България не може да се оплаче от липса на събития през последната една година. Страната преживя три правителства, два поредни национални вота и един непредсказуем финал на четвъртата по големина банка - КТБ.
Денят Х на 2014 г., обаче, тепърва предстои.
"Черният петък" за българските финанси се пада в четвъртък - 4 декември.
Само след една седмица ще започне процес без прецедент - освобождаването на гарантираните влогове на клиентите от затворената КТБ.
225 хиляди вложители очакват да получат обещания пълен достъп до гарантираните си спестявания.
3,6 млрд. лева, задържани в продължение на 5 месеца в поставената под специален надзор КТБ, отново ще влязат в обращение. И това събитие се очаква с огромен интерес от всички участници на пазара.
Преди и след КТБ
В деветте банки, които трябва да поемат обслужването на потока от вложителите, ще се влеят голяма част от освободените спестявания. Системата вече реагира - с рекордно ниски нива на доходност от депозитите, до 2% през октомври, а наблюдателите коментират, че ситуацията е без прецедент от началото на века.
Финансистът Емил Хърсев очаква, че почти всички средства на клиентите от КТБ ще останат в банковата система.
"Спестителите от този разред (с влогове до 100 000 евро) винаги са имали рационално поведение", казва той и коментира, че най-вероятно е те да потърсят банката, която би им предложила най-висока лихва по депозитите.
Той обаче не очаква това да доведе до поевтиняване на кредитите.
"Банките имат един сериозен проблем - те не могат да работят както преди кризата около КТБ. В момента банките са принудени да поддържат по-висока ликвидност, отколкото бяха свикнали през последните години, когато смятаха, че държавата ще им помогне при евентуална системна криза - а се видя, че дори при престъпна атака срещу банковата система, никой няма да си мръдне пръста", коментира той.
"Това означава, че можем само да очакваме увеличаване на лихвите по кредитите, без да има изгледи за увеличаване на лихвите по депозитите", казва Хърсев.
Нагоре, нагоре, нагоре
Всъщност - пазарът на недвижими имоти реагира най-видимо на разместванията на пластовете около КТБ.
"От две седмици пазарът на недвижими имоти в София е взривен. В момента ситуацията е изключително динамична", казва управителят на "Явлена" Страхил Иванов.
Бумът на покупко-продажбите има ясно обяснение - изпреварващата реакция на инвеститорите.
"Причината, е че купувачите предугаждат какво ще се случи с пазара след 4 декември, когато ще бъде освободено огромно количество пари. Поне 20% от хората, които ще получат достъп до депозитите си, няма и да помислят да ги вкарат в банки след това, което се случи с КТБ", коментира Иванов.
Той отбелязва, че непосредствено след поставянето на банката под специален надзор (на 20 юни) сделките с имоти са се увеличили значително.
"През юли, август и септември пазарът скочи нагоре с около 11,3% в сравнение с миналата година, според официалните данни на НСИ. Последва един месец намаляване на интереса, докато в момента пазарът е твърдо нагоре", казва той.
Страхил Иванов очаква, че след 4 декември промяната ще бъде най-видима преди всичко в страната, където пазарът на недвижими имоти е много по-слаб в сравнение със София. Той прогнозира, че силните месеци за сектора ще се задържат до март-април 2015 г.
"Тъжното е в това, че пазарът е динамичен не заради развитието на икономиката, а заради страха на хората. Няма икономически предпоставки за развитие на пазара. Има страхови", казва мениджърът на „Явлена".
Ценни книжа или апартамент в Слънчев бряг?
Бившият икономически министър Николай Василев коментира, че за финансовия сектор 4 декември е ключов момент.
"Ясно е, че парите ще тръгнат в различни посоки. Част от хората ще си увеличат потреблението, други ще инвестират в различни видове инструменти - например, имоти, банки и т.н. Но една част от парите ще дойдат в небанковите финансови институции и ще бъдат инвестирани в ценни книжа по целия свят", казва Василев.
Неговият съвет към спестителите - не слагайте всички яйца в една кошница.
"Най-важното нещо във финансите е диверсификацията. Това означава никога да не се влагат всички средства в една институция, в един инструмент или в една държава", подчертава той.
Като мениджър на инвестиционната компания Expat Capital, Николай Василев препоръчва ценните книжа като "по-консервативно и по-разумно решение от традиционните инструменти, които носят по-висок риск".
"В България се разви индустрия на финансови услуги, която е все по-компетента и напреднала. Смятаме, че този подход е по-подходящ за хора с големи спестявания, отколкото те сами да решат да направят самостоятелна инвестиция - и според моментното си настроение или по съвет на съседката да купят апартамент в Слънчев бряг, например", казва Николай Василев.
Време е за нормализация
Финансистът Емил Хърсев е убеден, че освобождаването на парите на вложителите в КТБ е началото на процес към нормализация.
"Тези пари са си на хората, просто досега 5 месеца държавата (БНБ) ги задържаше, за което получихме упреци от кого ли не - като се започне от Европейската комисия и се стигне до Стив Ханке. С това се преодолява едно изкуствено задържане на паричното обращение, което допринесе сериозно за увеличаване на дефлационния потенциал в страната и определено пречеше на икономиката", коментира той.
Междувременно кабинетът отговори с психологически стимули за раздвижване на икономиката - като увеличи данъка върху печалбата от лихвите от депозити с Бюджет 2015 до 10%.
Николай Василев се надява, че целият процес по изплащане на депозитите ще приключи възможно най-бързо, така че "да влезем в 2015 г. на чисто".
По-добре е кризисните периоди да бъдат забравени, казва той. Но винаги да помним уроците от кризата.
Ако имаше един урок от турболентната 2014 г. е, че няма невъзможни неща. Колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е потенциалната загуба. А доверието се възстановява по-бавно от печалбата.
