Задават се сложни времена за управляващите. Предизборните обещания за по-богат живот започват да тежат като воденичен камък. Оправданията, че плащаме цената на закъснелите реформи не важат, тъй като реформите на практика все още не са стартирали.
Разочарование се надига и сред онези, които живеят не само с хляб - ГЕРБ сякаш умишлено настройва срещу себе си независимата интелигенция. Да воюва на толкова широки фронтове със собствените си избиратели е непосилна задача за която и да е партия.
Жонглиране с цифри
През есента на 2007 г. предизборната икономическа програма на ГЕРБ жонглираше с цифри като 2000 лв. средна заплата, 10% икономически растеж, 30% преразпределителна роля на държавата, 15 - 20 млрд. лева допълнителни бюджетни приходи от данъци (последните щяха да бъдат намалени до 7%). Но едва ли българинът сериозно е вярвал в перспективата на подобни разчети и не донесоха изборния успех.
Обикновеният човек търсеше от новата партия и новия лидер алтернатива на порочната Тройна коалиция: справедливост в публичното управление, пресичане на корупцията, изчистване на опетнения международен имидж на България, разбира се и подобряване на икономическото състояние. Когато през юли 2009 г. бе съставено правителство начело с Бойко Борисов, положителни очаквания към него хранеха 47% от българите.
В началото на юни 2010 г. - само 11 месеца по-късно, проучване на общественото мнение от „Алфа Рисърч" показа, че едва 12% от българите дават много добра и отлична оценка на дейността на правителството, а 57% слаба и средна. Това може да се нарече само по един начин - криза на доверието в управляващите.
Наистина, нихилизмът е сред най-звънките струни в българската душа. Към своите сме повече от критични, твърдят нашите народопсихолози. Дали правителството на ГЕРБ ще е поредната жертва на българската враждебност към всяка власт, или надигащото се недоволство е само временно явление, което бързо ще отшуми щом кризата отмине и хладилниците и резервоарите отново се напълнят?
ГЕРБ определено допусна икономически грешки през първата година на управлението си, които вече се отразиха негативно върху качеството на живота на големи групи от населението. Въпреки това отрицателните публични нагласи на първо време вероятно ще бъдат овладяни, тъй като новата партия във властта очевидно залага много на манипулацията (казвам го в най-научен смисъл) на общественото мнение.
Съветниците на ГЕРБ са изучили масовия българин и ако някои безсмислени демонстрации силно възмущават по-образованите, човечецът от народа получава жадувания сигнал, че държавното кормило е в силни ръце.
Силата има и тъмна страна
Десетилетия наред в българина битуваше нагласата, че след срива на тоталитаризма само „силна ръка" може да ни „оправи". Тази масова халюцинация изглежда най-сетне намери своя фетиш. Борисов е шампион, каратист и генерал, а с помощта на работливия вътрешен министър Цветанов печели допълнително одобрение. Силата има и тъмна страна. Днес ГЕРБ започва да чупи гръбнака на опозицията в регионите и се превръща в истинска силна партия по критериите на следосвобожденска България.
Но копнежът по Силния Вожд надали ще е достатъчен, ако в скоро време качеството на живота на българите не се подобри, и то за широките маси от населението, и то по истински важните и доловими критерии. Ще се зарадва ли пенсионерът с месечно подаяние от 200 лв. на странната статистика, че средният доход на лице от домакинството през първото тримесечие на 2010 г. бил 887 лв.? Ще повярва ли на тази кръгла цифра работникът в завода, смазващ се от труд, но трудно връзващ 600 лева?
Силната икономика е цената на политическия успех
Каквото и да си говорим, силната икономика е цената на политическия успех. Когато качеството на живота на обикновения гражданин е пряко засегнато, а именно това се случва сега, партийните стратегии се обръщат срещу създателите си.
Вече дори и големият аргумент на премиера, че лови престъпници най-добре от всички, започва да изглежда спорен. Цветанов ги хваща, но съдът ги пуска, защото очевидно не са заловени по правилния начин. Затова ми се струва, че убеждаващите възможности на пиара, белязал първата година от управлението на ГЕРБ, отиват към своя край. Българинът не е толкова политизиран, както в началото на 1990-те; българинът вече е „икономизиран". Когато резултатите са неудовлетворителни, гръмоотвод в лицето на Дянков не е достатъчен.
Българинът може да е всякакъв, но определено не се лъже лесно. От прерязването на ленти на мостчета или от зрелищни и безсмислени полицейски акции днес той не ще си извади заключението, че страната върви на добре.
Държавата, а не лошите капиталисти събира новите по-високи акцизи на цигарите. Това, че не може да си събере вземанията, е изцяло неин проблем. Държавата, олицетворена от това правителство, дава все по-малко, но търси да получи от своите граждани все повече и повече.
Ако засилването на подхода в управлението беше съчетано с позитивен икономически резултат, или дори ако имаше ясна стратегия как да излезем от кризата по-силни икономически, ГЕРБ можеше спокойно да гледа напред.
Днес българската икономика е замръзнала, а цените продължават да растат. Половин милион българи стоят без работа. Това число ще нарасне, щом държавната администрация бъде прочистена, а пенсионирането - отложено с няколко години. Производството остава лилипутско. Младежите мечтаят световната криза най-сетне да свърши, за да могат отново да тръгнат на гурбет и да се махнат оттук.
Образованието е бездушно и остаряло. Културата се извинява, че съществува. Студентът продължава да преглъща пред закусвалнята и да извива поглед пред сергиите книги на „Славейков". Нямам познат, който през последната година е вкарал детето си в детска градина в София, без да е дал подкуп, намерил връзки или изфалшифицирал документи. На село черешите пази жандармерия. На 24 май папата ни сбърка с Македония. На площада пред националния храм се лее чалга.
Без още да е пристъпило към наболелите и належащи реформи в българското общество, правителството на ГЕРБ подлага домакинствата на сериозно финансово изпитание. Кредитът на доверие към управляващите се топи. Как те ще си гарантират обществената подкрепа, когато неизбежността на реформите ги принуди да вземат действително непопулярни решения? Със специални разузнавателни средства ли?
Една година е доста време. С малко повече желание, способност и прилежание, за една година човек може да научи на прилично равнище чужд език. Господин Борисов, това не е европейската година на България.
