Преди почти 15 години реших да стана бизнесмен и да отворя магазин за музика и младежка мода в родния ми град. Получи се. С приятел направихме ООД и когато пиехме заедно в местния бар със звънкото име "Мелпомена", остроумничехме, че правим общо събрание на съдружниците. Инициативата ми издържа година и половина и от всичко това не загубих пари.
Какво спечелих е трудно да се каже, но мисля, че спечелих. Тогава бях студент, на изпита по Търговско право ми се падна въпросът "Учредяване на ООД". Разбира се, бях железен. Освен това се научих да общувам с клиенти, придобих основни понятия по комуникация с държавната администрация и разбрах колко трудно е да се намери лоялен и активен продавач. И колко строга е държавата към бизнес начинанията, дори студентските.
Най-големият враг на тоталитаризма
Казват, че малкият бизнес бил гръбнак на икономиката, защото създава заетост и доходи в най-големи мащаби. С малък бизнес спестяванията на хората влизат в по-смислена употреба от трупане на лихви в банките. Малкият бизнес кара хората да се движат, да са предприемчиви, но най-важното - той ги прави независими.
Не е случайно, че идвайки на власт, тоталитарните режими се стремят първо да премахнат малкия частен бизнес. Това стана след 1945 г. у нас и макар в по-малка степен, също и в другите страни от Източна Европа. Така е било и в Германия след 1935 г. Отклоняването на ресурси от и към частния бизнес, за лично развитие и потребление, е много неизгодно за централното планиране. А независимостта на хората е просто недопустима.
Ти не чакаш да ти платят заплатата или да те повишат. Ти си икономически господар на себе си. От твоята съобразителност и трудолюбие зависи какви удоволствия ще можеш да си доставиш в живота. Тази житейска философия пречи на светлото бъдеще, задължителният атрибут на всеки диктатор.
Но ето най-сетне дойде промяната на Десети ноември. Година по-рано беше приет Указ 56 - и само до края на 1989 г. се регистрираха над 17 хиляди фирми. Затова авторът Петър К. Стоянов твърди, че от това се възползваха специални, подбрани хора на партията, получили нужната информация и подготовка, стартирали бизнеса си по-рано от другите и спечелили преимущество, което трудно може да бъде наваксано от обикновения предприемач.
Както и да е. Обаче изминалите 20 години не донесоха много добрини на малкия и среден бизнес в България. Кълновете му бяха потъпквани неведнъж с безконтролна инфлация, банков крах и валутен срив. А за икономическата система, в която живеем днес, малкият бизнес е просто прекалено дребен (за замаха на господин Премиера).
Тъй като управлението на страната ни е PR управление, тоест политици и властници казват онова, което трябва да бъде казано, за да се хареса на народа, но правят това, което минимизира риска да бъдат упрекнати от опозицията и евентуално журналистите, темата за подкрепата за малкия и средния бизнес неизменно съществува в речите.
Същевременно бюрокрацията остава непокътната. Все същите прашасали приемни на институциите, същите смазващо бавни срокове, купищата разрешителни и позволителни са същите, тук са отказващите такси и намигащите чиновници. Всичко е на хартия, а стените пред обмена на информация между ведомствата все така се издигат до възбог.
Инвеститор клас Б
В момент, когато икономиката трябваше да получи подкрепа за излизане от кризата, големите предприятия обраха каймака на правителствената помощ. С атавистичен, криво разбран кейнсиански, ход на правителството, публичните инвестиции се прехвърлиха към инфраструктурните предприятия, а дребните търговци и производители бяха оставени да страдат от драстичния спад на консумацията на населението.
Премиерът открива заводи и супермаркети, реже със замах ленти на пътища, в които са наляти десетки милиони, хвали се, че отново се създават работни места, но никой няма да ни каже нищо за провала на чичо Пешо от съседния вход, който иска примерно да прави хляб или да ремонтира хладилници.
Докато чуждият инвеститор с куфарче с милиони си има цяла държавна агенция, която освен това го награждава с дипломи за „Клас А", в България просто няма структура за подкрепа на малкия бизнес, нищо че като икономически оборот и социално значение малкият е много по-съществен.
Показателно е в тази връзка как Българската банка за развитие незабелязано загуби предназначението си да помага на бизнес развитието в страната и се превърна в каса за разплащане със строителните предприемачи.
На този етап дори не става дума за изгоден кредит или пък за насърчаване с данъчни лостове. Нека поне държавата спре да пречи на предприемача. Почти губим надежда, че все някога ще стигнем до деня, в който започването на бизнес ще е поносимо начинание. В момент, когато отчаяно се нуждаем от задвижване на икономическата активност, сайтът на Търговският регистър е на практика блокиран и е нужен поне месец за вписване на нова или промяна при съществуваща фирма. Това е недопустимо.
Държавата в ролята на капризна красавица
В момента разполагам с три конкретни примера за бизнес начинания, които се спират или ограничават от санкциониращото отношение на държавата. Това са проекти, които не искат от държавата почти нищо. Не, те само могат да й дадат, включително пари. Най-странно - а може би показателно е, че и трите „бизнеса", освен отличен потенциал за икономически резултат ще имат значителен социален ефект.
Единият са родителските кооперативи в София: сдружения на родители, създали мини - детска градина, защото искат да са сигурни, че децата им са гледани добре и не искат да се редят с денонощия на опашки и да дават подкупи. Инициативата е следствие от това, че държавата не изпълнява социалните си задължения, но предвид хаотичните и бюрократични държавни изисквания, кооперативите работят - отлично - в нелегалност.
Другият е спонтанна организация на майстори, работещи с ръцете си (най-често като хоби) и търсещи публика и може би пазар за своите бижута, керамика, картини, играчки. Те са избрали да действат тихомълком и да не се възползват от фондовете за насърчаване на културата, тъй като се опасяват, че документалните и данъчните изисквания ще са непосилни за свободния творец.
Третият е намерението да направим център за младежко екологично възпитание в пустеещата и рушаща се база на едно държавно горско стопанство, която беше ремонтирана с доброволчески труд и проектно финансиране - и държавата от няколко години деликатно пасува.
Фермерът - застрашен от изчезване вид
Може би най-характерно е отношението на държавата към малките производители в сектора на селското стопанство. У нас по върховете масово се твърди, макар и не на висок глас, че фермерът няма бъдеще - силата вече била в ръцете на големите арендатори. Това не пречи веднага след това да се правят заключения колко голям бил потенциалът ни за биоземеделие. Трябва най-сетне да стане ясно: без дребен фермер „био" земеделие няма.
От миналата година фермерите отново плащат на държавата акциз върху горивата, а от тази - и данък върху печалбата си. Но дори ако това до известна степен може да се оправдае със солидарната данъчна отговорност, липсата на държавна политика в сектора остава мъчителна. Дори да се абстрахираме от миналото - проблемите за адаптацията на аграрния сектор към променящия се климат едва започват да се мотаят из министерствата.
Но не бива да се абстрахираме от фактите и процесите, обясняващи защо покупателната ни способност е на дъното в Европа. Държавата след 1945 г. унищожи предприемачите в селското стопанство, тя трябваше и да помогне за възстановяването им след 1990 г. Обаче тя не го направи: земята беше раздадена на откъснатите от селото наследници - и държавата беше дотук. Шоков аграрен преход, осъществен в стил заселване на дивия Запад.
Дребният бизнес създава, повтарям, независими хора. Ако е имало някаква съпротива срещу съветската власт у нас, тя е дошла именно от тях, от дребните самостоятелни производители, които поне малко са се опънали на настъпващите ТКЗС. Затова се казва, че малкият бизнес е гръбнакът на икономиката. Българската икономика днес е безгръбначна. Съответно, безгръбначно е и обществото, а това е много удобно на властта.
А държавата си има и статистика. НСИ в петък отчете само 3.8% поскъпване на средствата за производство, влагани в селското стопанство, за четвъртото тримесечие, докато индексът на цените е нараснал с 27.2%.
Ах, тези лоши селяни. Обаче цените на семената, които според статистика са 1.7% по-високи, според фермерите вече им струват поне с 10 - 15% повече. Горивата за фермерите, изчисли НСИ, били поскъпнали с 3.4% - но само фактът, че акцизът на дизела вече не се възстановява, говори за 30% оскъпяване. Освен това производствените разходи в сектора се покачват вече 5 години, а цената на крайната продукция реагира чак сега.
Повече от сигурно е, че с изказвания като тези на министър Найденов как пържолите трябва да струват 6 лева няма да видим нищо добро. Дали пък той не говори за телешкото? Защото до края на 2011 г. млякото от 234 хиляди крави, повечето в малки стопанства, няма да може да се предлага на пазара. Изискванията на ЕС за хигиенни стандарти са напълно оправдани, но вместо да се бори за отлагане на срока за въвеждане на европейския регламент, българската държава през изминалите няколко години следваше да окаже активно съдействие. Сега 75 хиляди дребни стопанства са под въпрос.
Ангел или дявол?
И най-модерната икономика има нужда от определени услуги и продукти, които губят характерните си качества, ако са едросерийни. В еврозоната малкият и среден бизнес дава препитание на над 110 млн. души, а средният брой работници на европейска фирма е 6. В Япония в малки и средни фирми работят 57 млн. души. Дори в САЩ, където преобладава едрият капитал, във фирми с персонал до 50 души работят около 30% от заетите.
Малки са не само бръснарниците или кварталните хранителни магазини. Малката развойна фирма в технологичния и информационния сектори също има какво да даде. Идеите и рационализациите не обичат ведомствата; със сигурност стотици ценни идеи с реален маркетингов потенциал се губят само защото в страната ни няма практика идеите да се подкрепят и насърчават.
А на първо място затова, защото няма достъп до рисков капитал, който да помогне на бизнеса в прохождаща фаза. В последно време много модерни станаха така наречените бизнес ангели - богаташи, които са готови да дадат пари на заем, за да помогнат за осъществяването на някой проект. Не знам какво точно им е ангелското, щом в редица случаи тези хора търсят 51% дял в новото предприятие. Както се казва, ако щеш ... Но разрастването на този бизнес говори, че у нас има потребност, която не се задоволява от традиционните банкови институти.
Страната на малкия бизнес
Убеден съм, че пътят на България минава през възобновяване на дребносерийното производство. Нито в текстила, нито в машиностроенето ние сме в състояние да правим конкуренция на големи страни, които могат да спечелят с икономии от мащаба. Нашите големи заводи са обречени да работят с по-висока себестойност от да речем Китай. Страната ни трябва да избере друг път.
Япония е сторила нещо подобно. Виждайки, че в електрониката Китай я изпреварва по мащаб, японската промишленост се ориентира не към производство на цели уреди, а към най-малките и сложните им съставни части, обикновено контрол на управлението, в които запазва своите предимства. Тоест и Япония избира малкото, макар и в по-друг смисъл.
Но преди да стигнем и задминем Япония, може би първо трябва да започнем с цехово производство на дребни серии традиционни продукти с висока добавена стойност. Чипровски килими, брестовишко вино, защо не казанлъшки парфюми и старозагорски електромобили - това са все неща, от които може да се потърси допълнителна цена, защото са редки и уникални. Впрочем пожелавам на бъдещия български електромобил да стане наистина масов.
Ако вярваме на умните хора, България няма шанс да не се нормализира и да даде повече пространство на находчивия и предприемчивия човек. Това става постепенно и сега, но наистина отчайващо бавно. Икономическо развитие, основано единствено на едри предприятия, е по-лесно за властта, но прави стопанството много уязвимо за циклите на конюнктурата.
Ако държавата продължи да върти като вярно куче опашка пред капиталиста - монополист, идващ от чужбина, в скоро време богати няма да станем.
Написано е от човек, който си разбира от занаята - не само го осъзнава, а и го интерпретира така, че за всеки да е ясно. Жалко обаче, че управляващите никога няма да го прочетат... А и да го прочетат (всъщност, те не може да не осъзнават всичко това!), мислите ли, че е в техен интерес поне да опитат да го направят?
"Прост народ се управлява лесно" - това е проклятието за българския народ, а и не само за българския...
Като собственик на малка фирма, мога само да благодаря на автора, че е отделил време да опише нашите проблеми. Забравил е да спомене и нелепите изисквания на държавните поръчки и едно две други неща, но като цяло става.
то няма държава бе Приятелю! где я видя в Бойколандия д'ржавата??? От 20г., да не кажем +45, за едни ДЪРЖАВА за дугите мащеха... и няма тенденция за оправия, нищо че сме в ЕС, че и Шенгенци ще станем, т.е. граничен страж, ако на някого не му е ясно..., както сме и били за Траян някога.
Бойко ще ни досъсипе а Дянкофф ще ни закрие . само гледайте филма ....
Какво да се прави като обръчите от фирми контролират пазара и получават не само чадър ами инкубатор в който да си растат и развиват необезпокоявани. Защото всички знаем държавните поръчки от кого се изпълняват и защо прословутите конкурси се печелят от едни и същи хора, собственици на една камара фирми. Как се конкурира такава машина ?
докатоте управляват такива хора в БГ държавата никога няма да се оправи - дори напротив ще става още по-зле . само гледайте какво ще се случва за в бъдеще - http://vbox7.com/play:ad4ad09b този кабинет начело с чиновникът от САЩ с на ББ е на път да затрие съвсем тази държава !!!
Положението описано в статията дори е по-розово от действителността бих казал. Толкова много може да се каже и толкова много от това дето има да се каже е очевидно, става пред всички, че се питам дали е по-голям проблема на естествената склонност на държавни мъже и жени живеещи цял живот на заплата като в социализма да се държат като каквото са или най-сериозния проблем е че вече не обръщаме внимание на отквовените безобразия и току се заяждаме с дребни инсценировки като СРС-тата например - та те бледнеят пред повелите на Цвъ и Бръм. Бюрокрацията и корупцията стават двойно по-страшни като добавиш ефекта от акции проведени под наслов на грешно прочетен поръчков закон - може хванатия да не е стока, но на всички останали им се забранява да работят с показна акция - после всички говорят за дреболията, но не споменават убийствата на цели сектори един по един под страх от милиционерски ботуш. Всяването на недоверие в изобретателността и марката посредством никому ненужни стандарти - помислете си колко продукти се налага за да потръгнат да бъдат представени като нещо съществуващо - не заради измама, а заради привличане на вниманието - например колко е абсурдно да говорим за стандарт за лютеница, ако си спомним, че сродния й айвар беше непозната дума за половин България до преди десетина-петнайсет години. Как да си плащат данъци хората, как да спазват правила, като хем са длъжни да се отчитат на държавата като вечерна проверка, хем нейните служители не са готови да се справят с нищо освен най-традиционното и за всеки по-иновативен или дори само оригинален бизнес, технология, подход дигат рамене и няма начин да си сигурен ако един ти каже "давай така" дали утре друг няма да те изкара престъпник за това. Всички администрации действат на принципа на негласната забрана и акциите на Цветанов навлизайки в икономическата сфера всяха ясното послание - държавата спазила или не задълженията си ти си виновен, ако не си получил нужната индулгенция, която тя не знае дори как да ти даде във батака на административната си бъркотия. Да говоря ли за забравения случай с културните ценности, как в името на колекциите на десетина души и абсолютно неадекватните реакции на министъра Цвъ и зам министъра Чобанов на практика се забрани търговията с изкуство у нас - малцината, които продължават го правят или молейки се някой да не се сети за тях или работят тройно повече, за да висят с часове по държавни учреждения за всяко струващо няколко стотин лева предметче или картина. Самите художници дори - имат само словестно позволение да минат метър от иначе гордеещия се със създаването на същия тоя закон зам. министър на културата Чобанов ... че щом се налага такава словестна благословия с какво се гордее в такъв закон? Да говорим ли за очевидния идиотизъм да извадиш СРС за доктори, направен по незнайно какви причини очевидно на съвсем друга тема и да разиграваш сценка от сапунка в парламента? Как това се отразява на доверието, може ли да работи добре човек, който знае, че го мразят и подозират? Как борбата с корупцията се насочи към бизнеса и заобикаля чиновника, не беше ли корупцията дума за неговите безобразия? Как да реагира дребния бизнес поставен в положението на партизанин? Внушенията започнати още от Станишев в подготовка за идването на ГЕРБ - "мръсни фирмаджии". Откровената омраза към частника в държавни учреждения - срещали ли сте я - аз да и явно или се насажда или е зараза в благоприятна среда. Безкрайно е! Ето такива неща, а ние се дърлим за дреболиите избрани за водещи новини от същите тия хрантутници. Аз съм го казвал много пъти - грозно е, но ако не вземем мерки, докато имаме все още резерви един ден въпроса ще остане ТЕ или НИЕ, където под ТЕ се разбират хората, които в 20-те години "преход" не преходиха никъде, а остават или въобще така и започват живота си - на държавна заплата и нормирано работно време - една работническа аристокрация, която вижда света в мерките на работна заплата, осигуровки, отпуски и забравя, че зад всички тези измерими с пари неща седи суровата реалност. Грешката ни е не че оставихме да ни окрадат големите риби, грешката ни е, че оставяме новия ни капитализъм да се ръководи от малки рибки в аквариум, които нито искат, нито могат да живеят в света, който сътворява онова, за което на тях се плаща да управляват и контролират. Те се имат за честни граждани, но никога не се замислят как всяко тяхно дигане на рамене може да обърне живота на десетки и стотици хора, овластени са прекомерно, но нямат желание да носят отговорност, нито пък някой го изисква под заплаха за някакви последствия от тях - ние си го правим - оставили сме хора живеещи още в социализма да ни пазят, контролират, разпределят ресурси... Та какъв малък бизнес казвате? Срамна дума - "фирмаджии мръсни", "обират хората - нашите пари", "печелят от купуване евтино продаване скъпо" - "всичките са престъпници" - да това е за всеки, който посмее да живее по друг начин и когато дадеш на същите тия, които мислят тъй още власт да гони престъпника той вижда такъв не в себеподобния вътре в администрацията или включил я в общи игри, а в оня, който смее да не е част от твоите. И не ми казвайте, че нещата не са чак толкова зле - по-зле са дори. Не трябва да ги вкарваме в затвора - за тях това не е наказание, трябва да им се забранява завинаги да работят в държавния сектор за всяко провинение - тогава вижте какъв вой ще надигнат дори и сами да трябва да си го налагат - за тях това ще е по-лошо от смърт.
Макароне, какво внимание да има млкия бизнес към клиента като държавата иска да е по-важна от клиента? Ти като започнеш нещо официално си наясно, че висиш на милостта на случайни хора на случайни постове - една лелка от общината, един пожарникар - всеки от десетките, с които си имаш работа може да ти забие ножа в гърба и рано или късно го прави, ако не се грижиш да задоволиш "клиента", но не тоя на стоката и услугата ти, а гореспоменатия. В относителна безопасност си ако си много-много дребен, без шансове за необходимо разрастване, без възможност за излизане от сянката ако си започнал в сивото. За повече от половината хора, които се захващат е кристално ясно, че всичко е временно и не толкова заради пазара, а заради нуждата да разчитат на благоволението на вездесъщия и непредвидим чиновник живеещ, както едно време. ти даваш ли си сметка, че за една дейност развивана от 2-3 души дори само да накарат единия да обикаля като кон из учрежденията е достатъчно, за да се ликвидира начинанието? Знаеш ли, че в градовете, където са най-силни групираовките близки до властта няма дори бакалии по кварталите? Ама това е само крайния случай, в по-лекия може да е по-леко, но въобще не е леко. Реалността е, че у нас можеш да започнеш бизнес (дето е честен) само разчитайки държавата заедно със свързаните с нея да не те забележат или да не се интересуват от тебе за известно време. Цяло чудо е че има въобще още хора наемащи се да пробват. Всичко се е срастнало, почнеш ли нещо идва миг, в който те опробват и ако не се сетиш какво искат започва и държавния рекет. Мои приятели с малък бизнес (3 души) прекарват всеки месец дни в полицията по хиляди жалби срещу тях - те нямат хиляда клиента (такава им е работата), но излиза, че имат хиляди зложелатели. При тия настроения дето сега се създадоха в страната знаеш ли кога с някой текст в някой закон нещо ще се промени? Ще видиш промяна ама през крив макарон.