11-годишният европейски паричен съюз, обхванал 16 страни, в момента е подложен на изпитание до крайна степен. Правителства, особено тези на Гърция, Португалия и Испания, са изправени пред натиск от пазарите да орязват дефицитите си и да извършват реформи в своите икономики. Политиците обмислят как да пренапишат правилата за членство в еврозоната, за да се предотвратят следващи кризи.
Европейската централна банка е принудена да се намеси на пазарите за държавни облигации - стъпка, която досега на никой и през ум не му минаваше, че ще й се наложи да предприеме. Еврото спадна рязко. Но дали напреженията ще се окажат временни? Може ли те да донесат подобрения? Или те ще разрушат еврозоната? Ето четири от възможните сценарии.
Сценарий №1: Възстановяване на реда
Кризата принуждава правителствата да сложат в ред публичните финанси и да подобрят динамиката и ефективността на своите икономики. Еврозоната се превръща в двигател за растеж на глобалната икономика.
Гърция би могла, вероятно след няколко години, да стане образцова европейска икономика. С перфектния си климат, култура, история и прекрасна природа, страната би могла да процъфтява като луксозна дестинация за здравословен начин на живот за туристи, пенсионери и предприемачи, привлечени от трансформираната й и подобрена бизнес-среда.
Това поне е мечтата на хората, които вземат решенията в еврозоната. За момента Гърция е на животоподдържащи системи. Но програмите на Международния валутен фонд и Европейския съюз може да върнат публичните й финанси обратно на стабилна основа.
Годините на икономии, които предстоят, биха могли да създадат условията, които да дадат свобода за стартиращ самостоятелно, предприемчив бизнес дух сред гърците - и те да наваксат годините на изгубена конкурентоспособност.
Травмите на Гърция биха могли да насърчат предсрочни мерки, които да задействат растежа в страни като Португалия и Испания. Германия би могла да помогне в този процес, като подсили вътрешното търсене, вместо да се концентрира само върху износа. От това би се родила по-силна, по-динамична еврозона.
Идеята не е напълно абсурдна. Атина е под огромен натиск да изгради наново икономиката на страната от нулата, защото алтернативата би била катастрофална: вероятна несъстоятелност, изолация от финансовите пазари и широко разпространено социално напрежение (вижте сценарий №4).
Подобни повратни действия се случиха на други места. Швеция преоткри себе си след довела я почти до прага на смъртта банкова и икономическа криза през 90-те години и е пример за други страни, макар че е извън еврозоната. "Опасявам се, че ще навлезем в негативен фискален шок в еврозоната," казва Понтус Браунерхиелм от Шведския форум на предприемачите.
"Всички ще се наложи да станат като германците, и това би могло да има сериозно въздействие върху търсенето. Но нашият опит показва, че това ще наложи повече структурни реформи в много страни. Ако това не стане, рискуваме да изпаднем в ужасна спирала, която да ни повлече надолу."
Политиците от еврозоната междувременно биха могли да постигнат съгласие по процедури за предотвратяване на бъдещи кризи. Твърде дълго Гърция беше крила реалното състояние на публичните си финанси. Но статистическото разузнаване сега вече е засилено.
В бъдеще биха могли да бъдат предприети действия срещу икономически "дисбаланси" - например когато страни губят конкурентност чрез прекалено високи заплати. Биха могли да бъдат създадени институции, които да се справят с кризите по правилния начин, когато те възникнат - така например ако се наложи отсрочване на дългове в Гърция, на други места пробивът би бил скромен. ЕЦБ би могла да се оттегли и да се концентрира единствено върху борбата с инфлацията.
Вероятност: Не е невъзможно - но не разчитайте прекалено на това.
Последици за еврото: общата валута би станала сериозен конкурент на долара като силна и стабилна резервна валута.
Сценарий №2: Измъкване някакси
Еврозоната се стабилизира, но не успява да се справи с фундаментални проблеми в строежа си, извадени на бял свят от кризата.
Действията на европейските правителства и ЕЦБ - включително спешната спасителна програма от €750 млрд., по която бе постигнато споразумение през май, биха могли да успокоят настоящите бури на финансовите пазари. Убедителносттта на Гърция пред инвеститорите би могла да започне да се възстановява, докато тя прилага своята програма за икономии.
Намаляването на разходите и повишаването на данъците, приложени от Испания и Португалия, биха могли да уцелят точно баланса между свалянето на дефицитите на публичния сектор и предотвратяването на всмукването на икономиката във водовъртеж.
Но промените може да не са достатъчни, за да усилят особено перспективите на еврозоната за растеж, а Гърция може да се наложи да почака, докато стане европейският еквивалент на Флорида. Което е по-решаващо, фундаменталните слабости в паричния съюз, които станаха видими заради кризата, биха могли да продължат да си стоят, предвещавайки проблеми в бъдеще.
През по-голямата част от първото си десетилетие, еврозоната изглеждаше сякаш живее в свят на мечтите, казва Даниел Грос, директор на базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания. Германия влезе с твърде висок валутен курс и се превърна в "болника на Европа", но организира драматично завръщане, като възстанови международната си конкурентоспособност чрез гъвкавост на пазара на труда.
Проблемът по думите на Грос е, че еврозоната "е отишла твърде далеч". Не само че Германия компенсира първоначалната си прекалено завишена цена, но безмилостният контрол на разходите също така й даде голямо конкурентно предимство - отразено от също толкова драстична загуба на конкурентоспособност в страни като Гърция.
Сега е ред на последните да орязват разходите, но не е лесно да се подражава на Германия. "Така работи европейската икономика - много страни имат национален пазар на труда и социални институции, където има много инерция," казва Грос. "Очаквам продължителни отклонения на махалото."
Дебатът сред политиците от еврозоната сега отива отвъд начините за по-добро справяне с кризите, като включва начини за гарантиране на откриването и справянето НАВРЕМЕ при подобни "дисбаланси". Не е ясно обаче дали ще се стигне до ясно споразумение по този въпрос. Според някои дебатът вече се е насочил в погрешната посока.
Интервенцията на ЕЦБ на пазарите на правителствени бонове миналия месец се приема в Германия само като насърчаване на фискалното прахосничество - и повишаване на инфлационния риск. Берлин се противопоставя на каквито и да е стъпки, подкопаващи конкурентоспособността на немските производства.
Дори ако бъдат приложени реформи, които да накарат еврозоната да функционира по-добре, политиците може да се откажат от споразумението. В крайна сметка Германия и Франция насила прокараха разхлабването на фискалните правила на еврозоната през 2005 г., след като те самите нарушиха бюджетните лимити. Понтус Браунерхиелм от Стокхолм коментира: "Цялата история и традиции на Европа и начинът, по който ЕС действа, показва, че това ще бъде бавен, постепенен процес - а не някаква шокова промяна."
Вероятност: Доста е възможно.
Последици за еврото: Отслабени перспективи за растеж и утежнени дългосрочни политически притеснения ще засилят натиска към срив.
Сценарий №3: Еврозоната остава уязвена за дълго
Еврозоната е отслабена за постоянно, дългосрочното й бъдеще е поставено под съмнение.
Изискванията към южноевропейските икономики биха могли да се окажат прекомерни. Гърция може да остане хоспитализирана по-дълго от очакваното и да се окаже пред разсрочване на дълговете й. Португалия или дори Испания може да я последват.
Социалните вълнения биха могли да се повишат до неприемливи нива, ако мерките за икономии, наложени от МВФ и ЕС, не дават резултати. Биха започнали да се натрупват спекулации за разпад на еврозоната.
Въздействието от това върху немските и френските банки, както и сриващото се икономическо доверие, биха заплашили еврозоната с дълбока цялостна рецесия. А спадащото евро би подхранвало инфлацията.
Такъв би могъл да бъде резултатът, ако лидерите на еврозоната не успеят да открият начин да обърнат съдбата на страни като Гърция. Жан Пизани-Фери от базирания в Брюксел консултативен съвет "Брюгел" изтъква, че комбинацията от слаби публични финанси и неконкурентоспособни индустрии се е оказвала в миналото смъртоносна за страни от южната периферия на Европа.
За да се възстанови конкурентоспособността, страните имат нужда да "дефлират", като намалят заплатите и цените, "но ако цените спаднат, а дълговете останат високи и икономиката се свие, то и тежестта на дълга се повишава".
В идеалния случай според него Германия би позволила инфлацията й да се повиши над целевите 2% за еврозоната, за да помогне на другите страни да се справят. Но е трудно да си представим, че опасяващото се от инфлация население на страната ще се съгласи на подобен ход.
Рискът по думите на Пизани-Фери е, че части от еврозоната ще станат "нещо като Медзоджорно (Южна Италия) или Източна Германия, в които няма баланс и има високи нива на безработица".
За разлика от Швеция през 90-те години, закъсалите страни от еврозоната не биха имали варианта за девалвация спрямо основните си търговски партньори, въпреки че слабостта на еврото би могла да помогне за увеличаване на износа отвъд еврорегиона.
Подобен сценарий би бил много опасен за ЕЦБ. Тя вече бе подложена на атаки в Германия за своите - засега скромни - интервенции на пазарите за правителствени бонове. Опасността е, че би могла да бъде принудена да разшири програмата до пълноценно "количествено облекчение", при което инфлационното въздействие не се балансира чрез изтегляне на ликвидност от други части от финансовата система. Подобни стъпки бяха предприети от американския Федерален резерв и Банк ъф Ингланд в пика на глобалната криза, последвала срива на Lehman Brothers през септември 2008 г.
Но за германците, количественото облекчение от ЕЦБ би нарушило два принципа, които те възприемат като фундаментални за еврозоната от старта й през 1999 г. Това са: стриктна независимост на централната банка от политиката и отговорност на правителствата за поддържане в ред на публичните финанси на съответните страни. Тревогите от по-високата инфлация биха се засилили още повече - което ще се прибави към общественото недоволство от паричния съюз.
Вероятност: доста е голяма.
Последици за еврото: дългосрочна слабост.
Сценарий №4: Разпад. Край на проекта за еврото
Напреженията стават твърде големи, за да бъдат контролируеми; една или повече страни решават, че би било по-добре да излязат от него - или други страни от еврозоната решават да ги изхвърлят.
Икономическият срив на Гърция, рецесията и растящата безработица на други места в региона от 16 държави, нарастващото обществено негодувание от еврото - ако събитията претърпят няколко обрата към най-лошото, кошмарният сценарий би се доближил до реалността.
Вместо да предлага лесен начин за излизане от настоящите трудности, както смятат някои от финансовите пазари, просрочие на дълговете или разсрочването им от страна от еврозоната би могло да даде воля на непредсказуеми и дестабилизиращи сили в региона.
Никой никога не е планирал разпад на еврозоната. Влизането в паричния съюз винаги се е приемало като необратим процес; няма клауза за излизане от него. Но това не означава, че излизането е невъзможно.
Систематичното изтегляне може да има смисъл за страни от еврозоната, които са "фундаментално различни от другите", коментира Ансгар Белке, професор по икономика в университета в Дуисбург-Есен в Германия.
"Португалия почти няма какво да изнася. Тя се конкурира с развиващите се пазари, така че за да постигне обрат в икономически план, тя трябва да орязва заплати, така че там ще настъпи много дълбока рецесия. Същото естествено важи и за Гърция."
Една от възможностите по негово предложение е институционализирана система за организиране на "систематично просрочие на дългове" от страна-членка, която би могла да включва също така и възможността за излизане от паричния съюз. Немският канцлер Ангела Меркел предложи страните от еврозоната, които не изпълняват изискванията, в някакъв бъдещ момент да бъдат подканени да я напуснат.
Проблемът е, че систематичното изтегляне би било трудно, ако не и невъзможно за реализация. Повечето икономисти също така са единодушни, че цената на напускането на еврозоната би била огромна - без значение дали става дума за страна, напускаща с позор (например Гърция) или по собствен избор (например Германия).
Гърците все още ще бъдат изправени пред перспективата да плащат огромни дългове отвъд океана в евро, но с много по-слаба нова драхма; немските фирми ще се окажат изхвърлени от бизнеса по ценови причини - заради растящата нова немска марска. Цената на трансграничния бизнес би се повишила за износителите и променливостта на валутните курсове би се превърнала в голяма пречка за икономическия растеж.
Ако стане ясно, че излизането от еврозоната все пак е възможно, натискът би могъл да бъде такъв, че всички да се устремят към напускане. В такъв случай паричният съюз - мечта на европейските политици от Втората световна война - би могъл да се разпадне. Бъдещето на европейската икономическа интеграция би било върнато назад. Говорейки миналия месец в Аахен, Германия, Ангела Меркел заяви, че ако еврото се провали, "не само валутата ще се провали... ще се провали Европа - и с нея и идеята за европейска общност."
Вероятност: Скромна - но не толкова скромна, колкото се смяташе преди.
Последици за еврото: Драстично отслабване много преди настъпването на какъвто и да е разрив.