацията като цинична игра за повече финансова подкрепа. И това не е съвсем далеч от истината.
Но също така е важно да се признае, че тези държави се нуждаят от твърди гаранции от председателя на Европейската комисия, че по-заможните им съседи ще помогнат за разходите за този преход към по-зелена икономика.
В противен случай, дори ако Източна Европа подпише обещанието за климата, резултат в тези държави просто няма да бъде постигнат.
Всички, включително ЕК, която предлага въпросната Зелена сделка, признават, че членовете на Европейския съюз са изправени пред неравностойни начални условия. Четири източноевропейски икономики трябва да постигнат до нулев въглероден отпечатък от ниво на най-висока интензивност на CO2 в икономическото производство в Европа. Това са Естония, България, Чехия и Полша, като първите две държави имат по-големи въглеродни нива от средното за света.
Тези страни са жертвали до известна степен опазването на околната среда в надпреварата за достигане до западния жизнен стандарт и все още им предстои дълъг път. Затова и те изостават зад по-богатите нации в класацията за зелени разходи.
Процентът на рециклиране е добър показател за това как това недостатъчно инвестиране е повлияло на условията за околната среда в посткомунистическите държави в Европа. Румъния рециклира само 14% от битовите си отпадъци в сравнение с 68% от Германия.
Икономисти, които разгледат връзката между икономическия растеж и въглеродните емисиите, откриха, че кривата, която описва отношението между двете, като цяло е N-образна: Емисиите растат спрямо брутния вътрешен продукт до достигане на определено ниво на богатство, а след това намаляват, защото една страна може да си позволи повече напреднали и по-енергоспестяващи технологии. След това те започват отново да се увеличават, тъй като технологията вече не може да компенсира нарастващите енергийни нужди на икономиката.
Различните източноевропейски страни изглежда са на различни етапи на тази крива. В България, Естония и Литва технологичният ефект все още не е стартирал и емисиите растат с икономиката. В Чехия, Полша, Унгария и Словакия растежът не води до увеличаване на емисиите. Но почти всички източноевропейски страни ще се нуждаят от повече зелени инвестиции от по-заможните си съседи.
За онези държави, които се осмеляват да се изправят срещу Брюксел в търсене на по-благоприятни условия - Унгария, Чехия и Полша - сега е моментът да направят това. Унгарският премиер Виктор Орбан вече каза, че страната му ще се нуждае от 150 милиарда евро, за да стане климатично неутрална.
Полският икономически институт, който разработва политики за консервативното правителство на страната, предложи ЕС да създаде Фонд за справедлив енергиен преход, който да отпуска между 10 и 20 милиарда евро годишно на държавите от Източна Европа. По средата на времеви този диапазон Полша, според предложението на института, ще бъде най-големият получател на парите на фонда при 2,1 милиарда евро годишно.
Междувременно чешкият премиер Андрей Бабиш оценява разходите на страната си на 675 милиарда крони (29,4 милиарда долара) за преход към зануляване на въглеродните емисии - по-малко от 1 милиард евро годишно.
Това не са неуправляеми суми за ЕС, но са значителни в сравнение с бюджета му за 2019 г. от 165,8 милиарда евро. През юни Полша, Чехия, Унгария и Естония наложиха вето на официалното приемане на стратегията за климата до 2050 г. като цел на ЕС. През октомври Естония спазва, като решава да се довери на ЕС, за да му помогне. Останалите три държави обаче продължават, опасявайки се, че Брюксел просто ще определи някои от съществуващите си субсидии като свързани с климата.
Фон дер Лийен казва, че иска да събере 100 милиарда евро за подпомагане на енергийния преход "в най-уязвимите региони и сектори".
Тази сума за период от 30 години е много по-малко от предложението на Полша. Във всеки случай, при липса на конкретни данни, е трудно за страните, които не очакват да финансират прехода си сами, да се регистрират за неговата главна цел.
Тези, подобно Естония, които вече са го направили, просто правят политически жест, с които искат да не тровят първите седмици на Фон дер Лийен като шеф на Европейската комисия, защото това може да е контрапродуктивно, тъй като се договаря бюджетът на ЕС за 2021 до 2027 г. От друга страна, поляците, чехите и унгарците смятат, че силата им за преговори може да отслабне, ако подкрепят плана на ЕК, преди помощта за климатичен преход да бъде включена в този бюджет.
Разбираемо, Фон дер Лийен иска държавите членки на ЕС да се споразумеят първо за приоритетните цели на Зелената сделка, а детайлите едва след това. Но тя няма да е около 2050 г., за да поеме отговорност за неуспех да постигне тази цел.
Междувременно лидерите на държавите от Източна Европа трябва да оправдаят пред избирателите си и пред политическите си противници всички тези реформи и допълнителни разходи, които се изискват, за да се постигне това намаляване на въглеродните емисии.
И въпреки че тези страни да се съгласиха да се подпишат под Зелената сделка, това съвсем не значи, че поетите ангажименти за климатична неутралност ще се спазват.
За новата Европейска комисия може да е по-добре да ограничи амбициите си за отдаденост към климатичната кауза, поне засега. Едва след като бъдат уточнени детайлите и се заговори за пари, Фон дер Лайен може да започне с изискванията и политическата отговорност.
