Догонващо развитие

България минава през период на сътресения по световните пазари, тоест времето тече и за нас. Някои опериращи на българския пазар банки трябваше да се свият или консолидират, борсовият индекс SOFIX от началото на август се понижи с 10%. Но като цяло ситуацията изглежда под контрол. Нито борсата ни е толкова важна, нито в банковата система липсват капитали.

По-притеснително е, че последните данни дават основание да се прогнозира забавяне в износа и оттам на цялата икономика. Статистиката в този случай e илюстративно допълнение към световната оценка за спадналата ни конкурентоспособност. Най-вълнуващо в икономически план обаче изглежда посещението на председателя на еврозоната Жан-Клод Юнкер в Евксиноград миналата сряда.

Спасителите на развития Запад

Председателят на Еврогрупата - клубът на финансовите министри на еврозоната - пристигна у нас почти изневиделица. Същия ден The Wall Street Journal цитира как Юнкер би приветствал кандидатура на България когато му дойде времето.

Когато тази небесна манна се изсипва върху най-новия беден член на Европейския съюз, любим обект на подигравателните критики на Брюксел, заслужава си да се замислим за международното положение. Гърция фалира не друго, а самата идея за обединена Европа с обща валута.

В момент на всеобщ скептицизъм, сравнително цивилизованата и фискално дисциплинирана България изглежда последният възможен избор лидерите в еврозоната да демонстрират пред света и пазара потенциал за разширяване. Особено след като Полша и Чехия не бързат да се отказват от собствените си валути.

Европа се нуждае от България и чисто математически. Ако разгледаме развитието в търговията на дребно за последните години ще видим, че през юли спрямо база 2005 г. оборотите в еврозоната са нараснали едва с 1.2%. В Германия и Холандия за последните шест години те са останали на същото ниво, а в Дания са с 10% по-ниски. Докато в България търговските обороти за са с 23% по-високи, в Чехия с около 19%, в Полша и Румъния с около 45%.

Сходна динамика се наблюдава и в индустриалното производство: стагнация или най-много слаб ръст за прекомерно развития Запад, прираст в пъти за страните от бившия соц лагер. Значителна част от допълнителната търговия и производство в Нова Европа се осъществява от западноевропейски фирми. Наситеният индустриален пазар на Запад търси нови територии за растеж, както и отдушник за напрежението във валутата си.

Одобрението за евро - политика или екшън

Ще кажете: какво лошо да влезем светкавично в еврозоната? Това ще освободи (за строеж на пътища и магистрали) няколко милиарда евро валутни резерви, пазени през последните години заради валутния борд. Ще си вдигнем реномето, ще бъдем по-удобни за чужди инвеститори и туристи, лихвите по кредитите ще намалеят.

Ползите от влизането в еврозоната може да са и по-големи от изброените. Въпросът е, че точно сега и рисковете са значителни. Даже не говорим за скромните ни, създадени с пот валутни резерви, които в еврозоната ще бъдат с една идея по-малко български.

Словакия и Естония показаха, че всеки път преминаването от национална валута към евро е свързано с инфлация. При това те са далеч по-богати. Днес 50 стотинки от всеки лев сред населението отиват за храна и сметки. В първите 2 години с евро инфлацията ще доведе до сериозен ръст на социалното напрежение, разслояването ще се задълбочи.

А България няма да изглежда никак добре в клуба на богатите. Не и все още. Формалните критерии далеч не са всичко - става дума и за съпоставимост, за едно и също ниво. Та нали половин година се карахме дали да вдигнем минималната работна заплата в страната с 10 евро. Добре е всеки да си знае мястото.

Все пак да оценим положително ентусиазираната реакция на българския финансов министър Симеон Дянков към завоалираната покана на Юнкер. Трудно можем да си представим, че финансовият министър не вижда опасността от влизане в еврозоната точно в този момент.

Но процесът на присъединяване е дълъг, 2014 г. е оптимистичен вариант. Дотогава я камилата, я камиларя, я султана. Междувременно правителството може да извлече добри политически дивиденти, претопляйки обяда „членство в еврозоната".

Не мога тук да не се усмихна на позицията на Калин Христов, който отговаря за валутния борд. Подуправителят на БНБ също бе на срещата с Юнкер. Сякаш Христов е натоварен с ролята на лошото ченге, за да не изглежда булка България твърде лесна. Кой влиза в горяща къща? - каза той наскоро за евро аспирациите.

Както при онзи наш стар обичай - да не се пуска отведнъж младоженецът, идващ да вземе булката, докато не даде на вратарите я пара, я бутилка. Здраво натискайте отвътре, г-н Христов, да вземем повече от този богат и загорял младоженец. Но пък и не чак толкова, че съвсем да го откажем. За нас, зрителите, остава надеждата да гледаме първокласен театър. И едно смътно очакване, че хлябът ще поскъпне.

Как ще ги стигнем, естонците

За да бъдем в еврозоната, трябва да сме на нивото на останалите страни в еврозоната. Дори да има разминаване в абсолютното богатство, поне перспективите трябва да са сходни. Не това, за съжаление, е ситуацията в българската икономика днес.

Индексът на глобалната конкурентоспособност, който се изготвя от Световния икономически форум в Давос, показа, че за последната година се смъкваме с три места в класацията - от 71-во на 74-то място. „Конкурентоспособност" означава шансът на българската продукция да се налага на съществуващите пазари и да печели, включително и създава нови пазари.

Обаче как да се случи това? С доза национален мазохизъм да отбележим, че в този сериозен индекс новият член на еврозоната Естония е 33-та в класацията. От по-голяма полза ще бъде, ако все пак разберем какво ни дърпа назад.

"Четейки" оценките по различните индикатори за конкурентност, общо 111 на брой, стигам до едно заключение: това, което България печели благодарение на дадености, трудови усилия и повишена ефективност, тя го губи - тоест ние го губим - заради слабо развита инфраструктура, мачкащи институции и ширещи се монополи.

Без да влизам в подробности, ще изброя само някои от нещата, които според Давос ни лишават от конкурентоспособност / индикатори, по които получаваме оценка след първите 100 от общо включени 142 страни/. България има седмите най-лоши пътища на света.

Страшно надолу ни дърпат индикатори като неприкосновеност на собствеността, независимост на съдебната система, фаворизиране на свои хора при взимане на правителствени решения /!/, неефективен административен процес /126-то място/, прозрачност на правителствените решения /130-то място/, организирана престъпност /124-то място/.

Общата оценка на българската инфраструктура е 124-та в света, а на институциите е 110-та. Обезкуражаващо е доминирането на монополите - съчетано с липса на антимонополна политика. Трансформацията на държавните монополи в частни е пагубна за конкуренцията.

И ако не сме на дъното, това се дължи само на сравнително добрите здравеопазване и начално образование - които можем да оценим като заварени фактори. Защитата на правата на българския работник не е на ниво, от гледна точка на фирмата това също е позитивен конкурентен фактор. Най-доброто е, че българската технологична подготвеност и откривателска нагласа се е признават в Давос.

Проблемите в българската икономика са проблеми на организацията, а не на базисните условия. Бедността ни се дължи на закостеняло мислене, на вкоренено недоверие към иновациите, към новото.

Устойчиво догонващи

Преди няколко години у нас се лансираше тезата, че трябва да гоним 10% годишен растеж на БВП „за да ги стигнем". Не мога да се съглася с подобна „брутна" хипотеза. Икономически растеж се постига по много различни начини. В сила е задачата не само да спечелим, а и да печелим в далечно бъдеще. Този екзистенциален и икономически принцип може да се нарече устойчиво развитие.

В момента България постига ръст на БВП основно благодарение на износа. Статистиката ясно показва, че основният прираст в износа на България се дължи на суровините и материалите. Само че износ на суровини не може да се нарече устойчиво развитие. Най-малкото защото има признаци, че търсенето на българските суровини в чужбина попада в циклична фаза на понижение.

В подобен момент още по-ясно изпъква колко важно е икономиката да е адаптивна, иновативна, конкурентоспособна - да създава, а не да извлича и преработва. Но за нас има и друга поука. Не е нужно да се мъчим да догоним развитите европейски държави, като се движим в техните стъпки, опитвайки се да развием по-висока скорост.

Най-малкото изискване за догонване, което не спазваме, е да не повтаряме чужди грешки: например да не бетонираме туризма по лошия пример на Испания. Да не си отваряме изцяло икономиката по поучителния пример на Латвия. Не ни ли дава и Гърция скъп урок какво може да се случи на една икономика, искаща да има евро без да е готова институционално и финансово за това?

Вместо да вървим по утъпканите пътеки на чуждите грешки, след подходящ анализ и набиране на политически капитал, можем да открием и други пътища, които да ни доведат до общата европейска цел: просперитет и идентичност.

Устойчивото развитие към здравословен живот в съхранена природа е обща европейска цел. Образно казано, трябва ли първо да изсечем нашите гори и урбанизираме нашите хубави планини, за да постигнем прираст на БВП, след което заедно със западноевропейците да повишаваме благоденствието си, като ги залесяваме?

За строителите на нова България Симеон Радев каза: историята ни е противоборство на две течения: националисти и „стари чорбаджии". Старото течение е изтъкано от боязън пред бъдещето, от недоверие в силата на народния дух, от упование в чуждата помощ. Новите са по-склонни на риск, движени от любовта към отечеството, по-самонадеяни.

От Априлското въстание досега с малки прекъсвания „чорбаджии" са давали посоката на България. „Устойчивото развитие" на България беше устойчиво възпроизводство на тяхната боязън от избор на самостоятелен път. Не се наемам да кажа дали в България „младите" някога ще получат шанса да управляват по-дълго. Но не очаквайте развитие, т.е. конкурентоспособност от държавна и икономическа система, бореща се с иновациите. Дори да й поднасят на тепсия еврото.

Новините

Най-четените