Дигиталните технологии се развиват бързо, но дивидентите от този бизнес изостават значително. Липсва ясна връзка между потребителя, фирмата и държавата. Това показват данните от годишния доклад на Световната банка за развитието през 2016 година.
Основна цел във времето на технологичния напредък, трябва да бъде осигуряването на равен достъп до интернет за всички, но първо държавите трябва да се научат как да използват дигиталната революция за свои цели.
Днес в развиващите се страни има повече домакинства с мобилен телефон, отколкото с достъп до електричество или течаща вода, сочат изводите на доклада.
70% от хората в дъното на икономиката притежават мобилен телефон. Броят на интернет потребителите се е умножил повече от три пъти през последното десетилетие и в края на 2015 стига рекордните 3.2 млрд. души.
Информационни и комуникационни технологии подпомагат фирми, правителства и обикновения човек, като намаляват цената на различни транзакции - от търсенето и добиването на информация, взимането на решения и извършването на сделки.
Технологиите могат да достигат до всеки, но въпреки това все още не се използват в мащаба, в който би трябвало, показва още докладът.
Много от най-бедните вече имат достъп до финансови услуги, защото заемодателите могат да следят кредитоспособността на клиентите си чрез техните телефонни досиета. Търговците могат да се включват в глобалния пазар от всяка точка на света, а дигиталната идентификация осигурява достъп на повече хора до различни видове услуги. Но безспорно най-голямото предимство на дигиталните технологии е фактът, че те свързват бизнеса с хората и правителствата, което води до по-висока ефективност.
Междувременно производителността в световен мащаб намалява.
Трудовият пазар става все по-поляризиран, което се отразява и върху честното и прозрачно провежданите избори. Тревожен е фактът, че това продължава да се случва въпреки навлизането на технологиите в ежедневието.
Това се случва поради две причини: от една страна, 60% от цялото население на Земята все още няма интернет връзка, а от друга страна, липсва общ орган, който да следи интернет транзакциите, а това води до контрол на елита.
Не е изненадващ фактът, че образованите и способните са най-облагодетелствани от популярността на дигиталната революция.
Статистиката показва, че 6 млрд. от населението на Земята няма бърза интернет връзка, почти 4 млрд. нямат достъп до интернет, а почти 2 млрд. нямат телефон.
Докладът показва, че финансовите възможности, възрастта, полът и мястото се отразяват върху успеваемостта на технологиите. В Африка най-богатите 60% имат три пъти повече възможности за достъп до интернет от най-бедните 40%.
В Европейския съюз има разлика не само между класите вътре в страната, но гражданите на богатите европейски държави използват интернет три пъти повече от гражданите на по-бедните източни страни.
Затова и приоритет в момента е осигуряването на универсален достъп до интернет на достъпни цени. Въпреки че различните технологии поевтиняват през последните години, таксите за достъп все още варират.
По-трудно е обаче интернет пространството да се запази свободно и безопасно. Когато съдържанието се филтрира и цензурира, социалните предимства на технологиите намаляват.
От друга страна правителствата трябва да подготвят общ план за регулиране на различните фирми онлайн. Ако служителите на компаниите са компетентни да използват новите технологии, тяхната продуктивност и заплатите им се увеличават. Ако това обаче не е така, те са обречени на обратното - ниски заплати и продуктивност.
Много правителства успешно прилагат удобството на технологиите.
Те осигуряват както по-добър достъп до информация, така и изпълнението на различни процедури по-лесно (като например организацията на избори или лицензирането на фирми). За да се подобри връзката между човек-фирма-държава обаче в дигиталния век, трябва да се започне от страни със слаб интернет достъп. Тогава задачата на правителствата е по-задълбоченото използване на новите технологии и интернет пространството.
За страни, които използват сравнително много технологиите, задачата е да се подсигури равен достъп за всички. За тези държави, чиято икономика вече се превръща в дигитална, задачата е да се решат проблемните зони на интернет пространството.
„Връзка за всеки" продължава да е основна цел и голямо предизвикателство. За да могат държавите да използват предимствата на дигиталните технологии обаче, те първо трябва да изградят правилната атмосфера за развитието на технологиите. Когато се изгради здрава аналогова основа, тогава плюсовете на дигиталните технологии ще се усетят в по-бързия растеж на икономиката, повечето работни места и по-добри услуги.
