Бившият икономически и енергиен министър Драгомир Стойнев заяви, че заради прекратяването на Южен поток България ще загуби цяло поколение „заварчици и кофражисти".
Георги Първанов споменава, че страната ще загуби пет хиляди нови работни места, свързани със строителството на проекта.
От самата компания „Южен поток - България" са по-скромни - те казват, че постоянно наетите служители след построяването на газопровода ще са 200 човека, които ще работят в 3 компресорни станции; за 1-2 години по време на строителството ще бъдат наети директно 2500 строители и още толкова индиректно в снабдяване и обслужващи звена.
Нека направим някои сравнения.
Общият брой на заетите в страната е 3 милиона души по последни данни на националната статистика (преди кризата бяха далеч повече, около 3.4 милиона).
Т.е. ефектът на проекта Южен поток е едва 0.16% увеличение на заетите и при това временно, само по време на строителството, след което заетостта ще спадне отново. В строителния сектор ефектът ще е по-осезаем, около 12% увеличение на заетите (в най-добрия случай) - отново временно, по време на строителството.
Временният характер на заетостта е важен, тъй като реално след построяване на проекта той няма да генерира никаква устойчива заетост в строителния сектор, т.е. всички наети от Южен поток след това ще станат отново безработни.
Как изглежда това в числа?
Южен поток в България по последни данни струва около 4.6 милиарда евро с ДДС, като тук не са включени съпътстващите разходи, с които общата сума приближава 5 милиарда евро.
При 5 милиарда евро инвестиция се създават около 5 хиляди временни работни места - с други думи,
едно работно място излиза около 1 милион евро (около 2 млн.лв.).
Да, 2 000 000 лева за едно работно място, при това временно!
Още по-зле стоят нещата ако разделим сумата на проекта на устойчивите работни места, които ще бъдат заети дългосрочно. Тук числото е 25 милиона евро за едно постоянно работно място.
При това, газопроводът е транзитен - т.е. това не е инфраструктурен проект, който да има индиректни ползи за местната икономика както има една магистрала, мост или пристанище. Съответно, няма значима икономическа мултипликация от проекта. Голяма част от парите отиват за внос на тръби от Русия.
Какви са алтернативите?
Ясно е, че 2 милиона лева за временно работно място е твърде скъпо. Но направо астрономически скъпо е 25 милиона евро за постоянно работно място - това е повече от бюджета на Софийския университет, който с годишен бюджет от 24 милиона евро обучава 20 хиляди студенти и всички те си намират успешно работа след завършване.
Да, СУ осигурява 20 хиляди работни места с толкова пари колкото Южен поток харчи за едно-единствено работно място.
Неслучайно правя това сравнение. Инвестициите в образование са най-ефективни и имат най-голям дългосрочен ефект.
Много по-евтино е да се инвестира в хората, отколкото държавата да създава работни места.
Да се инвестира в образование и квалификация на безработните е безкрайно по-евтино и с безкрайно по-големи и дълготрайни ползи, отколкото грандомански проект като Южен поток.
С по-малко от една трета от сумата необходима за Южен поток може да се обучат и квалифицират всичките близо 400 хиляди безработни и да се реши кардинално проблемът с безработицата и бедността, а възвръщаемостта ще е голяма, тъй като ще има повече работещи, създаващи продукция и пълнещи бюджета.
Освен това, има и конкретни инфраструктурни алтернативи на Южен поток.
Бюджетът на руския газопровод въобще не може да се мери с над 1 трилион евро 7-годишен бюджет на ЕС и с допълнителния план на Юнкер за над 300 милиарда евро в следващите 3 години, да не споменавам и европейските финансови институции ЕБВР и ЕИБ.
Изисква се единствено да се подготвят добри проекти, за да може страната да инвестира многократно повече средства и да получи многократно повече работни места, отколкото би осигурил Южен поток.
Вместо да се вайкаме за Южен поток, трябва да се концентрираме върху писане на икономически обосновани проекти - алтернативни газопроводи, магистрали, нови мостове над Дунав, инвестиции в образованието, създаване на добри условия за бизнес и инвестиции.
* Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество".
