Къде ще бъдем след 10 години? Този срок сякаш не изглежда особено голям на фона на удължаващия се човешки живот. Тогава обаче ще е към края си първият ни цялостен икономически цикъл в рамките на Европейския съюз.
Ще можем - и ще трябва - да оценим докъде сме стигнали: наближаваме ли обетованата земя на демократичното общество, което си обещахме през 1990 г. Или пропадаме в дълбоката спирала на институционално влошаване и царстващ битовизъм, с които необичаните ни политици се опитват да ни накарат да се примирим още от времето на Третото царство, та до правителството на Бойко Борисов.
Търсят се идеи с 10-годишен хоризонт
Идеи с десет годишен хоризонт се търсят не единствено за България: включени сме в цялостен процес на институционално осъзнаване на нашия континент, който през 2020 г. вече трябва да даде резултат.
Редица смътни фрази като "общество на знанието" и "устойчиво развитие" отдавна циркулират и у нас. Но трябва да признаем, че практическото приложение на европейската идея напоследък не блести, най-малкото в сферата на политиката и финансите, каквито и доклади да се пишат в Брюксел.
Тоест ако визията си за бъдещето десетилетие, най-малкият дългосрочен период, оставим само в ръцете и на сърцето на европейските чиновници, съвсем сме за окайване. Очевидно ще трябва да съставим отделни национална и европейска стратегии за развитие.
Както знаем, нашите ведомства дотук са изготвили много стратегии и са написали още повече отчети. Ако отчетеното в България го имаше наяве, щяхме да сме водеща световна политическа и икономическа сила.
Нужен е не текст, а стратегическо мислене
Нужна е не толкова стратегия като текст, а стратегическа идея, по-добре набор от идеи, насърчаващи едно практично ежедневие, изразено в политически и индивидуални решения, които, както ще видим, ще ни донесат удовлетворение. Защото добре е, наистина, да станем свидетели на промяна. И да погледнем първо в портфейла.
Равнището на заплатите ни може и да е най-ниско наоколо, но то не обяснява българския песимизъм, или поне не го изчерпва. През 2020 г., прогнозирам в оптимистичната нота, че нивото на заплащане на труда в България ще е доста по-високо от сега. Няма как да е иначе, ако линейната тенденция се запази.
Ще се окажем с реален БВП от над 11 000 долара на човек от населението, или почти двойно повече от сега, при положение че останем 7 млн. души, а икономическият прираст е средно 5% годишно за следващото десетилетие. Ако този оптимистичен сценарий се потвърди, ще постигнем нивата, на които в момента са Чили и Полша.
Възможно е да отидем и по-напред, ако удържим ускореното нарастване на производителността на труда. Разбира се, и другите страни около нас ще растат във всяко отношение, което допълнително акцентира върху следващия въпрос: когато основните икономически затруднения бъдат преодолени - след 10 години не напълно, но след 20 години, ако, дай, Боже, има мир и няма природни бедствия, сигурно - ще станем ли щастливи?
Ще станем ли по-щастливи
Защо не, ако бъдат изпълнени ред други политически и народни условия. Например, ако настоящият премиер заеме своята достойна роля, която виждам единствено в председател на Олимпийския комитет. Човек с неговите качества и активен начин на живот може да издигне спорта и дори здравето на нацията на много съществено, ново ниво. Щастието пониква върху здравето, Борисов е шансът за българския спорт.
Ако народната музика навлезе по-широко в ежедневието ни и така стане зона за помирение между елитарните сноби и разпасаните поклонници на поп фолка. За да има мир и щастие сред народа, нуждаем се и от малко по-строго възпитание в училищата.
Но за следващите 10 години трябва остро да се противопоставим на онези, които държат да се бъркат в образованието, търсейки как да засадят в децата мъртви доктрини и непълноценни скрупули. И през 2020 г. религията е държана далеч от средното училище; в него обаче има активно обучение по философия, политика и етика - както и по икономика и предприемачество. Бих гласувал за увеличени разходи за провеждане на експерименти по природните науки за учениците от средните училища.
Колко получаваш в сравнение с...
Тук в оптимизма си се връщам на въпроса за добрите заплати, които ни очакват. От един момент нататък е важно не само и не толкова колко пари получаваш, а колко пари получаваш в сравнение с другите. За наше добро е заплатата на хората в сферата на науката и образованието да е поне толкова висока, както в привилегированите в и след соца, впрочем достойни сектори като лепене на фаянс или управление на такси.
В доброто общество на 2020 г. екологичната идея (опазване и подобряване качеството на природата) вече е формулирана като наша национална цел. Делът на защитените територии междувременно се е увеличил най-малко с 50% от сегашните 5% от площта на страната, което е много под средните 12% за Европа.
Туризмът просперира, най-вече в алтернативните му форми. Големи са приходите в регионите от развитие на балнеоложки туризъм. Археологията води десетки хиляди ерудирани чуждестранни туристи по българските обекти. Ски пистите са с изрядни документи.
Българското всекидневие ще стане по-шарено в етническо отношение и това може да смути расиста, дремещ в българина. Но предвид осъществяването на редица азиатски инвестиции у нас още около 2014 г., включително в ИТ сектора, ще трябва да се настроим за все по-екзотични срещи в градския транспорт и по селата. Действително е възможно и по-масово заселване на пенсионери от Западна Европа в нашите села.
България няма да излиза на три морета и през 2020 г. Предполагам, че в отношенията си с т.нар. Македония най-сетне ще разберем, че враждебността на Скопие към София вече не е коминтерновски заговор, а оценка на два милиона души, че България не е особено добро място за живеене и преселване. Нещо повече - че България не е мила майка за българския народ - говоря за елита, вплел се с институциите, разбира се.
Нова партия от екоземеделци през 2020-а? Защо не
Това противоречие между интересите на народ и политици, които го обслужват, ще стане още по-напрегнато в следващите години. В идеалния свят, предвиждам с най-силен оптимизъм, че поне към края на 2020 г. ще се появи наистина широка демократична партия, партия на народните интереси. Тя ще е израснала от земята, по философски либерална, зелена по съвест, сравнително млада, бранеща традициите и работеща за прогреса, миролюбива, демократична, интелектуална.
Такава партия е утопия! Тази реакция, най-очакваната, за съжаление означава липса на доверие, че българите като общност ни очаква щастливо бъдеще отвъд прираста на БВП. По всичко видяно, аз не мисля, че "дясно" политическо обединение на старите борци против комунизма може да ни направи щастливи.
Позицията на анти - партия не е благодарна, или поне не е устойчива. Нито пък виждам какъвто и да е шанс за сериозно ново "ляво". Новата партия, спонтанно възникнала сред народа, ще се респектира не от политически идеологеми или минали заслуги, а от ума и даже съвестта на хората.
Аз се надявам стилът на паметниците, издигани в София и цяла България, да се промени. Повече авангардно изкуство може да не ни направи по-щастливи, но повече улични музиканти могат със сигурност. Пожелавам си големи и устойчиви фестивали в българските гори с гости хиляди чуждестранни младежи. Дори се надявам на възраждане на организирания планински туризъм, с възстановяване на туристическите съюзи (под формата на първичен демократичен процес) и обновени заслони и хижи.
За Бог, природата и...
Тук спирам за малко, защото потокът на мисълта ми стигна до религията. Мислите ли наистина, че ние или Бог имаме нужда от лицемерни свещеници? Може ли едно блато да се изцели? Където се влеят водите на реката на живота, казва пророк Езекил, морето ще живее, ще има много рибари, хвърлящи мрежите си и вадещи ги пълни. Но тинестите и блатистите места няма да се изцелят.
За водния режим ще разчитаме на небето, като правим всичко възможно да не му пречим, защото знаем, че сме изложени на сериозен риск от засушаване. За да си гарантираме валежите и снежната покривка в планините, поддържаме повече гори, като лесистостта в България от сегашните 34% към 2020 г. нараства към средните за Европейския съюз 39%. Водоемите се използват повече за напояване, по Черноморието се развива специализирана индустрия, свързана с морето, включително нови аквакултури и възобновяема енергия от морските вълни.
Пустеещите земи ще са странна рядкост. На престиж ще се радват научните звена, селектиращи нови сортове, както и аграрните университети. Повече предприемачество ще има в селското стопанство, съчетано с възход в дребно серийното местно производство: плодни градини, малки винарни, традиционни храни и занаяти; сериозно търсене на продукцията на животновъдите и млекопреработвателите.
Провал на Големия руски шлем
Големият българо-руски енергиен шлем ще е пълен провал. Но енергийният баланс е сигурен: появява се стремеж към енергийна децентрализация на квартали, фабрики и ферми, с повече промишлени и битови ВЕИ инсталации. Проектът DESERTEC за пренос на ток от Сахара бързо напредва. Сградите след инициативата за саниране, започнала още през 2011 г, ще се поддържат на сравнително добро ниво. Състоянието на пътищата до голяма степен ще зависи от пазара на петрола.
Тъкмо ще е минала една година, откакто сме се присъединили към еврозоната (Брюксел вече обръща повече внимание на развитието в периферните страни, ние имаме смислена национална позиция в европейските институции). В една от днес пустеещите красиви стари софийски къщи, демократичната партия на умните българи ще има клуб - център на изкуството и науката.
След като сме гледали камерна прожекция на силен български филм или слушали лекция на наш модерен изследовател, ще подхвърляме разсеяно монети от две или пет български евро, седнали на бара в приятна компания, ще си поръчаме напитка от който край на планетата пожелаем, и всъщност пак няма да си позволим да сме щастливи, но ще можем да отбележим: нещата, в крайна сметка, не просто не отиват на зле - те отиват на добре.
