От детската градина ни дели натоварен булевард, по който се кара бързо. Някъде там някога е имало и пешеходна пътека, която обаче отдавна е изтъркана. И така до миналата седмица, когато три дни преди изборите зебрата отново се просна на паветата.
Доста често са ни изборите, на всеки две години гласуваме и като предизборно всеки път направят по нещо за човека, накрая все ще се уредим. Все ще преживеем. Тоест, зарадвахме се на ново боядисаната пешеходна пътека. Благодарим. Ама те не спряха дотук.
Същия ден, на свечеряване, те решиха да боядисат и катерушките и пързалките по детските площадки между блоковете - явно за да вдъхват по-ведро чувство сред гласоподавателите. Само че не сложиха предупредителни бележки и както си играехме, преди да се усетим, се вапцахме целите в жълто, червено и зелено.
Свои, чужди, общи
Предизборните послания далеч не са само обещания. Те биват и неприкрити, ако и леко завоалирани заплахи. Защото щом местната власт дръзне да бъде различна от централната власт, зле й се пише на общината.
Вотът на местните избори в неделя освен непростима организационна слабост демонстрира здравата българска народна мъдрост. В предишните месеци се видя как общини, които не са на ГЕРБ, не получават финансиране при нужда; хората сякаш предпочетоха да не рискуват.
А като се добави и турската мъдрост „Защо ни е нов кмет, тъкмо на стария му купихме златните лъжички" - вотът в неделя започва да изглежда доста закономерно.
Както и да е - в българските общини днес няма пари. Това не се дължи толкова на спад на общинските приходи. Макар и минимален, през 2010 г. има даже прираст в размер на 3.6 млн. лв. до 543.3 млн. лв. на приходите от местни данъци и такси (което не може да се каже за приходите от централните данъци). Спадът в неданъчните приходи на общините е също толкова минимален и общо приходите през 2010 г. остават на нивото от 2009 г.
Но общините през миналата година получиха правото да направят с 350 млн. лева разходи по-малко. Оптимизации на персонал или услуги на практика нямаше - свиването на финансирането беше почти изцяло за сметка на капиталовите разходи. Дейностите по общинско благоустройство и развитие бяха масово изоставени, тоест сведени до предизборни пешеходни пътеки и пързалки.
Това разбира се не се отнася за сигурните общини - които със сигурност щяха да изберат хората на ГЕРБ. Според коментар на в-к „Банкер", своите общини получават средно с 40% по-висока държавна субсидия. Начините това да се направи без да бие на очи вероятно са много. Въпросът е, че управляващите всъщност желаят това различие в стандартите да се долови от народа.
Дългът - малко, но достатъчно
Кредитите на българските общини към края на първото полугодие на 2011 г. достигат 735 млн. лв. по данни на БНБ. От тях над 400 млн. лева са дългът на столицата, с близо 90 млн. лв. е задлъжняла Варна. Сумата за всички общини леко надхвърля 1% от брутния вътрешен продукт на страната и е само ½ от общинските приходи за година, тоест числото не би следвало да ни притеснява чак толкова - ако не бяха две смущаващи подробности.
Първата е, че централното правителство с лекота оставя общини да фалират, т.е. да не могат да плащат сметките си, по сравнително неголеми суми. Без да се съобрази с общия спад на икономическата активност, включително със срива в търсенето и цените на имотите - откъдето по-рано идваха значителни суми, без да се трогне от нежеланието на Брюксел да ни финансира. Оттеглянето на подкрепата от правителството е надвиснало като дамоклев меч върху „чуждите" общини. Това създава отлични условия да виреят партокрацията и други.
Втората подробност е, че макар и невисок, общинският дълг се трупа безсмислено. На парламентарен контрол през септември финансовият министър Симеон Дянков посочи, че към края на юли общинският дълг вече достига 820 млн. лв. Миналата година обслужването на лихвите струва на българските общини 26 млн. лева годишно - малко повече от дълга на община Видин, заради който преди седмица тя спря да оказва публични услуги.
Трупа се дълг, който някои общини не могат да изплащат, но проблемите остават нерешени. За по-малките общини със смешни бюджети и самата възможност да привличат кредит е по-малка; там перспективата е общината просто да вдигне ръце и да се откаже да прави каквото и да било. Към края на годината дългът на София се очаква да достигне 500 млн. лв. - но вероятността да видим пробив при някой от дразнещите проблеми и на столицата, визирам отпадъците, е по-скоро малка.
Ако новите общински съвети спазят предизборните си обещания да не вдигат местните данъци и такси, дали ще си вържат бюджетите за догодина? А ако решат да осъществят поне част от всичките неща, които обещаха на техния град или село? В днешните затегнати бюджети е потърсено спасение с отлагане на разходите за развитие. Чакай България качество на живота. Разбира се, ако си свой нещата стоят малко по-различно.
Смятам централно, мисли локално
Сардоничното в цялата общинска история е, че от догодина бюджетът в България ще се съобразява с т.нар. Пакт за финансова стабилност (аз го наричам Пакт за финансов пат). Правителството само предложи и си гласува забрана на дефицити над 2% от БВП. Това заедно със замръзналото европейско финансиране без съмнение ще се отрази и на разходите на общините, които ще има да затягат колани.
Но докато в обнародвания вчера проектобюджет 2012 правителството явно показа, че при все Пата за да върже сметката при слабия ръст догодина то смята да нагази дълбоко във фискалния резерв и да емитира ДЦК за милиарди, общините просто нямат такива касички. Дянков предлага държавата да им отпусне приблизително толкова пари, колкото и тази година /2.143 млрд. лв./, от които за капиталови инвестиции ще отидат едва 70 млн. лв., но от тях 42 млн. лв. са предвидени за поддържане на общинските пътища.
Пределно ясно е, че регионално развитие с подобни суми е невъзможно. Не е разумно да се чакат чудеса и от европейските фондове, тъй като за целия срок на съществуването на Оперативна програма „Регионално развитие" - почти 5 години - Брюксел ни е дал по нея 227 млн. евро, или 440 млн. лв. Има лъч светлина във всичко това - нужни са по-малко средства от собствените бюджети за съфинансиране на европейските проекти.
В описаните сурови условия май пак ни остава да разчитаме на здравия народен разум, за да изкараме безпроблемно до следващата есен. Не прави дългове, не започвай нови неща. Никакви инициативи. Бъди послушен към властта. При всичко това идеята за местно самоуправление вече звучи като тотална наивност. Държавата нямало да преразпределя? Ами да не изземва тогава и милиарди левове от джоба на хората, които после връща лъжичка по лъжичка на общините при условие за послушание.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев наскоро в интервю каза, че държавната администрация би могла да постигне същите резултати с двойно по-малко разходи. Това се потвърждава отлично в следния пример. В нашата държава на практика действат две данъчни администрации - НАП и общинските данъчни служби. За какво ни е втората, щом без друго няма общинска независимост? Наистина ли сме толкова богати, че да пренебрегнем икономиите от обединението?
Не е ли дошло времето вместо държавата да пести на дребно от капиталовите разходи за общините, да инвестира масивно за електронно правителство? Но у нас в България, както е известно, на аргументи от сферата на икономическото развитие не се обръща голямо внимание. Аз пък съм тръгнал да мисля за електронна община ... Явно от тази боядисана покрай изборите пътека доста съм се размечтал.
