От нас за вас

Нижат се неусетно ден след ден, месец след месец, след зимата идва пролет, наближава лято - и ето управлението на ГЕРБ върви към края на втората си година. Съответно и срокът на службата на финансовия ни министър и вицепремиер Симеон Дянков е почти преполовен.

Вперило взор в бъдещето, в отговор на изискването на Брюксел и нашите закони, финансовото ведомство изготви бюджетната си прогноза за периода 2012 - 2014 години. Следващите парламентарни избори са в средата на 2013 г. Кой знае кой ще ги спечели? Но новият (надявам се) шеф на финансите още дълго ще се стряска от призрака на Дянков.

Прогнозите са трудно нещо

Запознах се с интерес с този некратък прогнозен документ. Но трябва да призная, че докато четях за бъдещ спад на инфлацията, намаляване на безработицата, дисциплиниране на разпоредителите с бюджета, дори за леко нарастване на средната работна заплата, вниманието ми постоянно се отклоняваше.

И то не заради друго, ами защото още в самото начало погледа ми спря една кръгла сума, 75.575 млрд. лева. Това, според бюджетната прогноза, би следвало да е размерът на брутния ни вътрешен продукт през 2011 г., подчертавам по текущи цени.

Същевременно си спомних, че според Консолидираната фискална програма, гласувана от депутатите в парламента, БВП на България за 2011 г. би следвало да бъде 77.076 млрд. лева. Тази прогноза за БВП беше направена през септември 2010 г.

Имаме черно на бяло намаляване с 1.501 млрд. лв. или с почти 2%, на номиналния прираст на българската икономика. Признайте, сериозна преоценка. А и твърде изненадваща.

Усилията ми да разбера на какво се дължи този внезапен брутен песимизъм дотук удрят на камък. Може би правителството очаква инфлацията да е по-малка от първоначалните предвиждания? Надали, щом разчетите за 2011 г. са правени при цена на петрола 80 долара за барел, тоест с 50% по-ниска от актуалните котировки на петрола сорт Брент.

Впрочем тази нереалистична оценка за цената на петрола се компенсира отчасти от нереалистичната прогноза за цената на долара: правителството в новата си бюджетна прогноза чака валутен курс 1.478 лева за долар средно за 2011 г., докато в чейндж бюрата в петък доларът струваше 1.32 лева.

Тоест, евтиният долар ще компенсира по-голямата част от грешката в петрола и нямаше да имаме основания за упреци, ако не беше загубата от 190 млн. лв. заради валутно - курсови разлики при преоценка на дълга през 2010 г.

А може би правителството вече не очаква да получи 450 млн. лв. от приватизация през 2011 г.? Това не е невероятно, виждайки какви депесарски бастиони се вдигат в "Булгартабак". И така да е - остава един брутен милиард по-малко.

Не че съм привърженик на тоталната приватизация, но прави впечатление как приходите от приватизация намаляват до 124 млн. лв. през 2012 г., 44.5 млн. лв. през 2013 г. и 0 лв. през 2014 г. Повече реализъм, осъзнаване на ползите от държавната икономика или просто няма да е останало вече какво да се продава?

Тавани без под

Най-занимателно при четене на бюджетната прогноза е сравнението между разходните тавани на различните държавни органи и ведомства.

Президентството, според плана на Дянков, догодина ще има право да похарчи най-много 4.7 млн. лв. Нищо пари, разбира се, но спрямо отпуснатата на администрацията на Георги Първанов сума през настоящата година, налице е над 13% увеличение. Да не би пък да е за нуждите на някой нов, любим на народа президент, по възможност от ГЕРБ?

Твърде възможно да е точно така, защото след всички официални упреци към разточителството на президентската администрация, през 2014 г. на новия президент ще бъдат дадени 5.1 млн. лв., или с близо милион лева повече, отколкото сега.

В същото време, разходните тавани за Министерския съвет се свалят от сегашните 77.75 млн. лв. на 67.4 млн. лв. през 2012 г. Доста сериозно свиване на черния колан на Борисов, евентуално.

Общо нелихвените разходи на правителството през 2012 г. се очаква да нараснат с 6.7%, или доста над планираната 3.3% инфлация за периода. Например финансовото ведомство догодина вменява само на себе си правото да изхарчи с 22 млн. лв., или с 8% повече.

Да харчат. Много повече да похарчат, ако от това ще има полза - и ако има как да си покриват разходите с достатъчно приходи. Засега надеждите се възлагат на европейските помощи: през 2012 г. чакаме с 1.86 млрд. лева повече помощи, отколкото през 2011 г. Прирастът на данъчните приходи, за сравнение, се очаква да е малко над 1 млрд. лв.

Тоест в момента реално чупим икономическия закон, че без да се тегли заем не може да се харчи повече, отколкото се разполага. За заемите на държавата ще говорим след малко, а за заемите на хората и фирмите прогнозата на финансовото министерство е лаконична: банките в България (разбира се, най-стабилни в Европа) изпитвали "невъзможност" да отпускат повече кредити на частния сектор.

Тази невъзможност в някои области на човешката физиология се нарича импотентност. Но да не изпадаме в деликатни подробности. Горчивата истина е, че българите не разполагат с Европейски съюз, за разлика от правителството. И скромните очаквания на МФ за ръст на данъчните приходи демонстрират, че правителството е напълно наясно с това. И с възможностите си за по-висока събираемост.

Няма пари, действайте

От една страна, безработицата ще се запази висока, има много рискове от всякакъв вид и заплатите няма да се увеличат чувствително - посочва се в прогнозата. От друга страна, изсипват ни цял куп заучени фрази за "възстановяване на потреблението", което щяло да вдигне приходите от косвени данъци и изобщо националния БВП.

Както каза наскоро един профсъюзен лидер, капитализмът работи с пари. Няма как без пари да се прави пазарна икономика. Подозрително е противоречието, заложено в бюджета на правителството - няма пари, действайте. Наистина, в последно време на строителния пазар се предлагат висящи тавани, но все ми се струва, че таваните на националните финанси трябва да са по-близо до пода.

Дълг за нашите деца

Цитирам: „В сравнение с края на 2010 г. държавният и държавногарантираният дълг се увеличава в абсолютна стойност с 1.137 млрд. лв., а като относителна стойност спрямо БВП с 1.6%".

Това е добре да се знае. Въпреки че дългът на България е нисък по европейските стандарти - само 15% от БВП, или 10.5 млрд. лева, дългът на държавата нараства и в момента е най-високият от 2006 г. насам. Планира се да стане още по-висок.

Засега основен източник за нов дълг е вътрешният пазар на ДЦК. Банките, страдащи от „невъзможност" за добри сделки по отпускане на кредити поради измъчения характер на българската икономика, предпочитат да си влагат парите в държавни облигации, които им носят нелош процент.

Колкото повече се тегли назаем, толкова повече има да се плаща - както главници, така и лихви. През 2011 г. по дълга си ще платим общо 1.434 млрд. лв., през 2012 г. над 1.7 млрд. лв., а през 2013 г. - забележете - 2.966 млрд. лв. Три милиарда лева дълг - с онези 818 млн. евро, оставени ни в наследство от министър Велчев. Да не забравяме и велчевите почти 1.1 млрд. долара, платими през януари 2015 г.

А какво ще е наследството на мистър Дянков? До 2014 г. той планира да емитира нови ДЦК на вътрешния пазар за 1 - 1.2 млрд. лева годишно. Същевременно и финансирането от външни пазари „ще бъде подложено на внимателен и задълбочен анализ": МФ ни напомня, че има позволение да привлече общо 3.9 млрд. лева дълг само през 2011 г.

Ефектът Дянков се проявява и по друга линия. Когато той идваше на власт, на 17 юли 2009 г. фискалният резерв на правителството в БНБ беше 7.3 млрд. лв. Към 21.04.2011 г., от когато са последните данни, фискалният резерв в БНБ е 4.129 млрд. лв. Откъдето и да го погледнеш, от националните резерви - без да имаме магистрали, нова АЕЦ или по-високи пенсии, са загубени три милиарда.