Няколко последователни години икономиката на България регистрираше икономически растеж от и над 6%. Днес страната преживява дълбока рецесия, като спадът на БВП през пъвото тримесечие на 2010 г. е минус 4% на годишна база, втори най-лош резултат в Европа след Латвия. Ефектът от спада на БВП беше светкавично доловен от обществото: безработицата се покачва, заплатите са замразени или намалени, социалните придобивки изтъняват и работодателите стават все по-арогантни. Получи ли обществото нещичко от последователните годни с „ударен" икономически растеж? Отговорът е не.
Да теглим чертата след растежа
Стратегията на предишните правителства бе да стимулират икономическия растеж на първо място посредством привличане на чужди инвестиции. Колебливите аргументи против подобна ориентация бяха заглушавани като „националистически" или „комунистически" - в зависимост от партийната принадлежност на министрите.
По причина създаването на „инвестиционен уют за чуждестранните инвеститори" (тук цитирам уважаван български професор), заплатите и цените в страната умишлено бяха поддържани ниски. В началото изглеждаше, че тази макроикономическа стратегия ще заработи. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за периода 2000 - 2009 г. възлизат на 35.9 млрд. евро.
Нека да видим къде отидоха тези пари, които надхвърлят годишния БВП на България. В сектора образование за отминалото десетилетие са се влели 14.8 милиона евро - калкулаторът ми не може да сметне толкова малък процент от общото.
В операции с недвижими имоти за същото време чужденци са вложили почти 8.2 милиарда евро, или над 22% от общия обем ПЧИ. Извън тази цифра, в строителство са инвестирани други 2.45 млрд. евро, или почти 7%. В търговия са вложени около 6 млрд. евро (16.7%). Във финансово посредничество - точно 7 млрд. евро, или 19.5%.
Когато си тръгнаха горещите пари
На тази база ще си позволя едно по-голямо обобщение: поне две трети от чуждестранните капитали, които се вляха в България през последните десет години, са спекулативни и непроизводителни. Но изглежда българските управници стоят зад тезата, че непрозводителни капитали всъщност няма и всичко що е пари е от полза. Сега се оказва, че тази тяхна нагласа е пагубна за нашата икономика.
Липсата на инвестиционна стратегия, включваща дейности по инвестиционен подбор и контрол, доведе (онова, което остана от) българската икономика до сериозен стрес - сега, когато горещите пари тръгнаха към други точки на света.
Чуждестранните инвестиции, на които толкова вярно разчитахме за закърпване на платежния баланс, се насочваха главно към сектори с бърза възвращаемост. Това е в сила дори за т.нар. производство. Около 2.2 млрд. евро отидоха в енергетиката, привлечени от блажните преференциални цени на „зелената" енергия и дивидентите от електроразпределителните мрежи.
Само 6 млрд. евро се насочиха към преработващата промишленост, и то главно под формата на приватизационни сделки, националните икономически ползи от които изглеждат все по-спорни. В селското и горското стопанство, където са нужни поне няколко години стопанисване за възстановяване на инвестицията, за десет години влязоха едва 200 млн. евро.
Двете чудовища
„Самобитните" опити за разбуждане на националната икономика се сблъскват с двете могъщи български чудовища - Бюрокрацията и Корупцията. Българският нископлатен чиновник полага големи старания да измъкне комисионна от чужденеца и не по-малки - да пренебрегне и ако може дори да попречи на всичко находчиво и съзидателно, което идва от предприемчивите му и по-образовани сънародници.
Преди няколко месеца собственик на българско технологично предприятие сподели: „Спрях да се опитвам да правя бизнес в България. Сега работя само за износ. Печеля отлично и наемам нови служители". Неговият продукт помага за оптимизиране на разходите в градския транспорт; необходимата инвестиция обещава да се изплати бързо с постигане на сериозни икономии. Но реализацията на идеята е срещнала масирания отказ на българските общинари. За сметка на това в чужбина ползата й е оценена веднага.
Прогресът е скаран с мизерията
Модерната теоретична макроикономика знае, че икономическото равновесие не е едно единствено, възможни са много равновесия. Има равновесие на ниско, на средно, на високо ниво. В България през последните десет години се поддържа равновесие на най-ниското възможно равнище. Ниски заплати, ниски цени, ниски данъци - само и само ТЕ да дойдат.
Добре известно е, че техническият и научен прогрес е скаран с ниското равнище. Ниската стратегия наду БВП за някоя и друга година, но във време на истина, каквото е кризата, икономическото ни чуждопоклонничество беше жестоко наказано.
Посланието ми е, че дори официално изчисляваният БВП да намалява, щом в една икономика оригинални идеи като предложението на въпросния инженер се реализират или пък се развиват перспективни научни изследвания, икономическото развитие на страната на практика е позитивно.
Дори БВП да нараства с китайски темпове, ако това се постига с корупция и екологичен вандализъм, икономиката е в сериозна криза. Тази идея е развита още от времето на Кейнс и Галбрайт и е добре известна на специалистите, с изключение на българските управници и професори по икономика.
В интерес на истината чуждестранните анализатори и бизнес медии не ни подсказаха директно, че е възможен подобен обрат с ПЧИ. Но примерите за негативната роля на определен тип инвестиции изобилстват в световната финансова история и литература. Именно затова е важно държавата да може да разчита на собствена преценка по ключовите екзистенциални въпроси.
В противен случай населението ще продължи да затяга колани, или казано още по-образно, радостта от живота ни ще изтънява като много малка бучка масло, намазано върху огромна филия клисав хляб ...
