През последните 25 години България страда от постоянната намеса на глобалните сили в нейната политика и икономика. Всъщност страната ни винаги е била под този натиск заради географското си положение, с изключение на периодите, в които се е намирала под чуждо владичество.
И докато европейските сили са ограничени във влиянието си от сблъсъка на собствените си интереси и моралните си граници, а САЩ са далеч и България рядко е в центъра на политическите им усилия, Русия и Турция играят върху страната ни, все едно, че е тяхна собствена територия. Понякога като противници, понякога като съюзници. В тази игра турците традиционно са по-слаби основно поради факта, че до 1989 г. България беше част от съветския блок, а Турция част от НАТО.
Освен това, с изключение на последното десетилетие, турската икономика страдаше от хронична слабост, която не позволяваше на Анкара да се противопоставя ефективно на Москва извън собствените си граници.
Но ситуацията се промени и сега Турция има икономическата сила да налага политиката си на съседните държави. Въпреки това България спечели повече, отколкото загуби от турския икономически възход. Истината е, че бедността и зависимостта от земеделието на населените с мюсюлмани региони е по-скоро резултат от политиката на Движението за права и свободи да държи електоралната си база под финансов и икономически контрол, а не от политиката на Анкара.
Междувременно в страната ни бяха направени няколко големи турски инвестиции, като тази на Sisecam. А Турция се превърна в основен пазар за българския износ извън ЕС. През 2013 г. страната ни е изнесла стоки за южната ни съседка на стойност почти 4 млрд. лв, реализирайки търговски излишък от близо 1 млрд. лв.
В отношенията си с Русия обаче България винаги е на загуба
Руските инвестиции са съсредоточени основно в сектора на недвижимите имоти. Изключение правят покупките от VTB Capital на дялове в "Булгартабак" и БТК, част от сложната игра между ДПС и БСП, в която основни действащи лица са Делян Пеевски и Цветан Василев. Москва не се интересува от приходите, а от влиянието, което получава. Нека да уточним, че както в Русия, така и в Турция, държавата контролира изкъсо бизнеса и нито една голяма инвестиция не е възможна без одобрението на властимащите.
А Кремъл няма нужда да инвестира в икономика, която вече притежава. Може да се каже, че България е в руско икономическо робство. През 2013 г. страната ни е изнесла за Русия стоки на стойност за над 1 млрд. лв., но е внесла суровини за над 9 млрд. лв. За последните 5 г. от страната ни, по посока на руската икономика, са изтекли нетно 33.5 млрд. лв. само заради отрицателното търговско салдо. Тук, разбира се, можем да прибавим и парите, налети в АЕЦ "Белене", които възлизат на близо милиард лева.
И Русия като Турция
Фактът, че енергийните ресурси за българската икономика идват почти само от Русия, а рафинерията в Бургас е собственост на руска компания, превръща България в част от руското икономическо пространство. Всяко засилване на влиянието е добре дошло за Москва, но не си струва да се плаща за него.
Въпреки това Русия активно участва в българския политически живот, оказвайки подкрепа на множество партии по същия начин, по който го прави и Турция с ДПС.
За жалост, страната ни губи постоянно от това статукво. Губят близо една пета от българските граждани, които са принудително държани в икономическа бедност с антиконкурентни регулации и държавни субсидии само за да задоволяват жаждата за власт на ДПС.
Губи и цялата българска икономика, която се използва като дойна крава от Русия, а в същото време често става жертва на спорните руски интереси. България така и не можа да се освободи от руското влияние, наложено след 1945 г. и продължава да бъде заложник в геополитическите игри на Кремъл.
Добър пример за това е проектът "Южен поток"
Той дава свобода на Москва да използва природния газ като коз срещу Украйна, без това да застрашава руските доставки за европейските пазари и съответно приходите на "Газпром". А и всяко прекъсване на потока на синьото гориво кара Европа да се оглежда за алтернативи, което откровено притеснява Кремъл.
На теория проектът може да донесе големи ползи и за България. На практика това не е така. Изграждането му ще стане със заем от Газпром от 620 млн. евро, с лихвите България ще трябва да върне на Русия 1.6 милиарда евро, а цената на километър е 3.5 пъти по-висока от тази на "Северен поток" в Германия.
Въпреки това проектът ще се реализира, защото е важен за Москва и европейските регулации, и български закони нямат никакво значение в случая. Доставката на тръбите и подготвителните работи за уж замразения газопровод продължават по план. Всичко това показва, че Кремъл има пълен контрол над ситуацията в България независимо кой е на власт.
Ще е учудващо, ако планираните интерконектори, свързващи българската газопреносна мрежа с тези на съседните страни, се осъществят в срок. Да, те могат да бъдат изградени, но едва след като "Южен поток" бъде въведен в експлоатация и обезсмисли всякакви алтернативни пътища за доставка на синьото гориво.
Друг пример е АЕЦ "Белене"
Ядрената централа щеше още повече да засили зависимостта на българската икономика от Русия. И тя трябваше да бъде изградена с руски заем. Но АЕЦ "Белене" не беше жизненоважна за интересите на Москва, а България, след рецесията през 2009 г., нямаше с какво да плати исканата цена за проекта. Ето защо Русия спря изграждането на централата, но все пак си иска парите, инвестирани в нея. Нищо, че строителните работи са извършвани без наличие на окончателен договор и са на практика незаконни, както според българските, така и според европейските регулации.
По-страшни обаче са политическите игри. Тук Турция почти се изравнява с Русия по отношение на несигурността, клиентелизма и корупцията, която генерират нейните опити да контролира българската политика.
В този контекст международните санкции срещу Русия могат само да помогнат за намаляване на зависимостта на българската икономика. За жалост Москва едва ли ще е толкова глупава да отслаби хватката, в която държи България с контрасанкциите си. Това въобще не означава, че прекъсвания на доставките на газ през зимата няма да има, просто защото подобно развитие на ситуацията само ще докаже необходимостта от "Южен поток".
Единственият начин българската икономика да се измъкне от стагнацията, в която я вкарва преплитането на интересите на двете големи сили, е независима политика, а такава могат да осъществяват само независими политици. За обикновените хора остава да се надяват, че някой ден България ще се измъкне от сянката на руско-турските игри.
